Модната диктаторка на Царство България
В огромната постройка на ул. " Леге " 6, където се обитава общинската администрация на столичния регион " Средец ", в междувоенния интервал е бил центърът на модата в Царство България. Просто защото там е било ателието на Пелагия Видинска, наричана " българската Коко Шанел ".
В началото на ХХ век т.нар. френкетерзии в по-големите български градове към този момент шиели облекла по френски фасон, но законодателката на модата била една и неоспорима и работела в столицата. От ателието на Видинска излизали тоалетите на дамите от висшето общество, измежду които най-ярко блестяла българската кралица Йоана Савойска.
Пелагия е родена през 1896 г. в фамилията на военния фелдфебел Тодор Кръстев. Полкът му известно време е бил разпределен във Видин и по тази причина фелдфебелът получава прякора Видинлията. Впоследствие това еволюира до смяна на семейството - от Кръстев на Видински.
Военният обаче бил задоволително проникновен да даде солидно за времето си обучение на своята щерка и я изпраща да учи в Солунската гимназия. Там Пелагия научава френски и немски, които след това ще ѝ бъдат потребни в работата. Няма сведения какво е събудило интереса ѝ към модата. Но един път разсънен, той остава жив у нея. А финансовите благоприятни условия на фамилията ѝ позволяват да пътува до Париж, където се среща с най-новите модели на „ Ланвен “ (най-старата френска модна къща) и „ Шанел “.
Първоначално Видинска се настанява в ателие на V етаж на постройка на ул.„ Граф Игнатиев “, където е построен малък подиум за ревюта. Моделиерката сменя на няколко пъти работното си място, до момента в който най-после се установява на ул. " Леге ". Нейните шивачки са работели в цялата постройка, там Видинска е приемала клиентите си и е провеждала множеството от ревютата. И всичко това тя реализира сама - без да разчита на финансовата или морална помощ на брачен партньор.
Пелагия Видинска има усет, който ѝ помогнал да осъзнае, че сляпото следване на парижкия фасон не е използвано в страна, намираща се на кръстопътя между Изтока и Запада. И тъй като добре познавала българските носии, един ден почнала да пришива техните шевици на светските рокли.
След всяко свое посещаване в Париж Пелагия Видинска подготвяла сбирка с най-новите трендове за дамския дрешник. Самата тя твърди в същото време, че нейните рокли с български претекстове се харесват в Париж и даже е получила поръчка за бродерии в национален жанр от известна френска фешън къща.
В историята е останало помпозното ѝ ревю през ноември 1928 година в софийския спектакъл “Роял ”, в което участват 20 манекени. В първата част те дефилират с носии, като всеки модел си има име: „ Македония “, „ Син Охрид “, „ Ловеч “, „ Шоп “, „ Болярка “ и т.н. Във втората част към този момент се демонстрират и дрехи, въодушевени от парижката мода и тоалети - „ утринни пеньоари, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети “. Сценографията и музикалният декор са били издържани в духа на националното творчество.
Каквито и облекла да шиела обаче, Пелагия Видинска постоянно употребила единствено първокачествени тъкани - креп дешин, креп марокен, креп сатен, жоржет, муселин, вълнен жоржет и други Затова сред клиентките, които ѝ се доверяват, личат кралица Йоана, оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, която печели първия конкурс " Мис България " през 1929 г. точно с тоалет на Видинска.
Звездата на българската известна музика Лея Иванова пък прави дебюта си на сцената на „ Казиното “ (днес Софийска градска художествена галерия) с направена особено за нея от фамозната моделиерка черна карирана поличка с бяла блузка и шалче. Сред клиентките на Пелагия Видинска са още съпругите на водещи политици, банкери и юристи, които безусловно се доверяват на нейния усет.
А този усет, комбиниран с положителното обучение, ѝ разрешава да направи чудесно комбиниране на български ширити и шевици с класическите рокли с ниска талия и характерните жакети. И това комбиниране се вижда чудесно на някои от най-известните фотоси на кралица Йоана и на Мис България - Люба Йоцова.
„ Тя държеше на линията на дрехата. Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфици, с цел да бъде всичко както следва. Нейните облекла и тези на моята майка - Димка, още са настоящи за тези, които ги пазят - спомня си племенничката на Видинска - Лиляна. - Леля ми се носеше доста изтънчено - с костюмче, с рокля. Нищо крещящо. Скромно, само че тънко. Не носеше панталон. Някой път вкъщи се намяташе с прекрасен шал. Шапка, ръкавици, чанта – неотменно. Аз, която бях момиченце, госпожица, не излизах даже до ъгъла на улицата да купя вестник за татко ми, без да съм с чорапи, с ръкавички и с шапка. Това бе немислимо за нашия кръг хора. “
Българската Коко Шанел обаче няма шанса да развие стилната си къща, както френската дизайнерка. Пелагия Видинска губи безусловно всичко след 9 септември 1944 година, когато на власт идват комунистите. Тя остава без ателието си, а " националната власт " я праща да създава костюмите на Държавния фолклорен отбор (наречен след това " Филип Кутев " ). По-натам тя става и основен занаятчия в шивашкото ателие на Народния спектакъл.
