Д-р Иван Василев: Отървете се от схващането, че само в болница ще се излекувате
В Германия всеки си взема решение дали да се оперира амбулаторно при харесан доктор, или да влезе в клиника, където не може да избира.
Д-р Иван Василев е експерт по ортопедия, спортна травматология и артроскопска хирургия. Работи в частната си клиника до Щутгарт, Германия. През 2010 година основава и “Спортсклиник Еуровита ” в София, която бързо заема авангардна позиция в лекуването и възобновяване на водещи спортисти в България, както и във внедряването на нови способи на лекуване на ортопедичните болести и спортните контузии.
Д-р Василев е инструктор на асоциацията по артроскопия на Германия, Австрия и Швейцария (AGA). Eжегодно e канен като преподавател на редица конгреси по спортна контузия и ортопедия в Германия, Австрия, Съединени американски щати, България и други Участва в написването на учебници и книги по профилирана артроскопска хирургия и рехабилитация. Лекар-консултант е на професионални и национални тимове (на Българска федерация по ски, на Националния тим по спортна акробатика на Германия, на първодивизионния тим по американски футбол на Щутгарт – “Stuttgart Scorpions ”, и др.)
“Спортсклиник Еуровита ” е удостоена от FIFA с признанието за Medical Centre of Excellence за FIFA през октомври 2015 година (след едногодишнa щателна проверка).
– Д-р Василев, вие работите и в Германия, и в България, коя е най-голямата разлика сред двете здравни системи?
– Парите и хората. Но на първо място парите. В Германия за всеки работещ в здравната каса влизат по 18,5% върху прихода му, като парите са разпределени. Само за здравни услуги са 14,6% тази година, като процентът леко се усилва през годините по отношение на инфлацията. Спомням си, че когато през 1992 година започнах да работя в Германия, бях обезпечен по каса и вноската беше 11,5%.
Друга огромна разлика е неналичието на конкуренция у нас – една здравна каса. А в Германия са несъмнено 50. Има една съществена каса, в която са всички, които нямат осигуровки, като да вземем за пример преди малко пристигнали мигранти, само че и други групи, и страната подсигурява за нея. Останалите каси си дефинират вноската с позволена от страната разлика от приблизително 1,5% – едни вземат решение, че вноската ще е по-висока и ще поемат всички разноски на обезпечените, други, че вноската ще е по-ниска, само че няма да заплащат да вземем за пример на 2 година по 700 евро за очила, няма да поемат зъболекарски услуги и т. н. И човек си избира къде да се обезпечава. Отделно от вноската за здравни услуги
има и 2,35%
вноска за
гледане на болен
в обособен фонд – в случай че човек се разболее и не може самичък да се оправя с всекидневните неща, а някой би трябвало да го гледа, касата заплаща за това, без да се натоварва с този разход фондът за лекуване. Заради застаряването на популацията се разисква вноската да се усили на 3%.
– Само от вноските ли се подсигуряват разноските за опазване на здравето?
– Да.
– А в случай че макар огромните вноски парите не стигнат?
– В закона е планувано страната да поеме избрана сума (мисля към 2 млрд.), само че касата не може да излезе нито на минус, нито на плюс – парите, които е взела, би трябвало да ги даде, няма право да натрупва средства. Ако в дадена каса има останали средства, се разпределят на каси, които имат недостиг сега, като подкрепените са длъжни да ги върнат след време, или неизразходваните средства се дават в държавния бюджет, тъй като
касите не може
да натрупат облага.
Колкото повече млади и по дифолт здрави хора са в една каса, толкоз по-малко разноски има тя. И може да си разреши да обезпечава повече услуги, без да подвига цените, и по този начин притегля повече пациенти. И противоположното. Двете страни не може да се съпоставят и по метода, по който се събират и се осъществят вноските.
– Коя е главната отлика?
– Първо, доста огромна част от хората у нас не си заплащат вноските, а други са в сивата стопанска система и заобикалят закона за наложителното обезпечаване. Второ, и наличните събрани средства не се разпределят вярно. Съдя по региона, в която работя – ортопедично-травматологичната активност, само че сходно наподобява ситуацията и в други специалности. Периодично има “бум ” на някакви заболявания и за тях се хвърлят доста пари. Веднага се отварят нови лечебни заведения с такава устременост и тогава страната споделя: Какво стана, я да понижим парите, т.е. стига се до държавна регулация – нещо немислимо за капитализма.
