Петя Кокудева за Фрог: Вълшебство е да срещна човек, който да ми разкаже нещо важно за себе си
В изявление за ФрогНюз детската писателка Петя Кокудева споделя , че литературата е „ опит за другарство ”, както и че на децата им е прелестно „ да имат вяра в приказки и във мечти ”, тъй като порастването е неизбежно, само че значимото е всички ние да запазим това чувство в своя живот.
Децата се открояват с това, че по-лесно и бързо се впускат в мечтаене или фантазиране, само че Петя е уверена, че те доста добре осъзнават „ къде е границата с действителността ”, тъй като „ въображението и истината не са врагове, а сътрудници. ”
И защото е значимо да съхраним добротата си, съгласно Петя Кокудева тя си наподобява с щастието, тъй като ние имаме положителни и щастливи моменти, само че не е допустимо да сме положителни и не сме щастливи генерално или непрестанно. Петя споделя, че е хубаво човек да се стреми към тях, тъй като опитът на всеки един от нас, е доста значим.
И да не забравяме, че с изключение на всички грижи, които имаме, както и тестванията, които ни сполетяват, е значимо да съхраним чувството си за феерия в този веществен и забързан свят, в който се намираме. Всеки има разнообразни привички и ритуали за това. Петя Кокудева ни разкрива, че тя съумява да резервира чувството си за феерия, като съхранява необикновени истории, за които научава от книги или от действителността.
Ето цялото изявление с Петя Кокудева:
Тази година излезе стихосбирката „ Юху-буху-измислячус! “. Защо е значимо децата да упражняват своето умеене за фантазиране?
Защото да фантазираш значи да изобретяваш - да преподреждаш и сглобяваш това, което към този момент знаеш и носиш - по нови, креативен способи. Това умеене оказва помощ във всичко след това: да се преподредиш прочувствено или най-малко да си отворен за това; да си изнамираш цели и занимания, с цел да влагаш виталната си сила по-смислено; да съумееш да измислиш по какъв начин да се сдобриш с някого, прочие Фантазирането е детският модел на това, което назовават „ problem-solving ”.
Наскоро отмина Панаирът на книгата в НДК и Международният книжовен фестивал, на който създатели от разнообразни страни се срещат. Защо е значимо да има такива събития и с какво са скъпи те?
Благодарение на сходни събития - с ангажимента, че се вършат с усет и мисъл - се образува общественост. А общността оказва помощ на тези в нея да се развиват, да се оглеждат един в различен, да се подлагат на критика градивно. Все отново литературата е опит за другарство.
Защо е значимо да запазим чистия си, детския си взор към Рождество и към Коледа?
Този въпрос ми припомня за една идея на Корней Чуковски, който изяснява по какъв начин децата с ненаситност се впускат в измислиците, макар че доста добре знаят, че са измислици, а не действителност. И не трябва да се тревожим, че ще създадем неправилни показа у децата, тъй като те знаят кое е действително и кое не. Просто им е прелестно да имат вяра в приказки и във мечти. Както прочее на всички нас след това, в Големия живот. За мен детският взор е това: да си разрешаваш да се впускаш в мечтаене или фантазиране, осъзнавайки доста добре къде е границата с действителността. Както написа в предговора на „ Юху-буху-измислячус ” - въображението и истината не са врагове, а сътрудници.
Какво е Вашето чувство за Коледа - угощение за сетивата или по-скоро аскетичен уют?
Моите Коледи нормално са свързани с апетит, ха-ха. Няма трапези, няма угощение, няма дарове. Обикновено сме някъде на път - помня по Коледа преди няколко години бяхме в пустинята Негев в Израел. Нямахме изключително доста неща за ястие, не бяхме в празнични облекла. Но пък беше жизнеутвърждаващо да видя някой ибекс по ръждивите скали или да гостувам на чужд възрастен евреин, с който хапнахме банани. Обичам да съм на път по празници - да ми е леко на стомаха, да ми е лека раницата на гърба, да ми е изненадващо за мозъка.
Детската писателка Петя Кокудева
Какво за Вас е вълшебно на Коледа?
За мен чудо е да срещна човек, който да ми опише нещо значимо за себе си. Нещо, което по собствен метод ще промени и помогне и на мен. Затова обичам пътуванията - срещаш хора, с които нямате доста време дружно и по тази причина си разказвате значими елементи или истории от живота си. Улеснение е, че повече евентуално няма да се видите и няма паника в това да се разкриеш. Да се получи общуването - това е за мен чудо (защото, да си го кажем почтено, в днешни дни общуването онлайн все по-рядко ни се получава).
Как съхраняваме чувството си за феерия в този веществен свят, в който се намираме и макар че порастваме?
