Правен вакуум разтърси хибрида Хонконг
В Хонконг на 21 юни бяха обновени протестните акции против отсрочения другояче проектозакон за изгонването в Китай на нарушители и извършители на закона. Този път хилядите младежи, събрали се край държавния комплекс, недоволстваха, че ръководителката на локалната администрация Кери Лам (с функционалности на премиер) не реагира на техния ултиматум: в четвъртък тя не излезе със заявление, че се отхвърля вечно от противоречивия план. Засега позицията на Лам е единствено краткотрайно прекъсване на законопроекта, провокирал всеобщи митинги от началото на месеца. Тя прочее на два пъти се извини за опитите да прокара начинанието, откакто протестиращите предявиха и искане за оставката й.
Но още не се е отказала дефинитивно от него
Протестите в Хонконг започнаха на 9 юни, а на 12 юни в тях участваха 240 000 души, а на 17 юни 2 млн. души.
Защо обаче законопроектът провокира подобен огромен публичен яд и политически трус? Причината за появяването му въобще не е политическа - това е убийството, осъществено от локалния 19-годишен гражданин с семейството Чан. С възлюбената си той подхванал на 14 февруари тази година сантиментално пътешестване на остров Тайван, с цел да отпразнуват Деня на Свети Валентин. Подобно на континентален Китай островът е също китайски, само че това са две разнообразни страни, които още не са се признали, въпреки и да водят разговор между тях, само че всяка от тях се самоидентифицира като същинския Китай. След Втората международна война континенталният Китай стана социалистически. На острова пък избягаха 2 млн. последователи на капитализма след провалянето им в гражданската война от 1946-1949 година Там те сътвориха друга китайска страна. В момента обаче Тайван е приет единствено от 21 страни от Организация на обединените нации, основно от Африка, Латинска Америка и Океания. Организация на обединените нации и Западът признават Пекин за легален представител на китайския народ.
Но разногласието Китай - Тайван за " суверенното авторство " няма пръст в тази ситуация, въпреки той на моменти да попада в сянката на този спор. Двойката отпътувала дружно, само че назад в Хонконг се върнал единствено Чан. Това породило съмнения в фамилията на момичето. Оказало се, че Чан умъртвил възлюбената си: бил уверен, че тя е бременна от различен. След убийството той опаковал тялото й в огромен розов куфар, който скрил близо до една метростанция в тайванската столица Тайпе. Абсурдното е, че след завръщането Чан бе задържан, само че не за убийството,
а поради кражбата на пари
от банковата сметка на убитото момиче. Той би трябвало да бъде съден в Тайван, където е осъществено закононарушението му. Но Хонконг не може да му го съобщи, тъй като не признава юрисдикцията на Тайван - въпреки и с доста необятна автономност Хонконг е част от Китай, който не признава Тайван, както към този момент бе упоменато.
Именно тогава управляващите в Хонконг вземат решение да спуснат преграда пред създалия се юридически вакуум на територията на Хонконг и пред превръщането му в укритие за нарушителите. Тази преграда се оказва въпросният законопроект. В момента Хонконг има съглашения за екстрадиция с 20 страни, само че не и с Китай и Тайван. Затова законопроектът уголемява листата на страните за експулсиране, в който към този момент са включени и Китай, и Тайван. Трябва да се каже, че включването и на Тайван несъмнено е много сериозен компромис от страна на Пекин.
Но демократичните кръгове в Хонконг рипнаха против включването на Китай в листата. Те възприеха законодателната мярка като нахлуване против автономията на града, против демократичните права и свободи на жителите му. Те също се притесняват, че това ще развърже ръцете на Китай и ще му разреши да откри законен механизъм да съди критиците на Пекин, които се укриват в Хонконг. Именно поради това пламнаха и митингите, които към този момент припомнят " революцията на чадърите " от 2014 година И съгласно известията управляващите в Тайван към този момент са изгубили вяра, че Чан ще получи заслуженото наказване.
Хонконг има статута на специфичен административен регион (САР) на Китай. Статутът бе въведен, откакто през 1997 година Англия съобщи някогашната си колония на Китай. Условието гласеше, че градът резервира необятна автономност във вътрешната политика за период от 50 години - до 2047 година Фактически Хонконг няма автономност единствено в областта на защитата и външната политика. Сферата на правораздаването обаче остава " плаваща ". Тя е част от вътрешната политика и заради това първа цигулка в нея би трябвало да свири Пекин. Но правосъдната система на Хонконг е от напълно различен " ген " и в случай че Пекин не се преценява с това, ще наруши сделката за придобиването на територията, а и единствено ще си основава главоболия. Така че ще би трябвало да се преценява с правни правила, типични за демократичните и даже демократичните страни.
