В сърцето на забравата: Архитектурни бижута в разруха
В интернет можем да намерим голям брой фотоси на София от близкото и далечно минало. Те демонстрират по какъв начин едно малко градче с кални улици, единствено за няколко десетилетия се трансформира в красива европейска столица с театри, музеи, университет, паркове и фабрики.
София претърпява две международни войни, пет преврата и даже бомбардировка, само че все пак се съживява като феникс от пепелта. В последните години също има напредък, обвързван с построяването на софийското метро, обновяването на Лъвов мост и още куп други. Въпреки това дребна разходка е задоволителна, с цел да открием малко по-различна панорама.
Красиви здания тънат в забвение, а архитектурни монументи са оставени на произвола на ориста. Историята на някои от забравените постройки, както и типът им, заслужават да бъдат показани. В редовете по-долу ще ви срещнем с 5 здания, всяка от които е освен красива и огромна, само че и обвързвана с доста значими за страната браншове - здраве, спорт, обучение и просвета.
Ще ви срещнем както с добре познатата Захарна фабрика, по този начин и с позабравения Летен спектакъл в Борисовата градина или социалистическата Профсъюзна школа, всъщност университет. Ще посетим плувния комплекс " Червено знаме " и рушащата се от към 20 години, само че пазеща духа на остаряла България баня в Овча купел.
За жал няма да можем да се разходим из други перли на остарялата архитектура, като столичния ЖП-завод, който е съборен от към година, въпреки да е оживял бомбардировките от 1944 година и да е давал работа на хиляди души в близкото минало.
Много здания вероятно сме пропуснали, само че вие може да споделите за тях в мненията и ние да създадем втора и даже трета част на сегашния материал с вашите оферти.
изоставените архитектурни перли на София
Захарна фабрика
Захарна фабрика
фотография Павлин Даскалов
Естествено, започваме с една от най-известните софийски изоставени здания. Днес Захарна фабрика е името на цялостен един квартал в столицата ни. Но преди повече от 100 години, в края на 19 век, там се построява едно от най-модерните предприятия в страната.
Може да звучи иронично, само че заводът е основан посредством финансиране от Брюксел, тъй като притежател е белгийската компания " Български захарни заводи и рафинерии " с главен акционер групата " Ернест Солвей ". В продължение на към 2 десетилетия това е едно от най-успешните предприятия у нас и едно от дребното с непрестанен цикъл на работа.
Капацитетът на фабриката разрешава да се преработват 100 вагона захарно цвекло на денонощие. През дейния интервал от октомври до март броят на служащите е от 500 до 1200 души, а през останалото време - 150 души.
Включването на България в Първата международна война води до изтеглянето на белгийската компания. През 1918 година наоколо до фабриката се състои най-кръвопролитният конфликт на Войнишкото въстание. Свидетел на борбата става Христо Смирненски и тя се оказва повратен миг в идейното му и креативно развиване.
Фабриката продължава да работи доникъде на 20-те години на предишния век, когато мощностите ѝ са преместени в Горна Оряховица.
След това Захарна фабрика продължава да се употребява за потребностите на няколко държавни предприятия, като големите ѝ пространства служат най-вече за хранилища. От 1975 година там се обитава целият списък на Българската национална телевизия - ленти с над 65 000 кино заглавия и 100 000 новинарски материала.
Превратите, войните и бомбите не унищожават Захарна фабрика. Приватизацията от 90-те и бързата промяна на голям брой притежатели оставя дълготраен белег върху постройката. Тя се трансформира в обект на нападения и занемареност, които са виновни за сегашния ѝ тип.
Захарна фабрика е един от 150-те монументи на културата с категория " национално значение " в София. В Европа огромна част от индустриалните здания от края на 19 и началото на 20 век са трансформирани в галерии и музеи. Макар да се намира единствено на 2 километра от центъра на столицата, то с всеки минал ден положението на Захарна фабрика става все по-неспасяемо и доста скоро от архитектурния монумент може да не остане нищо.
Летният спектакъл в София
Летният спектакъл в София
Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg
В гъстите гори на Борисовата градина, близо до Семинарията и паметната трамвайна спирка се намира една от най-забравените здания в столицата. Може би това е показателно, защото нейната функционалност е била културна. Става дума за Летния спектакъл в София.
Построена по царско време, постройката се трансформира в харесвано от столичани място. По време на социализма летният спектакъл действа и като намерено кино. Там е извършен и един от първите рок фестивали у нас. Това става през 1985 година, а съгласно очевидци мястото е кипяло от сила и живот, а по време на фестивала покрайнините са били безусловно обкръжени от полиция, в това число и конна такава.