– Здравната карта каква роля ще има?
– Според мен се прави неточност. Дава се образец, че, да кажем, в Германия имало 5 кревати на 1000 души, а тук – 7. Но не се взема поради, че в Германия ортопедичната хирургия и травматологичнате помощ с всички съпътстващи действия може да се прави амбулаторно. Съвсем обособена група експерти, които сами се финансират. Получават от касата една сума, която е доста ниска, само че с доста работа и доста пациенти съумяват да са добре, като освобождават страната от целия проблем с общинските лечебни заведения. За интервенция да вземем за пример на кръстни връзки или на рамена в болница никой не влиза.
Около 65% от
ортопедичните
болести
се поемат
амбулаторно.
Затова и направих център, който да работи на същия принцип в София, само че се оказа, че не мога да оперирам амбулаторно, а би трябвало да е болница от второ равнище – с кревати, санитарки, сестри, лекари, които да дават и нощни наряди. Защо, в случай че хората може да са си у дома и да се усещат по-добре?! В Германия тези хора въобще не влизат в статистиката за брой кревати на човек и не може да се съпоставя по какъв брой кревати има на 1000 души тук и по какъв брой там. Даже в България може да би трябвало да са по 10, като се има поради, че всичко се прави в болница. Един менискус да оперираш, би трябвало да стане в болница и да държиш пациента 3 дни по пътека, а той може незабавно да си иде у дома. Добре, че министър Москов най-малко това отстрани и в случай че пациентът е добре, може и същия ден да го изпишеш, само че си остава изискването лекуването да е в болница второ равнище. България би трябвало да се отърси от безнадеждно остарялото разбиране, че болест се лекува единствено в болница. Може и амбулаторно.
– Кои болести са подобаващи?
– Повечето ортопедични, очни, УНГ, акушерство също. Касата дава една сума, която покрива лекуването, и в случай че пациентът не е добре и се постанова да остане да преспива, това е за сметка на лекаря.
– А в случай че у дома се почувстваш зле?
– Обаждаш се на джипито – в Германия то е подготвено да се оправи за момента с казуса, и в случай че би трябвало – на идващия ден се консултираш с ортопеда от амбулаторния център. Тук подобен модел не е известен. Липсва чистата амбулаторна доболнична помощ, а тя е доста успешен модел, който като се изключи че е желан от пациентите, пести и доста публични средства. В Германия касата заплаща за консервативна терапия приблизително към 38 евро на човек за тримесечие, без значение дали е получил единствено рецепта или инжекция, или и двете. За интервенциите според от тежестта на амбулаторните операционни центрове се заплащат от 420 до 1500 евро, а в болница цената на същата интервенция може да стигне и 10 хиляди евро. Говоря за своята компетентност, само че и в другите медицински области разликата е също толкоз огромна.
– Какво е нужно за амбулаторен център, да вземем за пример по ортопедия?
– Работният ден на доктор в амбулаторната помощ е приблизително 10-12 часа, като
няма право
да работи
по едно и също време
и в болница.
За спортно-ортопедична персонална процедура са нужни един до двама-трима лекари, 2 сестри, 2 операционни, 1 санитарка и 2-ма помощници на доктор. В момента работим двама лекари, 9 сестри и анестезиолог, който обаче не е назначен при нас, а идва единствено да дава упойка. Този екип вършим годишно 700 интервенции, преглеждаме на година по здравна каса към 10 000 пациенти и при потребност ги лекуваме. С тази активност съумяваме да си покрием разноските, да живеем нелошо и пациентите да са удовлетворени.
– Кой взема решение дали пациентът да се лекува болнично, или амбулаторно?
– Касата не постанова ограничавания. Всеки пациент си преценя самичък дали да отиде в център, където лекарят работи с името и престижа си, или в болница, където не може да избира доктор или екип, който да го оперира.
– Приоритетно накъде се насочват пациентите?
– Задайте си въпроса, в случай че сте изправена пред избор, какво ще решите, и въпросът става риторичен.
Автор: Любомира Николаева / 24 часа
