Нужна е нулева година за анкетата "Футболист №1 на България"
В годините на рецесия на резултати и стойност на българския футбол са се появявали хрумвания за нулеви години - в шампионата, в присъединяване ни в европейските клубни шампионати, за мачовете на националния тим даже. И не са се осъществявали. А дали не е време да се пропусне една година в различен раздел - класацията за най-хубав футболист на България...
Основанията за това се опират повече на логиката, в сравнение с страстите. През 2019 г. националният тим претърпя един от най-срамните интервали в историята си, записвайки в 10 мача единствено една победа, гарнирана с три равенства и 6 загуби. Провалът в квалификационна група А (предпоследно място) е явен, а най-тежкият домашен погром - 0:6 от Англия, бе може би най-ниската точка на целогодишното дълбаене. Затова е невероятно да бъде отличен някой от националите за представянето му за държавния отбор, а тъкмо това е един от главните критерии, по които досега са определяни 58-те спечелили в анкетата.
Другият главен индикатор е показване в държавното състезание или за задграничен тим. По втория аршин мъчно може да бъде отличен някой, който да има очебиен принос в чужбина. За вътрешното състезание пък би било краен компромис да бъде посочен някой български футболист, поради ниското равнище и слабия футбол (продължаващият зрителски отлив е показателен), съчетани с ранните отпадания в евротурнирите (с изключение на " Лудогорец " ). Що се отнася до разградчани, от българите там могат да бъдат упоменати двама, които играят най-редовно и на равнище. Това са вратарят Пламен Илиев и бранителят Антон Недялков. За тях обаче - по-нататък.
Последното издание на " Футболист на годината " - през 2018 година, когато победител стана Кирил Десподов, потвърди за следващ път, че анкетата се е изродила в запалянковски пристрастия измежду голям % от публицистите и обективността е предходна напълно на назад във времето. Разделението на " сини " и " червени " не подмина и това гласоподаване, което затвърди порочните практики. Масово се възприемаше полюсният модел, не за пръв път. Най-вероятно не и за финален. Така третият в класацията - Тодор Неделев ( " Ботев ", Пд), бе изкаран жертва навръх това раздвоение на гласовете.
И ако изборът на Десподов не бе признат еднопосочно, по-скоро като някакъв компромис, тази година ще е още по-трудно да се направи сходен поклон към някого. Пък и няма на какво от горната страна...
Затова едно пропускане на главния акцент в анкетата " Футболист на годината " би подействало отрезвяващо и мобилизиращо, може би. Отрезвяващо - че няма нищо по обвързване, а единствено за показани качества. Мобилизиращо - с цел да удвоят играчите усилия в гонене на триумфите, респективно и на персоналните оценки.
За да не бъде напълно нулева анкетата, добре ще е да се оставят най-малко категориите по постове (б.р. - все някой е малко по-добър от останалите в шампионата, само че не и задоволително, с цел да е футболист №1). А също и класацията за най-хубав млад състезател. Не само защото това работи много поощрително за гениите у нас, само че и поради фактически мощното младо потомство сред 18 и 21 година, което идва изпод.
Но дано да погледнем заслугите на очертаващите се като съществени кандидати за " Футболист на годината 2019 " и на тази основа всеки да си прецени дали фактически заслужават да бъдат наградени, или... още веднъж не би трябвало да бъде сърдит някой футболен необут или футболист.
Антон Недялков ( " Лудогорец " )
Сочен е към този момент от много медии като главен кандидат. Действително демонстрира някакво неизменност на изявите, само че сигурно не е и основният състезател на " Лудогорец ". Не бива да се не помни, че липсваше във значими мачове на националния отбор - като тези с Англия и Чехия.
Пламен Илиев ( " Лудогорец " )
Вратарят изигра няколко доста положителни мача. Парадоксално, само че две от най-силните му изяви бяха при загубите с 0:6 - от Англия и " Еспаньол ". Остана запаса при единствената победа на А отбора за 2018 година - над Чехия с 1:0.
Ивелин Попов ( " Ростов ", Рус)
Фактът, че капитанът се отхвърли от националния тим през ноември, не би трябвало да натежи сантиментално в негова изгода. Попов не се открои над останалите в 10-те мача за България. В Русия мина при започване на годината от " Спартак " (М) в " Ростов ", само че не спечели трофей, даже не участва в евротурнири, просто се утвърди като титуляр в новия отбор. Сантиментите към постигнатото от него досега не стигат да завоюва за четвърти път званието " Футболист на годината ".
Кирил Десподов ( " Щурм ", Ав)
От трамплина " Футболист на 2018 година " той скочи в 2019-а с трансфер за 3.5 млн. евро от " ЦСКА-София " в " Каляри ". Само че не се приспособява в Серия А. Бе преотстъпен в надалеч по-скромния австрийски " Щурм ", където стартира да бележи голове. Но няколко положителни мача в австрийското състезание и нищо свястно в националния тим несъмнено не стигат за второ следващо избиране за №1.
Васил Божиков ( " Слован ", Слвк)
Черноработник и рядко излизащ на напред във времето, той може би най-вече заслужава званието, в случай че въобще би трябвало да се избира тази година. Игра постоянно за националния тим, точно той вкара гола против чехите. В клуба си " Слован " (Братислава) се утвърди като капитан и имаше щастието да вдигне шампионската купа в Словакия, както и да взе участие в груповата фаза на Лига Европа.