Годините на прехода се оказват съдбовни за Летния спектакъл. Първоначално той действа като бар. Според осведомени там стартира и кариерата на Део като диджей. През 2003 година обаче общината подписва договорка с небезизвестния под земята необут Георги Илиев, който поема контрола над театъра. От убийството му през 2005 година теренът пустее.
Докато в предишното Летният спектакъл е дом средище на културата, през днешния ден в него заслон намират скитници и то единствено когато не са обезпокоявани от кучетата.
Бившата профсъюзна школа
Сградата е издигната през 50-те години на предишния век и действа като Профсъюзна школа към разположената няколко директни по-далеч номенклатурна академия Академия за обществени науки и стопанско управлени. По създание това е висше учебно заведение, в което са отивали защити фрагменти на Българска комунистическа партия за специализация. Докато в главната постройка на комунистическият институт през днешния ден се обитава Нов български университет, то Профсъюзната школа пустее.
Още в края на 80-те години на предишния век стартира преустрояване на постройката в профилирана детска болница по ортопедия и травматология. В това има логичност, защото Горна Баня и лечебната ѝ вода са напълно наоколо.
Ремонтът обаче е незавършен и през 90-те години на предишния век постройката стартира да пустее. Приватизирана е през 2011 година, след което е препродадена от ЧСИ. И до момента в който информацията за купувачите на Профсъюзната школа може елементарно да се откри в интернет, то данните за нейното минало са много малко.
Макар архитектът да е незнаен, то несъмнено тя е много впечатляваща. Централното стълбище приключва с голям купол, самата постройка има кула, а от към гипсови колони в пространствата не е пестено.
Днес стаите са като музей на актуалното изкуство и крият любопитни графити. На единия от етажите някой е изрисувал седем стаи със седемте смъртни гряха . В други елементи има оставени поетични откровения.
В постройката са снимани и подиуми към задгранични кино продукции. Не е мъчно човек да си показа снимането на хорър или трилър в постройката.
Банята в Овча купел
На към 5-10 минути пешком от Бившата профсъюзна школа се намира друго архитектурно украшение, потънало в давност. Това е Банята в Овча купел. Построена при започване на 30-те години на предишния век от известния проектант Георги Овчаров, постройката през днешния ден е монумент на културата.
Виж още
От отварянето си през 30-те години на предишния век се употребява за санаториум, в който на процедури вървят хора с проблеми в опорно-двигателния уред или нервната система. Минералната вода, чийто извори са под банята, е извънредно потребна, поради своя минерален състав и температура.
По време на социализма банята продължава да се употребява за водолечение, като съгласно информация от интернет е краткотрайно затворена за главен ремонт в края на 80-те, който по този начин и не се случва.
Артефакти от кабинетите демонстрират, че най-малко доникъде на 90-те години на предишния век постройката е била употребена. Все още вътре могат да се намерят книги и списания, в това число на несъществуващия към този момент чехословашки език. Могат даже да се видят издавани публично през 80-те книги по " лечебна внушаемост ". Макар да е допустимо доста от артефактите през днешния ден да липсват, то постройката несъмнено носи забавен дух след изоставянето си.
С опърлен от пожар вход, с големи басейни в подземията, с тесни и рушащи се стълби, тъмни коридори, разнородни кабинети и тераси със стъклен покрив, през днешния ден банята е едно от обичаните места на фотографите са правене на фотосесии.
Плувен комплекс " Червено знаме "
От 60-те години на предишния век спортният комплекс " Червено знаме " наоколо до 4-ти километър е обвързван със спортните клубове на ЦСКА. Десетилетие по-късно е взето решение там да се построи огромен плувен комплекс. Той би трябвало да се трансформира в гордостта на спортните триумфи на България.
Построени са открит басейн с олимпийски размери, както и открит басейн за скове. Централната постройка на комплекса обитава вътрешен басейн с олимпийски размери и вътрешен басейн за скокове. До вътрешния и външен басейн има естрада, всяка можеща да побере до 2000 индивида. Комплексът е разполагал с още голям брой уреди за тренировки, както и с 15-етажен хотел.
През 1985 година плувния комплекс " Червено знаме " е хазаин на Европейското състезание по плувни спортове. На процедура в края на 80-те години на предишния век това е най-модерният и огромен плувен комплекс на Балканите.
Любопитен факт е, че по време на Европейското състезание в комплекса плува известният артист Джейсън Стейтъм, който тогава се състезава като плувец за Англия. Близо 30 години по-късно той се завръща в комплекса, само че не с цел да плува, а с цел да се снима във кино лентата " Непобедимите 3 ".
В днешния си тип плувният комплекс става само за снимането на филми, само че единствено, в случай че действието им се развива измежду руини или в свят претърпял Третата международна война. Въпреки предходната си популярност, през днешния ден басейна и хотела са изоставени на произвола. Състоянието им е толкоз неприятно, че ги заобикалят даже скитниците.В този случай обаче отговорна е не приватизацията, а нехайството на страната.
