Да живее расовата коректност!
В ХХI век, в една страна на другия завършек на света, едни хора са подложени на геноцид. Системно атакувани в своите домове и ферми, пребивани и даже убивани, като измежду убитите постоянно има и деца. Заради цвета на кожата си. Не знаехте за сходно нещо? Разбирам ви, тези ужаси не попадат в новините, само че това не значи, че ги няма.
Правителството на тази страна освен, че не пази своите жители от произвола, само че при започване на месеца разгласи проект за конфискация на земите им. Мотивите са, че предците на тези фермери в миналото са придобили земите нелегално и до момента коренното население няма достъп до земеделска земя. А това, че когато тези земи са били придобивани, изобщо не е имало каквато и да е система за доказване на благосъстоятелност, а в днешно време страната може да оземли свои безимотни жители с надалеч по-цивилизовани средства (например, стимулиране на аренда или отчасти изкупуване при горна граница на владение), са маловажни детайлности.
Както може би се досетихте, става въпрос за Южноафриканската република. Държавата, която десетилетия наред бе посочена с пръст от прогресивното човечество поради системата на апартейд, след това за малко бе посочена като образец за сполучлив преход, а от известно време не е посочена за нищо (неудобно е, някак си).
Да отнемеш земята на някого по породист симптом през днешния ден може да наподобява необичайно, само че в онази част на света изобщо не е казус. Настоящите ръководещи ЮАР политици от Африканския народен конгрес (чиято идеология е комбинация от ляв екстремизъм и черен шовинизъм) старателно вървят по пътя на своите събратя от Зимбабве. Преди към четири десетилетия, когато в някогашната Родезия ръководството на бялото малцинство бе заменено с такова на черното болшинство, едно от първите дейности на Робърт Мугабе бе да отнеме земята на белите фермери (и да ги прогони от страната). В резултат прекомерно бързо Зимбабве стартира да изпитва дефицит на хранителни артикули. А цялостната му икономическа политика (свеждаща се главно до национализации, конфискации, прогонване на кадърни хора поради цвета на кожата им и впрочем проявления на субсахарския африкански социализъм) трансформира страната в рекордьор по хиперинфлация - през 2009г. бе пусната в обращение банкнота с номинал 100 000 000 000 000 зимбабвийски $ (първоначално равняващи се на към 5 щатски долара).
Близко до мозъка е и какво чака ЮАР с такава политика. Но дано да обърнем внимание и на предисторията.
Белите фермери (наричани още " африканери " и " стихии " ) са потомци на холандски, френски и немски заселници в Южна Африка от последните няколко века. За разлика от английските колонизатори, които се концентрират най-вече в градовете, бурите се занимават обичайно със земеделие и обезпечават селскостопанския гръб на южноафриканската стопанска система. Отношенията им с англичаните постоянно са били меко казано деликатни, като на моменти се е стигало и до кървави спорове (англо-бурските войни от края на XIX и началото на ХХ век), след които десетки хиляди стихии са вкарани в концентрационни лагери (да, лагерите за хора не са въведени нито от нацистка Германия, нито от Съветска Русия). И тук стигаме до същността на политическата система, наречена " апартейд ", която господства в ЮАР през втората половина на предишния век.
Широко публикуваното схващане за апартейда е еднопластово - привилегии за белите и дискриминация за чернокожите. В реалност, тази система се пробва да регистрира спецификите сред другите народности в ЮАР (както сред англичани и африканери, по този начин и сред обособените локални народности, цветнокожите, азиатците) и да откри метод за взаимно битие ( " разнообразни, само че дружно " ). За другите раси са предоставени обособени зони за обитаване, като черните етноси се употребяват с автономност в своите зони (бантустани) и расовите рестрикции се демонстрират при нахлуване в непозната зона. Тази система, макар някои явни несправедливости, въпреки всичко работи и удостоверение за това са чернокожите имигранти от прилежащите " свободни " страни, които с ненаситност идват да се заселят в " расистката " ЮАР.
" Прогресивното човечество " обаче не стопира борбата си с апартейда, като след въвеждането на " изключително състояние " през 1985г. даже Съединените щати се причисляват към ембаргото по отношение на ЮАР и интернационалната поддръжка за страната се лимитира единствено до Англия (правителството на Маргарет Тачър) и Израел. В този интервал е и емблематичното изявление на южноафриканския президент Питър Бота пред Организация на обединените нации, в което той споделя: " Господа, Британия развива народна власт към този момент 300 години; Съединени американски щати развиват народна власт 200 години: вие какво очаквате от мен - да основа на черните народна власт за 20 дни? "
В последна сметка интернационалният напън побеждава и през 1990г. новият президент Фредерик де Клерк започва прехода към мултирасова народна власт. Думите на Бота обаче се оказват оракулски.
