Възможен намек за живот, открит на Венера?
В горните пластове на Венера се появи непонятен химикал. Учените допускат, че това може да е знак за живот. Неизвестният химикал е газът фосфин (PH3), вещество, което на Земята идва най-много от анаеробни (не дишащи кислород) бактерии или „ антропогенна активност “- неща, които хората вършат.
Той съществува в атмосферите на газови великански планети, заради химични процеси, които се случват в дълбочините им под налягане, с цел да свържат дружно три водородни атома и фосфорен атом. Но учените нямат никакво пояснение по какъв начин този газ може да се появи на Венера – няма известни химични процеси, които да го генерират. И въпреки всичко, фосфинът наподобява е там и никой не знае нищо, което би могло да провокира появяването му на Венера, като се изключи живите организми.
Това изобретение, оповестено в списание Nature Astronomy, изненада всички – в това число екипа, който го направи.
Още през юни 2017 година този екип насочва телескопа „ Джеймс Кларк Максуел “ на Хаваите към Венера и го настрои да търси следи от фосфин.
По този начен, учените проверявали по какъв начин могат да наподобяват фосфиновите сигнатури, като базова линия на планета, за която се допуска, че няма натурален метод за произвеждане на веществото.
„ Но ненадейно, “ пишат откривателите, „ нашите първични наблюдения откриха, че е налице доста количество венериански PH3. “
Те удостоверяват това, употребявайки огромния телескоп Atacama Large Millimeter / submillimetre Array в Чили. Вариациите на светлината, идваща от горната атмосфера на Венера, демонстрират доста количество фосфин там.
Но фосфинът на Венера не значи безусловно живот на планетата, пишат създателите. Те повдигат опцията за живот, тъй като бактериите са единственият прочут метод за приемане на фосфин на планета без свръхвисокото атмосферно налягане на газов колос. Но е допустимо също по този начин, някакъв незнаен до момента химичен развой да създава газа.
„ Това може да е незнайна фотохимия [химични реакции, които изискват светлина] или геохимия, или вероятно въпреки всичко живот “, пишат те. „ Липсва информация – да вземем за пример, фотохимията на венерианските облаци – капчици е съвсем изцяло незнайна. “
Това значи, че никой в действителност не знае по какъв начин химикалите в горните облаци на Венера реагират на слънчевата светлина.
Венера в никакъв случай не се е считала за евентуално място за живот в Слънчевата система, тъй че учените към момента не са изследвали сходни въпроси със същото равнище на запаси, като тези отдадени на лов за признаци на живот на Марс. Горещата планета с размери близки до тези на Земята, със своята токсична атмосферна химия унищожава даже и най-твърдите роботи за минути. Как би оживял живот на Венера?
В предишното, показват създателите на новия отчет, някои откриватели допускат опцията за живот в най-горния заоблачен пласт на планетата. За разлика от повърхността, която е нажежена до 464 градуса по Целзий, по-високите облаци на Венера са релативно хладни, достигайки температура до 30 C в пласта, където е открит фосфин, и биха могли по-правдоподобно да предложат местообитание за някакъв тип плаващи форми на живот.
За да разберем дали това в действителност е повода за венериански фосфин, или той е пристигнал от различен източник, ще са нужни повече данни и по-добро моделиране на държанието на планетата, пишат откривателите.
Публикувано в изданието Live Science.