Модната диктаторка на Царство България умира през 1960 година, оставяйки една цяла ера в развиването на българската мода.
В началото на ХХ век т.нар. френкетерзии в по-големите български градове към този момент шиели облекла по френски фасон, но законодателката на модата била една и неоспорима и работела в столицата. От ателието на Видинска излизали тоалетите на дамите от висшето общество, измежду които най-ярко блестяла българската кралица Йоана Савойска.
Пелагия е родена през 1896 г. в фамилията на военния фелдфебел Тодор Кръстев. Полкът му известно време е бил разпределен във Видин и по тази причина фелдфебелът получава прякора Видинлията. Впоследствие това еволюира до смяна на семейството - от Кръстев на Видински.
Военният обаче бил задоволително проникновен да даде солидно за времето си обучение на своята щерка и я изпраща да учи в Солунската гимназия. Там Пелагия научава френски и немски, които след това ще ѝ бъдат потребни в работата. Няма сведения какво е събудило интереса ѝ към модата. Но един път разсънен, той остава жив у нея. А финансовите благоприятни условия на фамилията ѝ позволяват да пътува до Париж, където се среща с най-новите модели на „ Ланвен “ (най-старата френска модна къща) и „ Шанел “.
Първоначално Видинска се настанява в ателие на V етаж на постройка на ул.„ Граф Игнатиев “, където е построен малък подиум за ревюта. Моделиерката сменя на няколко пъти работното си място, до момента в който най-после се установява на ул. " Леге ". Нейните шивачки са работели в цялата постройка, там Видинска е приемала клиентите си и е провеждала множеството от ревютата. И всичко това тя реализира сама - без да разчита на финансовата или морална помощ на брачен партньор.
Пелагия Видинска има усет, който ѝ помогнал да осъзнае, че сляпото следване на парижкия фасон не е използвано в страна, намираща се на кръстопътя между Изтока и Запада. И тъй като добре познавала българските носии, един ден почнала да пришива техните шевици на светските рокли.
След всяко свое посещаване в Париж Пелагия Видинска подготвяла сбирка с най-новите трендове за дамския дрешник. Самата тя твърди в същото време, че нейните рокли с български претекстове се харесват в Париж и даже е получила поръчка за бродерии в национален жанр от известна френска фешън къща.
В историята е останало помпозното ѝ ревю през ноември 1928 година в софийския спектакъл “Роял ”, в което участват 20 манекени. В първата част те дефилират с носии, като всеки модел си има име: „ Македония “, „ Син Охрид “, „ Ловеч “, „ Шоп “, „ Болярка “ и т.н. Във втората част към този момент се демонстрират и дрехи, въодушевени от парижката мода и тоалети - „ утринни пеньоари, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети “. Сценографията и музикалният декор са били издържани в духа на националното творчество.
Каквито и облекла да шиела обаче, Пелагия Видинска постоянно употребила единствено първокачествени тъкани - креп дешин, креп марокен, креп сатен, жоржет, муселин, вълнен жоржет и други Затова сред клиентките, които ѝ се доверяват, личат кралица Йоана, оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, която печели първия конкурс " Мис България " през 1929 г. точно с тоалет на Видинска.
Звездата на българската известна музика Лея Иванова пък прави дебюта си на сцената на „ Казиното “ (днес Софийска градска художествена галерия) с направена особено за нея от фамозната моделиерка черна карирана поличка с бяла блузка и шалче. Сред клиентките на Пелагия Видинска са още съпругите на водещи политици, банкери и юристи, които безусловно се доверяват на нейния усет.
А този усет, комбиниран с положителното обучение, ѝ разрешава да направи чудесно комбиниране на български ширити и шевици с класическите рокли с ниска талия и характерните жакети. И това комбиниране се вижда чудесно на някои от най-известните фотоси на кралица Йоана и на Мис България - Люба Йоцова.
„ Тя държеше на линията на дрехата. Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфици, с цел да бъде всичко както следва. Нейните облекла и тези на моята майка - Димка, още са настоящи за тези, които ги пазят - спомня си племенничката на Видинска - Лиляна. - Леля ми се носеше доста изтънчено - с костюмче, с рокля. Нищо крещящо. Скромно, само че тънко. Не носеше панталон. Някой път вкъщи се намяташе с прекрасен шал. Шапка, ръкавици, чанта – неотменно. Аз, която бях момиченце, госпожица, не излизах даже до ъгъла на улицата да купя вестник за татко ми, без да съм с чорапи, с ръкавички и с шапка. Това бе немислимо за нашия кръг хора. “
Българската Коко Шанел обаче няма шанса да развие стилната си къща, както френската дизайнерка. Пелагия Видинска губи безусловно всичко след 9 септември 1944 година, когато на власт идват комунистите. Тя остава без ателието си, а " националната власт " я праща да създава костюмите на Държавния фолклорен отбор (наречен след това " Филип Кутев " ). По-натам тя става и основен занаятчия в шивашкото ателие на Народния спектакъл.
Модната диктаторка на Царство България умира през 1960 година, оставяйки една цяла ера в развиването на българската мода.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