Все отново, първият негър президент на ЮАР Нелсън Мандела се оказва задоволително рационален, с цел да прозре, че в случай че политическата власт отива напълно в ръцете на черното болшинство, то икономическите позиции на белите (и в промишлеността, и в земеделието, и в търговията, и в услугите) би трябвало да бъдат съхранени, с цел да не се стигне до разпад. Не по този начин обаче мислят неговите наследници. Табо Мбеки стига до президентския пост, откакто преди този момент е работил като театрален служащ по озвучаването, а Джейкъб Зума даже няма приключено приблизително обучение и за ерудицията му може да се съди по обстоятелството, че когато е изправен пред съда по обвиняване, че е изнасилил ХИВ-позитивната щерка на собствен върховен съпартиец, споделя следното: " Аз по-късно си взех душ, с цел да не се заразя. "
С такива управници не е мъчно да се досетим до каква степен може да стигне една страна. Тук обаче казусът е различен.
Онова " прогресивно човечество ", което хвърляше огън и жупел по апартейда, в този момент оглушително мълчи за издевателствата против белите фермери. Да убиеш някого и/или да му конфискуваш земята поради цвета на кожата му, не е ли расизъм? Опс, неточност! На расизъм сме способни единствено белите. Когато белите са жертва, това не е расизъм - това е заслужено и прогресивно. Нали по този начин ни учат " новите болшевики " - SJW, Antifa, Black Live Matters и така нататък?
За белите фермери няма съпричастност нито в Бъркли, нито в Холивуд. Те, белите фермери, са расово неточни, исторически анахронични и политически отхвърлени. " Политическата уместност " не позволява да се повдига въпроса за тях (още повече, че този въпрос ще повлече и едни други въпроси както за човешките права по принцип, по този начин и за неприкосновеността на частната собственост).
В случая " политическата уместност " напряко еволюира в " расова уместност "...
И като за край, едно предложение: дано българската страна да даде политическо леговище на белите фермери. Основания за леговище колкото искаш, а самите бежанци сигурно биха били добре пристигнали - работливи, вярващи християни, склонни да се заселят в обезлюдени територии, където ще вдигнат освен стопанската система, само че и демографията. А след ужаса, който претърпяват, тукашната циг. (пардон, битова) престъпност ще им се стори ария. И ще се оправят с нея без усложнения.
Правителството на тази страна освен, че не пази своите жители от произвола, само че при започване на месеца разгласи проект за конфискация на земите им. Мотивите са, че предците на тези фермери в миналото са придобили земите нелегално и до момента коренното население няма достъп до земеделска земя. А това, че когато тези земи са били придобивани, изобщо не е имало каквато и да е система за доказване на благосъстоятелност, а в днешно време страната може да оземли свои безимотни жители с надалеч по-цивилизовани средства (например, стимулиране на аренда или отчасти изкупуване при горна граница на владение), са маловажни детайлности.
Както може би се досетихте, става въпрос за Южноафриканската република. Държавата, която десетилетия наред бе посочена с пръст от прогресивното човечество поради системата на апартейд, след това за малко бе посочена като образец за сполучлив преход, а от известно време не е посочена за нищо (неудобно е, някак си).
Да отнемеш земята на някого по породист симптом през днешния ден може да наподобява необичайно, само че в онази част на света изобщо не е казус. Настоящите ръководещи ЮАР политици от Африканския народен конгрес (чиято идеология е комбинация от ляв екстремизъм и черен шовинизъм) старателно вървят по пътя на своите събратя от Зимбабве. Преди към четири десетилетия, когато в някогашната Родезия ръководството на бялото малцинство бе заменено с такова на черното болшинство, едно от първите дейности на Робърт Мугабе бе да отнеме земята на белите фермери (и да ги прогони от страната). В резултат прекомерно бързо Зимбабве стартира да изпитва дефицит на хранителни артикули. А цялостната му икономическа политика (свеждаща се главно до национализации, конфискации, прогонване на кадърни хора поради цвета на кожата им и впрочем проявления на субсахарския африкански социализъм) трансформира страната в рекордьор по хиперинфлация - през 2009г. бе пусната в обращение банкнота с номинал 100 000 000 000 000 зимбабвийски $ (първоначално равняващи се на към 5 щатски долара).
Близко до мозъка е и какво чака ЮАР с такава политика. Но дано да обърнем внимание и на предисторията.
