Възгледите на ранните болшевики за любовта, секса и семейството
В годините към Октомврийската гражданска война измежду забележителна част от нейните идеолози е публикувано едно много екстравагантно виждане за взаимоотношенията сред мъжа и дамата. Странно е, че за първи път за него стартира да се приказва не в Русия, а във Франция, освен това от небезизвестният композитор Фредерик Шопен и по-точно от неговата другарка Аврора Дюдеван.
Въобще половият акт би трябвало да става толкоз просто колкото и утоляването на жаждата, т.е. да поискаш секс от някого, даже и изцяло чужд, е като да му поискаш да ти налее чаша вода.
Това в огромна степен е обвързвано с концепциите за равноправност, освобождение от всякаква взаимозависимост, анулация на всички ограничавания и равнене на правата на дамите към тези на мъжете, които стартират да се развиват от средата на 19 век. Като те са изключително пламенно прокламирани от руската революционерка и идеолог Александра Колонтай, както и от германката Клара Цеткин, деятел на немското и интернационалното комунистическо придвижване. Тези лидерки на тогавашния феминизъм подчертават най-много върху свободите и правата на дамите, както и за групово развъждане на децата, а не толкоз върху половите въпроси.
Предсказания че социализма ще унищожи буржоазното семейство са изказвани още от Маркс и от Енгелс. За разлика от тях обаче след това Ленин се отнася много враждебно към Теорията на чашата вода, определяйки я като „ изцяло немарксистка и още повече противообществена ”. Тъй като с нея стартира нещо като полова гражданска война, редом с политическата, и е изумително, че тя се заражда повече от половин век преди половата гражданска война от 70-те години на Запад, освен това в едно много по-строго и консервативно общество. В тогавашна Русия, която ври и кипи от войни, революции, идеологически конфликти и чистки, това идва като още един удар подриващ стабилността и устоите на обществото, предизвиквайки повече деградация в сравнение с изгода за младежта.
Според нея дамата би трябвало да се избави от всички непотребни страсти, да се откаже от ревността към мъжа си и да почита неговата независимост и правото му да си намира и други партньорки. Появяват се лозунги като „ Жени, дружете с възлюбените на своя мъж ”, или „ Добрата жена сама избира изгора за своя мъж, а положителният мъж самичък предлага жена си на своите приятели ”. Като единственото предписание за някакво урегулиране, е че в случай че да вземем за пример се образува опашка за някоя жена, мъжа й има право да не чака ред. Но елементарно може да се допусна до какви неразбории води всичко това, даже и без да стигаме до въпроса за безконтролното разпространяване на венерически заболявания.
Що се отнася до фамилията обаче, марксистките възгледи за взаимоотношенията сред мъжа и дамата са в детайли изложени още от Фридрих Енгелс, съгласно който фамилията се явява надстройка над икономическия базис. Например трактовката на Енгелс за моногамията е, че тя съставлява прийом за по-лесно унаследяване на благосъстоянието от биологичните наследници. Според него фамилното домакинство би трябвало да стане част от публичния труд, а грижата за децата и тяхното образование – публично дело, вследствие на което фамилията в буржоазния му вид следва да отмре.
Но по отношение на публикуваната по това време „ Теория на чашата вода “, той е много сериозен, отбелязвайки че тя към този момент е провокирала задоволително развратничене и деградация измежду актуалната юноша. Като цяло кръговете към Ленин, в чиито ръце се озовават юздите на революцията, а след това и на властта, са неблагосклонни към тази доктрина. Сред тях въпреки всичко доминира визията, че и при социализма любовта би трябвало да се запази. Но тя би трябвало да бъде кардинално друга от буржоазната обич – сериозна, надълбоко сдържана, рационална и красива обич, а не развратна и първобитна, каквато съгласно тях тя е била до тогава. Но макар острите рецензии от върховете на властта към наклонността половите връзки да се приравняват на всички останали физиологични потребности, като утоляването на жаждата, тя придобива даже още по-широка известност при започване на 20-те години.
В него се приканва да се усмири и вкара в порядък надигналата се вълна на национална полова независимост. Но той има препоръчително-възпитателен темперамент, а не законодателен, заради което и надалеч не на всички места съумява да откри своето приложение. Нещо повече, през 1925 година в Москва даже се появява общество от радикални нудисти, чиято концепция е, че облеклото би трябвало да е оптимално нищожно или изобщо да го няма, с цел да може да бъде сбъднат половият акт оптимално бързо и елементарно във всеки един миг, когато това бъде пожелано. Така тази самобитна полова гражданска война продължава да се вихри официално чак до 1935 година когато към този момент е на практика криминализирана при Сталин, с въвеждането на закона за наказателна отговорност по нецензурен закононарушения. Идеалът за руската жена, който се оформя през 30-те години, всъщност към този момент стартира мощно да влиза в несъгласие с теорията на чашата вода и концепциите на Александра Колонтай. Сега руската жена би трябвало основно да съблюдава трудовите си отговорности както в фамилията, по този начин и в публичната сфера.
Тъй че действително въпросната доктрина на практика продължава да живее под една или друга форма, естествено тя в този момент е неназовавана по същия метод както при започване на предишния век, само че все пак носи доста от белезите на тогавашното придвижване. Освен възхода на днешния феминизъм на това наподобяват и актуалното без значение и разкрепостено държание на дамите, които в доста от случаите одобряват секса за нещо по-просто в сравнение с мъжете го одобряват. На гражданския брак от дълго време не се гледа като на нещо наложително към този момент даже и у по-старото потомство, доминират връзките на фамилни начала, които постоянно са краткотрайни и заменяни с нови, количеството самостоятелни дами впечатлява, тяхното присъединяване в политиката и бизнеса – също.