Аз персонално си го запазвам с необикновени истории - от книги или от действителността. Оставям ви тук ето тази, напълно същинска е: Една от отличителните черти на Талъс Тейлър, съавтор на Барбароните дружно с жена си, била любознанието му. На 80 години той имал такова любознание към китайската просвета, че изучавал езика. Поканил един китайски студент, учещ във Франция, да му бъде домакински преподавател. Господин Тейлър не след дълго се научил да изписва на китайски имената на всички барбарони.
Защо е значимо да запазим възприятието за добрина посред ни?
Добротата е малко като щастието - имаме положителни и щастливи моменти, само че не сме положителни и не сме щастливи генерално. Всякакви сме - по този начин са устроени нещата и в това няма нищо противоестествено. Намирам за доста свирепо и безпощадно да пожелаваме от някого да е “добър ” от самото начало. Виж, да има сходен блян, да се пробва - това е напълно друго. Затова нагоре споделих “да ни се получи общуването ”. И с всичко останало е по този начин - получава се за малко, нещо кликва, нещо се завихря и ето, наслада! След малко обаче към този момент го няма. Както би споделил Алън Уотс, избирам чара и виталността на несигурността, на непрекъснатата убегливост.
Петя Кокудева е детски публицист и странник. Родена е в гр. Смолян през 1982г. Има бакалавърска степен по „ Журналистика “ и е магистър по „ Творческо писане “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Работила е като публицист и копирайтър. Занимава се с драматургия за куклен спектакъл. Тя е създател на книгите: „ Лулу ” (2011г.), „ Лупо и Тумба ”, част 1 (2018г.), „ Лупо и Тумба ”, част 2 (2018г.), илюстрирани от италианската художничка Ромина Беневенти, „ Поздрави от синята палатка ” (2019г.), справочник за пътешественици, „ Малки същества ” (2020г.), „ Питанки ” (2020г.), „ Юху-буху-измислячус! ” (2022г.) е в тандем с художничката Антония Мечкуева.
Дебютната ѝ книга „ Лулу – детски стихотворения за възрастни “ печели Специална премия на националния конкурс за дебютна литература „ Южна пролет “ през 2012. През 2017г. е отличена с националната премия „ Константин Константинов “ за принос в детското книгоиздаване. През 2018г. завоюва “Христо Г. Данов ” в категория “Детска книга ”. През тази година завоюва премия “Перото ” в категория “Детска книга ”.
Петя е съавтор и на серия радостни образователни пособия - " Вълшебно лято ".
Някои от стихотворенията ѝ са превърнати в песни, други са включени в читанките за първи, втори и трети клас.
Нейни детски книги са преведени на немски и маджарски.
Интервю на Ирина Тодорова
Децата се открояват с това, че по-лесно и бързо се впускат в мечтаене или фантазиране, само че Петя е уверена, че те доста добре осъзнават „ къде е границата с действителността ”, тъй като „ въображението и истината не са врагове, а сътрудници. ”
И защото е значимо да съхраним добротата си, съгласно Петя Кокудева тя си наподобява с щастието, тъй като ние имаме положителни и щастливи моменти, само че не е допустимо да сме положителни и не сме щастливи генерално или непрестанно. Петя споделя, че е хубаво човек да се стреми към тях, тъй като опитът на всеки един от нас, е доста значим.
И да не забравяме, че с изключение на всички грижи, които имаме, както и тестванията, които ни сполетяват, е значимо да съхраним чувството си за феерия в този веществен и забързан свят, в който се намираме. Всеки има разнообразни привички и ритуали за това. Петя Кокудева ни разкрива, че тя съумява да резервира чувството си за феерия, като съхранява необикновени истории, за които научава от книги или от действителността.
Ето цялото изявление с Петя Кокудева:
Тази година излезе стихосбирката „ Юху-буху-измислячус! “. Защо е значимо децата да упражняват своето умеене за фантазиране?
Защото да фантазираш значи да изобретяваш - да преподреждаш и сглобяваш това, което към този момент знаеш и носиш - по нови, креативен способи. Това умеене оказва помощ във всичко след това: да се преподредиш прочувствено или най-малко да си отворен за това; да си изнамираш цели и занимания, с цел да влагаш виталната си сила по-смислено; да съумееш да измислиш по какъв начин да се сдобриш с някого, прочие Фантазирането е детският модел на това, което назовават „ problem-solving ”.
Наскоро отмина Панаирът на книгата в НДК и Международният книжовен фестивал, на който създатели от разнообразни страни се срещат. Защо е значимо да има такива събития и с какво са скъпи те?
Благодарение на сходни събития - с ангажимента, че се вършат с усет и мисъл - се образува общественост. А общността оказва помощ на тези в нея да се развиват, да се оглеждат един в различен, да се подлагат на критика градивно. Все отново литературата е опит за другарство.
Защо е значимо да запазим чистия си, детския си взор към Рождество и към Коледа?