Белите фермери (наричани още " африканери " и " стихии " ) са потомци на холандски, френски и немски заселници в Южна Африка от последните няколко века. За разлика от английските колонизатори, които се концентрират най-вече в градовете, бурите се занимават обичайно със земеделие и обезпечават селскостопанския гръб на южноафриканската стопанска система. Отношенията им с англичаните постоянно са били меко казано деликатни, като на моменти се е стигало и до кървави спорове (англо-бурските войни от края на XIX и началото на ХХ век), след които десетки хиляди стихии са вкарани в концентрационни лагери (да, лагерите за хора не са въведени нито от нацистка Германия, нито от Съветска Русия). И тук стигаме до същността на политическата система, наречена " апартейд ", която господства в ЮАР през втората половина на предишния век.
Широко публикуваното схващане за апартейда е еднопластово - привилегии за белите и дискриминация за чернокожите. В реалност, тази система се пробва да регистрира спецификите сред другите народности в ЮАР (както сред англичани и африканери, по този начин и сред обособените локални народности, цветнокожите, азиатците) и да откри метод за взаимно битие ( " разнообразни, само че дружно " ). За другите раси са предоставени обособени зони за обитаване, като черните етноси се употребяват с автономност в своите зони (бантустани) и расовите рестрикции се демонстрират при нахлуване в непозната зона. Тази система, макар някои явни несправедливости, въпреки всичко работи и удостоверение за това са чернокожите имигранти от прилежащите " свободни " страни, които с ненаситност идват да се заселят в " расистката " ЮАР.
" Прогресивното човечество " обаче не стопира борбата си с апартейда, като след въвеждането на " изключително състояние " през 1985г. даже Съединените щати се причисляват към ембаргото по отношение на ЮАР и интернационалната поддръжка за страната се лимитира единствено до Англия (правителството на Маргарет Тачър) и Израел. В този интервал е и емблематичното изявление на южноафриканския президент Питър Бота пред Организация на обединените нации, в което той споделя: " Господа, Британия развива народна власт към този момент 300 години; Съединени американски щати развиват народна власт 200 години: вие какво очаквате от мен - да основа на черните народна власт за 20 дни? "
В последна сметка интернационалният напън побеждава и през 1990г. новият президент Фредерик де Клерк започва прехода към мултирасова народна власт. Думите на Бота обаче се оказват оракулски.
Все отново, първият негър президент на ЮАР Нелсън Мандела се оказва задоволително рационален, с цел да прозре, че в случай че политическата власт отива напълно в ръцете на черното болшинство, то икономическите позиции на белите (и в промишлеността, и в земеделието, и в търговията, и в услугите) би трябвало да бъдат съхранени, с цел да не се стигне до разпад. Не по този начин обаче мислят неговите наследници. Табо Мбеки стига до президентския пост, откакто преди този момент е работил като театрален служащ по озвучаването, а Джейкъб Зума даже няма приключено приблизително обучение и за ерудицията му може да се съди по обстоятелството, че когато е изправен пред съда по обвиняване, че е изнасилил ХИВ-позитивната щерка на собствен върховен съпартиец, споделя следното: " Аз по-късно си взех душ, с цел да не се заразя. "
С такива управници не е мъчно да се досетим до каква степен може да стигне една страна. Тук обаче казусът е различен.
Онова " прогресивно човечество ", което хвърляше огън и жупел по апартейда, в този момент оглушително мълчи за издевателствата против белите фермери. Да убиеш някого и/или да му конфискуваш земята поради цвета на кожата му, не е ли расизъм? Опс, неточност! На расизъм сме способни единствено белите. Когато белите са жертва, това не е расизъм - това е заслужено и прогресивно. Нали по този начин ни учат " новите болшевики " - SJW, Antifa, Black Live Matters и така нататък?
За белите фермери няма съпричастност нито в Бъркли, нито в Холивуд. Те, белите фермери, са расово неточни, исторически анахронични и политически отхвърлени. " Политическата уместност " не позволява да се повдига въпроса за тях (още повече, че този въпрос ще повлече и едни други въпроси както за човешките права по принцип, по този начин и за неприкосновеността на частната собственост).
В случая " политическата уместност " напряко еволюира в " расова уместност "...
И като за край, едно предложение: дано българската страна да даде политическо леговище на белите фермери. Основания за леговище колкото искаш, а самите бежанци сигурно биха били добре пристигнали - работливи, вярващи християни, склонни да се заселят в обезлюдени територии, където ще вдигнат освен стопанската система, само че и демографията. А след ужаса, който претърпяват, тукашната циг. (пардон, битова) престъпност ще им се стори ария. И ще се оправят с нея без усложнения.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