София претърпява две международни войни, пет преврата и даже бомбардировка, само че все пак се съживява като феникс от пепелта. В последните години също има напредък, обвързван с построяването на софийското метро, обновяването на Лъвов мост и още куп други. Въпреки това дребна разходка е задоволителна, с цел да открием малко по-различна панорама.
Красиви здания тънат в забвение, а архитектурни монументи са оставени на произвола на ориста. Историята на някои от забравените постройки, както и типът им, заслужават да бъдат показани. В редовете по-долу ще ви срещнем с 5 здания, всяка от които е освен красива и огромна, само че и обвързвана с доста значими за страната браншове - здраве, спорт, обучение и просвета.
Ще ви срещнем както с добре познатата Захарна фабрика, по този начин и с позабравения Летен спектакъл в Борисовата градина или социалистическата Профсъюзна школа, всъщност университет. Ще посетим плувния комплекс " Червено знаме " и рушащата се от към 20 години, само че пазеща духа на остаряла България баня в Овча купел.
За жал няма да можем да се разходим из други перли на остарялата архитектура, като столичния ЖП-завод, който е съборен от към година, въпреки да е оживял бомбардировките от 1944 година и да е давал работа на хиляди души в близкото минало.
Много здания вероятно сме пропуснали, само че вие може да споделите за тях в мненията и ние да създадем втора и даже трета част на сегашния материал с вашите оферти.
изоставените архитектурни перли на София
Захарна фабрика
Захарна фабрика
фотография Павлин Даскалов
Естествено, започваме с една от най-известните софийски изоставени здания. Днес Захарна фабрика е името на цялостен един квартал в столицата ни. Но преди повече от 100 години, в края на 19 век, там се построява едно от най-модерните предприятия в страната.
Може да звучи иронично, само че заводът е основан посредством финансиране от Брюксел, тъй като притежател е белгийската компания " Български захарни заводи и рафинерии " с главен акционер групата " Ернест Солвей ". В продължение на към 2 десетилетия това е едно от най-успешните предприятия у нас и едно от дребното с непрестанен цикъл на работа.
Капацитетът на фабриката разрешава да се преработват 100 вагона захарно цвекло на денонощие. През дейния интервал от октомври до март броят на служащите е от 500 до 1200 души, а през останалото време - 150 души.
Включването на България в Първата международна война води до изтеглянето на белгийската компания. През 1918 година наоколо до фабриката се състои най-кръвопролитният конфликт на Войнишкото въстание. Свидетел на борбата става Христо Смирненски и тя се оказва повратен миг в идейното му и креативно развиване.
Фабриката продължава да работи доникъде на 20-те години на предишния век, когато мощностите ѝ са преместени в Горна Оряховица.
След това Захарна фабрика продължава да се употребява за потребностите на няколко държавни предприятия, като големите ѝ пространства служат най-вече за хранилища. От 1975 година там се обитава целият списък на Българската национална телевизия - ленти с над 65 000 кино заглавия и 100 000 новинарски материала.
Превратите, войните и бомбите не унищожават Захарна фабрика. Приватизацията от 90-те и бързата промяна на голям брой притежатели оставя дълготраен белег върху постройката. Тя се трансформира в обект на нападения и занемареност, които са виновни за сегашния ѝ тип.
Захарна фабрика е един от 150-те монументи на културата с категория " национално значение " в София. В Европа огромна част от индустриалните здания от края на 19 и началото на 20 век са трансформирани в галерии и музеи. Макар да се намира единствено на 2 километра от центъра на столицата, то с всеки минал ден положението на Захарна фабрика става все по-неспасяемо и доста скоро от архитектурния монумент може да не остане нищо.
Летният спектакъл в София
Летният спектакъл в София
Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg
В гъстите гори на Борисовата градина, близо до Семинарията и паметната трамвайна спирка се намира една от най-забравените здания в столицата. Може би това е показателно, защото нейната функционалност е била културна. Става дума за Летния спектакъл в София.
Построена по царско време, постройката се трансформира в харесвано от столичани място. По време на социализма летният спектакъл действа и като намерено кино. Там е извършен и един от първите рок фестивали у нас. Това става през 1985 година, а съгласно очевидци мястото е кипяло от сила и живот, а по време на фестивала покрайнините са били безусловно обкръжени от полиция, в това число и конна такава.
Годините на прехода се оказват съдбовни за Летния спектакъл. Първоначално той действа като бар. Според осведомени там стартира и кариерата на Део като диджей. През 2003 година обаче общината подписва договорка с небезизвестния под земята необут Георги Илиев, който поема контрола над театъра. От убийството му през 2005 година теренът пустее.
Докато в предишното Летният спектакъл е дом средище на културата, през днешния ден в него заслон намират скитници и то единствено когато не са обезпокоявани от кучетата.
Бившата профсъюзна школа
Сградата е издигната през 50-те години на предишния век и действа като Профсъюзна школа към разположената няколко директни по-далеч номенклатурна академия Академия за обществени науки и стопанско управлени. По създание това е висше учебно заведение, в което са отивали защити фрагменти на Българска комунистическа партия за специализация. Докато в главната постройка на комунистическият институт през днешния ден се обитава Нов български университет, то Профсъюзната школа пустее.
Още в края на 80-те години на предишния век стартира преустрояване на постройката в профилирана детска болница по ортопедия и травматология. В това има логичност, защото Горна Баня и лечебната ѝ вода са напълно наоколо.
Ремонтът обаче е незавършен и през 90-те години на предишния век постройката стартира да пустее. Приватизирана е през 2011 година, след което е препродадена от ЧСИ. И до момента в който информацията за купувачите на Профсъюзната школа може елементарно да се откри в интернет, то данните за нейното минало са много малко.
Макар архитектът да е незнаен, то несъмнено тя е много впечатляваща. Централното стълбище приключва с голям купол, самата постройка има кула, а от към гипсови колони в пространствата не е пестено.
Днес стаите са като музей на актуалното изкуство и крият любопитни графити. На единия от етажите някой е изрисувал седем стаи със седемте смъртни гряха . В други елементи има оставени поетични откровения.
В постройката са снимани и подиуми към задгранични кино продукции. Не е мъчно човек да си показа снимането на хорър или трилър в постройката.
Банята в Овча купел
На към 5-10 минути пешком от Бившата профсъюзна школа се намира друго архитектурно украшение, потънало в давност. Това е Банята в Овча купел. Построена при започване на 30-те години на предишния век от известния проектант Георги Овчаров, постройката през днешния ден е монумент на културата.
Виж още От отварянето си през 30-те години на предишния век се употребява за санаториум, в който на процедури вървят хора с проблеми в опорно-двигателния уред или нервната система. Минералната вода, чийто извори са под банята, е извънредно потребна, поради своя минерален състав и температура.
По време на социализма банята продължава да се употребява за водолечение, като съгласно информация от интернет е краткотрайно затворена за главен ремонт в края на 80-те, който по този начин и не се случва.
Артефакти от кабинетите демонстрират, че най-малко доникъде на 90-те години на предишния век постройката е била употребена. Все още вътре могат да се намерят книги и списания, в това число на несъществуващия към този момент чехословашки език. Могат даже да се видят издавани публично през 80-те книги по " лечебна внушаемост ". Макар да е допустимо доста от артефактите през днешния ден да липсват, то постройката несъмнено носи забавен дух след изоставянето си.
С опърлен от пожар вход, с големи басейни в подземията, с тесни и рушащи се стълби, тъмни коридори, разнородни кабинети и тераси със стъклен покрив, през днешния ден банята е едно от обичаните места на фотографите са правене на фотосесии.
Плувен комплекс " Червено знаме "
От 60-те години на предишния век спортният комплекс " Червено знаме " наоколо до 4-ти километър е обвързван със спортните клубове на ЦСКА. Десетилетие по-късно е взето решение там да се построи огромен плувен комплекс. Той би трябвало да се трансформира в гордостта на спортните триумфи на България.
Построени са открит басейн с олимпийски размери, както и открит басейн за скове. Централната постройка на комплекса обитава вътрешен басейн с олимпийски размери и вътрешен басейн за скокове. До вътрешния и външен басейн има естрада, всяка можеща да побере до 2000 индивида. Комплексът е разполагал с още голям брой уреди за тренировки, както и с 15-етажен хотел.
През 1985 година плувния комплекс " Червено знаме " е хазаин на Европейското състезание по плувни спортове. На процедура в края на 80-те години на предишния век това е най-модерният и огромен плувен комплекс на Балканите.
Любопитен факт е, че по време на Европейското състезание в комплекса плува известният артист Джейсън Стейтъм, който тогава се състезава като плувец за Англия. Близо 30 години по-късно той се завръща в комплекса, само че не с цел да плува, а с цел да се снима във кино лентата " Непобедимите 3 ".
В днешния си тип плувният комплекс става само за снимането на филми, само че единствено, в случай че действието им се развива измежду руини или в свят претърпял Третата международна война. Въпреки предходната си популярност, през днешния ден басейна и хотела са изоставени на произвола. Състоянието им е толкоз неприятно, че ги заобикалят даже скитниците.В този случай обаче отговорна е не приватизацията, а нехайството на страната.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