Този въпрос ми припомня за една идея на Корней Чуковски, който изяснява по какъв начин децата с ненаситност се впускат в измислиците, макар че доста добре знаят, че са измислици, а не действителност. И не трябва да се тревожим, че ще създадем неправилни показа у децата, тъй като те знаят кое е действително и кое не. Просто им е прелестно да имат вяра в приказки и във мечти. Както прочее на всички нас след това, в Големия живот. За мен детският взор е това: да си разрешаваш да се впускаш в мечтаене или фантазиране, осъзнавайки доста добре къде е границата с действителността. Както написа в предговора на „ Юху-буху-измислячус ” - въображението и истината не са врагове, а сътрудници.
Какво е Вашето чувство за Коледа - угощение за сетивата или по-скоро аскетичен уют?
Моите Коледи нормално са свързани с апетит, ха-ха. Няма трапези, няма угощение, няма дарове. Обикновено сме някъде на път - помня по Коледа преди няколко години бяхме в пустинята Негев в Израел. Нямахме изключително доста неща за ястие, не бяхме в празнични облекла. Но пък беше жизнеутвърждаващо да видя някой ибекс по ръждивите скали или да гостувам на чужд възрастен евреин, с който хапнахме банани. Обичам да съм на път по празници - да ми е леко на стомаха, да ми е лека раницата на гърба, да ми е изненадващо за мозъка.
Детската писателка Петя Кокудева
Какво за Вас е вълшебно на Коледа?
За мен чудо е да срещна човек, който да ми опише нещо значимо за себе си. Нещо, което по собствен метод ще промени и помогне и на мен. Затова обичам пътуванията - срещаш хора, с които нямате доста време дружно и по тази причина си разказвате значими елементи или истории от живота си. Улеснение е, че повече евентуално няма да се видите и няма паника в това да се разкриеш. Да се получи общуването - това е за мен чудо (защото, да си го кажем почтено, в днешни дни общуването онлайн все по-рядко ни се получава).
Как съхраняваме чувството си за феерия в този веществен свят, в който се намираме и макар че порастваме?
Аз персонално си го запазвам с необикновени истории - от книги или от действителността. Оставям ви тук ето тази, напълно същинска е: Една от отличителните черти на Талъс Тейлър, съавтор на Барбароните дружно с жена си, била любознанието му. На 80 години той имал такова любознание към китайската просвета, че изучавал езика. Поканил един китайски студент, учещ във Франция, да му бъде домакински преподавател. Господин Тейлър не след дълго се научил да изписва на китайски имената на всички барбарони.
Защо е значимо да запазим възприятието за добрина посред ни?
Добротата е малко като щастието - имаме положителни и щастливи моменти, само че не сме положителни и не сме щастливи генерално. Всякакви сме - по този начин са устроени нещата и в това няма нищо противоестествено. Намирам за доста свирепо и безпощадно да пожелаваме от някого да е “добър ” от самото начало. Виж, да има сходен блян, да се пробва - това е напълно друго. Затова нагоре споделих “да ни се получи общуването ”. И с всичко останало е по този начин - получава се за малко, нещо кликва, нещо се завихря и ето, наслада! След малко обаче към този момент го няма. Както би споделил Алън Уотс, избирам чара и виталността на несигурността, на непрекъснатата убегливост.
Петя Кокудева е детски публицист и странник. Родена е в гр. Смолян през 1982г. Има бакалавърска степен по „ Журналистика “ и е магистър по „ Творческо писане “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Работила е като публицист и копирайтър. Занимава се с драматургия за куклен спектакъл. Тя е създател на книгите: „ Лулу ” (2011г.), „ Лупо и Тумба ”, част 1 (2018г.), „ Лупо и Тумба ”, част 2 (2018г.), илюстрирани от италианската художничка Ромина Беневенти, „ Поздрави от синята палатка ” (2019г.), справочник за пътешественици, „ Малки същества ” (2020г.), „ Питанки ” (2020г.), „ Юху-буху-измислячус! ” (2022г.) е в тандем с художничката Антония Мечкуева.
Дебютната ѝ книга „ Лулу – детски стихотворения за възрастни “ печели Специална премия на националния конкурс за дебютна литература „ Южна пролет “ през 2012. През 2017г. е отличена с националната премия „ Константин Константинов “ за принос в детското книгоиздаване. През 2018г. завоюва “Христо Г. Данов ” в категория “Детска книга ”. През тази година завоюва премия “Перото ” в категория “Детска книга ”.
Петя е съавтор и на серия радостни образователни пособия - " Вълшебно лято ".
Някои от стихотворенията ѝ са превърнати в песни, други са включени в читанките за първи, втори и трети клас.
Нейни детски книги са преведени на немски и маджарски.
Интервю на Ирина Тодорова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