Основанията за това се опират повече на логиката, в сравнение с страстите. През 2019 г. националният тим претърпя един от най-срамните интервали в историята си, записвайки в 10 мача единствено една победа, гарнирана с три равенства и 6 загуби. Провалът в квалификационна група А (предпоследно място) е явен, а най-тежкият домашен погром - 0:6 от Англия, бе може би най-ниската точка на целогодишното дълбаене. Затова е невероятно да бъде отличен някой от националите за представянето му за държавния отбор, а тъкмо това е един от главните критерии, по които досега са определяни 58-те спечелили в анкетата.
Другият главен индикатор е показване в държавното състезание или за задграничен тим. По втория аршин мъчно може да бъде отличен някой, който да има очебиен принос в чужбина. За вътрешното състезание пък би било краен компромис да бъде посочен някой български футболист, поради ниското равнище и слабия футбол (продължаващият зрителски отлив е показателен), съчетани с ранните отпадания в евротурнирите (с изключение на " Лудогорец " ). Що се отнася до разградчани, от българите там могат да бъдат упоменати двама, които играят най-редовно и на равнище. Това са вратарят Пламен Илиев и бранителят Антон Недялков. За тях обаче - по-нататък.
Последното издание на " Футболист на годината " - през 2018 година, когато победител стана Кирил Десподов, потвърди за следващ път, че анкетата се е изродила в запалянковски пристрастия измежду голям % от публицистите и обективността е предходна напълно на назад във времето. Разделението на " сини " и " червени " не подмина и това гласоподаване, което затвърди порочните практики. Масово се възприемаше полюсният модел, не за пръв път. Най-вероятно не и за финален. Така третият в класацията - Тодор Неделев ( " Ботев ", Пд), бе изкаран жертва навръх това раздвоение на гласовете.
И ако изборът на Десподов не бе признат еднопосочно, по-скоро като някакъв компромис, тази година ще е още по-трудно да се направи сходен поклон към някого. Пък и няма на какво от горната страна...
Затова едно пропускане на главния акцент в анкетата " Футболист на годината " би подействало отрезвяващо и мобилизиращо, може би. Отрезвяващо - че няма нищо по обвързване, а единствено за показани качества. Мобилизиращо - с цел да удвоят играчите усилия в гонене на триумфите, респективно и на персоналните оценки.
За да не бъде напълно нулева анкетата, добре ще е да се оставят най-малко категориите по постове (б.р. - все някой е малко по-добър от останалите в шампионата, само че не и задоволително, с цел да е футболист №1). А също и класацията за най-хубав млад състезател. Не само защото това работи много поощрително за гениите у нас, само че и поради фактически мощното младо потомство сред 18 и 21 година, което идва изпод.
Но дано да погледнем заслугите на очертаващите се като съществени кандидати за " Футболист на годината 2019 " и на тази основа всеки да си прецени дали фактически заслужават да бъдат наградени, или... още веднъж не би трябвало да бъде сърдит някой футболен необут или футболист.
Антон Недялков ( " Лудогорец " )
Сочен е към този момент от много медии като главен кандидат. Действително демонстрира някакво неизменност на изявите, само че сигурно не е и основният състезател на " Лудогорец ". Не бива да се не помни, че липсваше във значими мачове на националния отбор - като тези с Англия и Чехия.
Пламен Илиев ( " Лудогорец " )
Вратарят изигра няколко доста положителни мача. Парадоксално, само че две от най-силните му изяви бяха при загубите с 0:6 - от Англия и " Еспаньол ". Остана запаса при единствената победа на А отбора за 2018 година - над Чехия с 1:0.
Ивелин Попов ( " Ростов ", Рус)
Фактът, че капитанът се отхвърли от националния тим през ноември, не би трябвало да натежи сантиментално в негова изгода. Попов не се открои над останалите в 10-те мача за България. В Русия мина при започване на годината от " Спартак " (М) в " Ростов ", само че не спечели трофей, даже не участва в евротурнири, просто се утвърди като титуляр в новия отбор. Сантиментите към постигнатото от него досега не стигат да завоюва за четвърти път званието " Футболист на годината ".
Кирил Десподов ( " Щурм ", Ав)
От трамплина " Футболист на 2018 година " той скочи в 2019-а с трансфер за 3.5 млн. евро от " ЦСКА-София " в " Каляри ". Само че не се приспособява в Серия А. Бе преотстъпен в надалеч по-скромния австрийски " Щурм ", където стартира да бележи голове. Но няколко положителни мача в австрийското състезание и нищо свястно в националния тим несъмнено не стигат за второ следващо избиране за №1.
Васил Божиков ( " Слован ", Слвк)
Черноработник и рядко излизащ на напред във времето, той може би най-вече заслужава званието, в случай че въобще би трябвало да се избира тази година. Игра постоянно за националния тим, точно той вкара гола против чехите. В клуба си " Слован " (Братислава) се утвърди като капитан и имаше щастието да вдигне шампионската купа в Словакия, както и да взе участие в груповата фаза на Лига Европа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