Всъщност в разногласието и двете страни имат своите плюсове и минуси
Колкото и вярна да е мотивацията против правния вакуум, Кери Лам сякаш прибърза със законопроекта. Не трябваше ли да вземем за пример да се организира авансово една социална полемика, в която управляващите да разяснят за какво подхващат такава стъпка? И най-много за какво екстрадицията в Китай не се разгръща единствено върху чисто престъпните закононарушения като това на Чан? А критиците на Пекин в Хонконг да бъдат оставени на мира най-малко, до момента в който е в действие автономията.
Колкото и да провокира благосклонности мотивацията на протестиращите, тяхната последна цел може да излезе и публично нездравословна. Хвърли ли се законопроектът в коша, убийци като Чан и други нарушители ще виреят в правния вакуум на Хонконг и няма да получат заслуженото наказване.
Има и друго - протичащото се в Хонконг е още надалеч от " цветна гражданска война ", само че носи белезите на хибридна война на Съединени американски щати и Запада като цяло против Китай. Тръмп да вземем за пример считал да сложи въпроса на срещата си с китайския водач Си Цзинпин в границите на форума Г-20 в Осака, а Пекин предизвести Вашингтон да не употребява събитията в Хонконг като разменна монета в комерсиалната война с Пекин.
Всъщност сегашният конфликт е заложен от хибрида " една страна - две системи ", в който Пекин несъмнено се е специализирал. Това към този момент е нещо като негов патент, всеки случай на никое място другаде не се среща една ръководеща компартия да развива сполучливо и пазарна стопанска система. Но в Хонконг опитите на Пекин последователно, малко по малко, даже на дребни крачки, да постанова визията си се посреща " на нож " от жителите на Хонконг. По конституция Хонконг би трябвало последователно да се трансформира в развита народна власт с основен министър (или премиер), който да се избира от народа. Критиците на Пекин го упрекват, че протака тази промяна посредством лобиране и групи за въздействие, което другояче си е западна процедура. В момента основният министър се избира от изборен съвет, който пък включва деловия хайлайф на града, а той е обвързван с Китай и заради това гласоподава за пропекински претенденти. Кери Лам постоянно е подложена на критика за преданост към Пекин. Отделно китайското държавно управление реши да ограничи броя на претендентите за основен министър до трима, които се допуска, че би трябвало да са му лоялни. Именно това бе повода за " революцията на чадърите " през септември - декември 2014 година, в която признакът на недоволството стана елементарният чадър.
В същото време съгласно другите известия излиза наяве, че до момента в който жителите на Хонконг пазят автономията си, налице е и противоположната наклонност - те не желаят самостоятелност за града си. Допитванията демонстрират, че те харесват системата " една страна, две системи ". Нищо чудно, тъй като половината от търговията на Хонконг се пада на Китай и двата субекта са тясно преплетени стопански.
При всички случаи хонконгският хибрид ще заплита комплицирани проблеми, чието разплитане едвам ще бъде елементарно и безпрепятствено.
Но още не се е отказала дефинитивно от него
Протестите в Хонконг започнаха на 9 юни, а на 12 юни в тях участваха 240 000 души, а на 17 юни 2 млн. души.
Защо обаче законопроектът провокира подобен огромен публичен яд и политически трус? Причината за появяването му въобще не е политическа - това е убийството, осъществено от локалния 19-годишен гражданин с семейството Чан. С възлюбената си той подхванал на 14 февруари тази година сантиментално пътешестване на остров Тайван, с цел да отпразнуват Деня на Свети Валентин. Подобно на континентален Китай островът е също китайски, само че това са две разнообразни страни, които още не са се признали, въпреки и да водят разговор между тях, само че всяка от тях се самоидентифицира като същинския Китай. След Втората международна война континенталният Китай стана социалистически. На острова пък избягаха 2 млн. последователи на капитализма след провалянето им в гражданската война от 1946-1949 година Там те сътвориха друга китайска страна. В момента обаче Тайван е приет единствено от 21 страни от Организация на обединените нации, основно от Африка, Латинска Америка и Океания. Организация на обединените нации и Западът признават Пекин за легален представител на китайския народ.
Но разногласието Китай - Тайван за " суверенното авторство " няма пръст в тази ситуация, въпреки той на моменти да попада в сянката на този спор. Двойката отпътувала дружно, само че назад в Хонконг се върнал единствено Чан. Това породило съмнения в фамилията на момичето. Оказало се, че Чан умъртвил възлюбената си: бил уверен, че тя е бременна от различен. След убийството той опаковал тялото й в огромен розов куфар, който скрил близо до една метростанция в тайванската столица Тайпе. Абсурдното е, че след завръщането Чан бе задържан, само че не за убийството,
а поради кражбата на пари
от банковата сметка на убитото момиче. Той би трябвало да бъде съден в Тайван, където е осъществено закононарушението му. Но Хонконг не може да му го съобщи, тъй като не признава юрисдикцията на Тайван - въпреки и с доста необятна автономност Хонконг е част от Китай, който не признава Тайван, както към този момент бе упоменато.
