В годините на разцвета на консултантския бизнес Камийа Кавендиш е

В годините на разцвета на консултантския бизнес Камийа Кавендиш е анализатор в McKinsey. Тогава, от всички корпоративни бонуси, които е имала през годините, претърпява обичания си - един уикенд във Венеция, по време на който всичко е платено от компанията.

„ Цялата компания се изнасяше на Лидо, където пиехме коктейли и получавахме уроци по уиндсърф. Бях прекомерно младша, с цел да съзнавам политиката и интригите, които сигурно се въртяха над главите ни. Целта за хората на моето равнище беше да изградят у нас преданост. И проработи. Работехме толкоз дълги часове, че едвам виждахме приятелите си и се социализирахме основно с сътрудници “, споделя Кавендиш в есе за Financial Times, където работи през днешния ден.

Прескачайки в днешно време, модерните бонуси към този момент включват електрически колела или безвъзмездни капучино. Но има един, който, по думите на авторката, наподобява много злокобен: помощ за заледяване на яйцеклетки.

Тенденцията потегля от Силициевата котловина преди към 10 години, откакто Американското сдружение по репродуктивна медицина отстранява етикета „ пробна процедура “ от запазването на яйцеклетки. Компании като Гугъл и Фейсбук стартират да уголемяват своите пакети от придобивки, предлагайки отпуска за инвитро и отстъпки за процедури по плодовитост, в това число заледяване на яйцеклетки. Оттам практиката се придвижва на Уолстрийт, а по-късно и в клонове на софтуерни, финансови и юридически в Европа - Merck в Швейцария, Amazon в Испания, Centrica във Англия и доста други.

Компаниите акцентират разнообразни аргументи за това. Едната е премахването на табутата към лекуването на неплодородие. Друга е постигането на цели за многообразие, в границите на които сякаш поддържат дамите, когато от ден на ден от тях се изкачват на високи позиции.

Политиките нормално се показват като помощ за дамите да „ имат всичко “: да преследват кариерните си упоритости в този момент и да основат семейство по-късно, написа Кавендиш. Лесно е да се види за какво работодателите желаят да убедят дамите да останат на цялостен работен ден по-дълго, вместо да рискуват те да преминат на ненапълно работно време или да бъдат разсеяни от фамилни отговорности. По-малко ясно е до каква степен това е в полза на самите дами.

Придобивката е толкоз известна, че някои компании към този момент са под напън от чиновниците си да я създадат налична световно, изключително в случай че към този момент я оферират в Ню Йорк или Сан Франциско. Но не всички са уверени, че работодателите би трябвало на процедура да предизвикват дамите да отсрочват раждането и вместо това да замразяват яйцеклетки.

Според наблюденията на Кавендиш, има млади дами, които приветстват тези предложения и са ги употребявали. Харесва им концепцията да замразят яйцеклетките си в ранна възраст и да забременеят по-късно. Те са създали своето изследване - знаят, че женските яйцеклетки понижават по качество и количество с възрастта. Женските бебета се раждат с към 1–2 милиона яйцеклетки; до пубертета равнището им понижава до 300 000–400 000, а овариалният запас продължава да се свива с времето. Да получиш отстъпка за толкоз скъпа технология е сериозен бонус и може да бъде избавителен пояс за хора с медицински проблеми. Но не е ли притеснително, когато някои от тези дами употребяват израза „ успокоение “, до момента в който уебсайтовете настояват, че „ можеш да запазиш шанса си да имаш дете “, разяснява Кавендиш.

Замразяването на яйцеклетки постоянно се разказва като „ застрахователна лавица “. То не е. Една яйцеклетка не е ембрион, а един ембрион не е бебе. Изчерпателни данни за успеваемост няма.

Успеваемостта на замразени яйцеклетки варира необятно, само че рядко надвишава 30%, съгласно Британския орган по човешко оплождане и ембриология. Разочарованието може да пристигна по разнообразни способи, в това число в случай че не се замразят задоволително яйцеклетки или в случай че това стане прекомерно късно. „ Това е рисков бизнес – и не съм сигурна дали работодателите би трябвало въобще да бъдат забъркани “, написа още авторката.

Четирима канадски откриватели по право, измежду които Кейти Хамънд от Университета Торонто Метрополитън, предизвестяват, че тези политики може да основат „ честен императив “ да се прибегне до инвазивна технология, и че служителките могат даже да се окажат задлъжнели към шеф, в случай че договорът планува, че би трябвало да върнат разноските, в случай че изоставен прекомерно скоро след замразяването на яйцеклетките. Хамънд акцентира, че бизнесът би трябвало да е деликатен по какъв начин комуникира информацията за процедурата и да не третира изборното заледяване на яйцеклетки като сурогат на други институционални придобивки, които предизвикват тъждество на работното място, като заплатен наставнически отпуск.

Разследване на BBC от 2024 година открива, че 32 от 78 уеб страницата на клиники по плодовитост във Англия не са уточнявали ясно какъв е шансът пациентката действително да има бебе. Повечето популяризират сполучливи равнища на топене от 80–95%, само че не изясняват, че защото има доста стадии до имплантиране на ембрион, вероятността за бебе е в действителност доста по-ниска. Могат да зародят и спомагателни разноски за предпазване, застраховка и инвитро процедури.

Има доста лекари по репродуктивна медицина, които имат вяра буйно в работата си; и това, което могат да създадат, е прелестно. Но това е доста друг тип бонус от абонамент с отстъпка или отмора във Венеция, отбелязва Кавендиш и приключва:

В най-циничния си тип това наподобява просто като още един метод за надзор върху женските тела, показан като привилегия – каквато въобще не е.