В Европейската седмица на регионите и градовете поглеждаме към българската

В Европейската седмица на районите и градовете поглеждаме към българската визия за локална власт и политика. Тази година седмицата е под мотото “Заедно за възобновяване “. Това е най-голямото събитие за районна политика в Европейския съюз.

Темата разяснява в “Нашият ден “ политологът Страхил Делийски .

“Много постоянно отношението към локалната власт дефинира отношението към властта въобще. Така че е извънредно значимо каква е степента на легитимност.

Тук идва този огромен проблем, който се задълбочава в България с всеки последващи локални избори, и това е, че локалната власт в България по-скоро е функционалност на местни бизнес ползи, в сравнение с политическите процеси въобще - и на национално, и на локално равнище.

Доказателствата за това са доста. Първо, прекосяваме към най-директното доказателство и то е – всевъзможни причудливи обединения от всевъзможни партии по една или друга форма – “за положителното на общината “ или сходни. Има стотици образци. Това е ключ към реализирането на тези бизнес ползи в локалната власт.

Другото нещо е способността на партиите на централно ниво да виляят на локално ниво. Особено с ръководството на ГЕРБ, този развой стана доста забележим.

ГЕРБ имаха проблеми на много места от тази позиция. Имаме една характерна каста на локално ниво, която упражнява властта, след това тя се легитимира политически и търси политически връзки. Това е логиката.

Проблемът е, че този вид осъществяване на клиентелистки връзки на нивото на локалната власт значително, първо, изсмуква запас от локалната общественост, тъй като бюджетите се преразпределят в името на тази дребна шепа хора.

И второ, прави локалната власт извънредно подвластна от централната, именно  по линията на придобиване на спомагателен запас, който локалната клиентела да усвои.

Когато приказваме за този модел, той естествено не се осъществя 100% в общините в България. Но би трябвало да си признаем, че е преобладаващ и значително дефинира отношението на жителите към локалната власт.

Големият диалог е в подтекста на тези срещи в Брюксел. Изключително значимо е да разберем, че оттук насетне от ден на ден   ще би трябвало да разчитаме на органите на локалното управлени е. Както на нивото на политическото ръководство, по този начин и на нивото на основаването на доверие в системата като цяло.

Със сигурност би трябвало повече самочувствие и децентрализация от страна на локалната власт . Трябва готови хора, които могат еманципирано да схващат, да интерпретират и да водят управническите политически процеси, което е комплицирано предвид на тежката демографска картина в голяма част от българските общини.

Тук идва и третият проблем, една смислена, целенасочена, мъдра, същинска районна политика в центъра, на която да седят характерните ползи на другите общини и райони в България.

Поредица от демографски проучвания демонстрират точно това, че имаме цели район и общини, които са напът да се трансфорат в така наречен “демографски пустини “.

Местна власт и “феодални владения “

При всички положения има такова нещо. И по тази причина също не се приказва от през вчерашния ден. По-лошото е, че се приказва от ден на ден.

Това е значително, от една страна, функционалност на модела, за който към този момент стана въпрос, от друга, е резултат от характерното икономическо положение и обща демографска картина на тези обособени райони.

Стигнахме до такава степен, че цели райони са с толкоз ниска степен на смислена претовареност, макар диалога, че в България няма безработица. Дори и да има работа, става въпрос за извънредно ниско платена работа, в случай че въобще има. Тя не е непрекъсната, което трансформира всекидневието на огромна част от работещите във функционалност на задачите на техните работодатели, а оттова те се трансформират и в машини за гласоподаване .


По райони

В Северозапада са най-тежките проблеми и това е видно. Тук става въпрос и за инфраструктура, и за човешки потенциал, и за стопанска система – за всичко. Демографската политика е нещо извънредно сложно.

От другата страна е Юга – там нещата наподобяват по-позитивни от позиция на демографската динамичност, само че никога не можем да кажем, че българският южен район се развива с такива темпове, които ни разрешават да кажем, че той е разрастващ се район в Европа – не е задоволително.

А другояче този циничен модел на локално самоуправление, за който говорихме първоначално, той не е присъщ единствено за по-слабо разрастващите се райони – има го и на Северозапад, и на Юг. В този смисъл той не е функционалност от това какъв брой е развъртян даден район, той е функционалност от самото схващане за правене на политика.
Чуйте Страхил Делийски в звуковия файл.
Снимки: БГНЕС