Именно тогава управляващите в Хонконг вземат решение да спуснат преграда пред създалия се юридически вакуум на територията на Хонконг и пред превръщането му в укритие за нарушителите. Тази преграда се оказва въпросният законопроект. В момента Хонконг има съглашения за екстрадиция с 20 страни, само че не и с Китай и Тайван. Затова законопроектът уголемява листата на страните за експулсиране, в който към този момент са включени и Китай, и Тайван. Трябва да се каже, че включването и на Тайван несъмнено е много сериозен компромис от страна на Пекин.
Но демократичните кръгове в Хонконг рипнаха против включването на Китай в листата. Те възприеха законодателната мярка като нахлуване против автономията на града, против демократичните права и свободи на жителите му. Те също се притесняват, че това ще развърже ръцете на Китай и ще му разреши да откри законен механизъм да съди критиците на Пекин, които се укриват в Хонконг. Именно поради това пламнаха и митингите, които към този момент припомнят " революцията на чадърите " от 2014 година И съгласно известията управляващите в Тайван към този момент са изгубили вяра, че Чан ще получи заслуженото наказване.
Хонконг има статута на специфичен административен регион (САР) на Китай. Статутът бе въведен, откакто през 1997 година Англия съобщи някогашната си колония на Китай. Условието гласеше, че градът резервира необятна автономност във вътрешната политика за период от 50 години - до 2047 година Фактически Хонконг няма автономност единствено в областта на защитата и външната политика. Сферата на правораздаването обаче остава " плаваща ". Тя е част от вътрешната политика и заради това първа цигулка в нея би трябвало да свири Пекин. Но правосъдната система на Хонконг е от напълно различен " ген " и в случай че Пекин не се преценява с това, ще наруши сделката за придобиването на територията, а и единствено ще си основава главоболия. Така че ще би трябвало да се преценява с правни правила, типични за демократичните и даже демократичните страни.
Всъщност в разногласието и двете страни имат своите плюсове и минуси
Колкото и вярна да е мотивацията против правния вакуум, Кери Лам сякаш прибърза със законопроекта. Не трябваше ли да вземем за пример да се организира авансово една социална полемика, в която управляващите да разяснят за какво подхващат такава стъпка? И най-много за какво екстрадицията в Китай не се разгръща единствено върху чисто престъпните закононарушения като това на Чан? А критиците на Пекин в Хонконг да бъдат оставени на мира най-малко, до момента в който е в действие автономията.
Колкото и да провокира благосклонности мотивацията на протестиращите, тяхната последна цел може да излезе и публично нездравословна. Хвърли ли се законопроектът в коша, убийци като Чан и други нарушители ще виреят в правния вакуум на Хонконг и няма да получат заслуженото наказване.
Има и друго - протичащото се в Хонконг е още надалеч от " цветна гражданска война ", само че носи белезите на хибридна война на Съединени американски щати и Запада като цяло против Китай. Тръмп да вземем за пример считал да сложи въпроса на срещата си с китайския водач Си Цзинпин в границите на форума Г-20 в Осака, а Пекин предизвести Вашингтон да не употребява събитията в Хонконг като разменна монета в комерсиалната война с Пекин.
Всъщност сегашният конфликт е заложен от хибрида " една страна - две системи ", в който Пекин несъмнено се е специализирал. Това към този момент е нещо като негов патент, всеки случай на никое място другаде не се среща една ръководеща компартия да развива сполучливо и пазарна стопанска система. Но в Хонконг опитите на Пекин последователно, малко по малко, даже на дребни крачки, да постанова визията си се посреща " на нож " от жителите на Хонконг. По конституция Хонконг би трябвало последователно да се трансформира в развита народна власт с основен министър (или премиер), който да се избира от народа. Критиците на Пекин го упрекват, че протака тази промяна посредством лобиране и групи за въздействие, което другояче си е западна процедура. В момента основният министър се избира от изборен съвет, който пък включва деловия хайлайф на града, а той е обвързван с Китай и заради това гласоподава за пропекински претенденти. Кери Лам постоянно е подложена на критика за преданост към Пекин. Отделно китайското държавно управление реши да ограничи броя на претендентите за основен министър до трима, които се допуска, че би трябвало да са му лоялни. Именно това бе повода за " революцията на чадърите " през септември - декември 2014 година, в която признакът на недоволството стана елементарният чадър.
В същото време съгласно другите известия излиза наяве, че до момента в който жителите на Хонконг пазят автономията си, налице е и противоположната наклонност - те не желаят самостоятелност за града си. Допитванията демонстрират, че те харесват системата " една страна, две системи ". Нищо чудно, тъй като половината от търговията на Хонконг се пада на Китай и двата субекта са тясно преплетени стопански.
При всички случаи хонконгският хибрид ще заплита комплицирани проблеми, чието разплитане едвам ще бъде елементарно и безпрепятствено.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