Закриват 23% от работните места
В Европа в идващите 5 години ще се промени фрапантно структурата на пазара на труда като 23% от работните места ще бъдат закрити.
До 2027 година 42% от бизнес дилемите в индустриалните предприятия ще се извършват от машини. Най-осезаем дефицит се обрисува на експерти в региона на анaлиза нa дaнни и oблaчни ycлyги, изĸycтвeния интeлeĸт и мaшиннoто oбyчeниe, дигитaлния мapĸeтинг, автoмaтизaцията нa пpoцecитe, осведомителната cигypнocт, блoĸчeйн пpoгpaмиpaнeто и Интepнeт нa нeщaтa. (IoT)
Тези данни показа проф. доктор Миглена Темелкова, ректор на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи, което беше уредник и хазаин на интернационалния конгрес „ Иновативно обучение и специалности на бъдещето “.
Проф. Темелкова посочи и значими световни мегатенденции, начертани от Световната банка:
• под напора на автоматизацията, цифровизацията, изменението на климата над 1,1 милиарда работни места ще претърпят промяна през идващото десетилетие;
• световната стопанска система би спечелила към 6,5 трилиона щатски $ през идващите 7 години в случай че се надграждат уменията на служащите, а това е към 6% от световния БВП;
• страните обаче влагат общо по-малко от 0,5 % от световния БВП в образованието през целия живот
„ Необходим ни е финансов запас, с цел да можем да вкарваме нововъведенията, и да построяваме нужните ни експерти. Инвестициите от огромните компании, с които си сътрудничим с преподаватели от практиката, приложни проучвания, лаборатории и програмен продукт, доближават половин милион лв. годишно, а от страната получаваме по 70 000 лв., означи още проф. Темелкова.
istock
Прогнозите: В бъдеще няма да се сменят работни места, а специалности
Прогнозите са, че днешните възпитаници няма да сменят просто работни места, а три пъти в живота си ще сменят специалностите, посочи Красимир Вълчев, ръководител на парламентарната комисия по обучение и просвета.
По думите му не може да се каже какви ще бъдат специалностите след 20 години, само че може да се планува, че по-важни ще бъдат интердисциплинарните специалности, тъй като висококвалифицираните тесни експерти могат да бъдат сменени в бъдеще от изкуствения разсъдък.
Вълчев посочи още две значими прогнози: по-трудно ще бъдат заменяни специалностите, свързани с хора и грижа за индивида, затова с изключение на цифровите, извънредно значими ще бъдат филантропичните и социално-емоционалните умения. И не на последно място - в цифровия свят ще бъде нужно не просто да бъдем ползватели, само че и основатели, а това изисква да се развива креативност посредством филантропични, отзивчиви качества и централизация.
Готов ли е трудовият пазар за изкуствения разсъдък
Парадоксът обаче е, че колкото повече дребните деца боравят с електронни устройства, толкоз повече губят умеенето си за централизация. Затова е належащо в ранна възраст да скрием електронните устройствата, с цел да станат след това младите положителни цифрови основатели, добави Вълчев.
Някои специалности ще отпаднат, заради навлизането на изкуственият разсъдък. Университетите към този момент няма да са мястото, където се усвояват познания, а ще бъдат мястото, където студентите усвояват умеенето да основават нововъведения и да се научават да позволяват проблеми. Трябва да има платформа за съдействие сред страната и бизнеса, както и задвижването на планове с добавена стойност за обществото, където студентите да работят в екип и основават нововъведения, добави от своя страна Тери Ли, общоприет управител на Хуауей България.
istock
Киберсигурност и хакерски атаки
Имайки поради стремителното развиване на технологиите и дигитализацията, се покачва и риска от хакерски атаки. Държавите, които нямат съответното равнище на киберсигурност ще бъдат принудени да забавят процеса на дигитализацията си и това ще ги извади от синхрон с другите страни и ще ги направи неконкурентноспособни. Това допуска повишаването на нуждата от кибер експерти с всяка минала година, а те могат да бъдат обезпечени с качествено и вярно структурирано обучение, акцентира Владимир Бронфенбренер, ръководител на Българската академия по сигурност.
Той добави, че има дефицит на фрагменти в региона на киберсигурността. Тя е не е единствено развой на отбрана, само че и промишленост. Има потребност от съответното високо равнище на образованието, добави Бронфенбренер.
До 2027 година 42% от бизнес дилемите в индустриалните предприятия ще се извършват от машини. Най-осезаем дефицит се обрисува на експерти в региона на анaлиза нa дaнни и oблaчни ycлyги, изĸycтвeния интeлeĸт и мaшиннoто oбyчeниe, дигитaлния мapĸeтинг, автoмaтизaцията нa пpoцecитe, осведомителната cигypнocт, блoĸчeйн пpoгpaмиpaнeто и Интepнeт нa нeщaтa. (IoT)
Тези данни показа проф. доктор Миглена Темелкова, ректор на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи, което беше уредник и хазаин на интернационалния конгрес „ Иновативно обучение и специалности на бъдещето “.
Проф. Темелкова посочи и значими световни мегатенденции, начертани от Световната банка:
• под напора на автоматизацията, цифровизацията, изменението на климата над 1,1 милиарда работни места ще претърпят промяна през идващото десетилетие;
• световната стопанска система би спечелила към 6,5 трилиона щатски $ през идващите 7 години в случай че се надграждат уменията на служащите, а това е към 6% от световния БВП;
• страните обаче влагат общо по-малко от 0,5 % от световния БВП в образованието през целия живот
„ Необходим ни е финансов запас, с цел да можем да вкарваме нововъведенията, и да построяваме нужните ни експерти. Инвестициите от огромните компании, с които си сътрудничим с преподаватели от практиката, приложни проучвания, лаборатории и програмен продукт, доближават половин милион лв. годишно, а от страната получаваме по 70 000 лв., означи още проф. Темелкова.
istock Прогнозите: В бъдеще няма да се сменят работни места, а специалности
Прогнозите са, че днешните възпитаници няма да сменят просто работни места, а три пъти в живота си ще сменят специалностите, посочи Красимир Вълчев, ръководител на парламентарната комисия по обучение и просвета.
По думите му не може да се каже какви ще бъдат специалностите след 20 години, само че може да се планува, че по-важни ще бъдат интердисциплинарните специалности, тъй като висококвалифицираните тесни експерти могат да бъдат сменени в бъдеще от изкуствения разсъдък.
Вълчев посочи още две значими прогнози: по-трудно ще бъдат заменяни специалностите, свързани с хора и грижа за индивида, затова с изключение на цифровите, извънредно значими ще бъдат филантропичните и социално-емоционалните умения. И не на последно място - в цифровия свят ще бъде нужно не просто да бъдем ползватели, само че и основатели, а това изисква да се развива креативност посредством филантропични, отзивчиви качества и централизация.
Готов ли е трудовият пазар за изкуствения разсъдък
Парадоксът обаче е, че колкото повече дребните деца боравят с електронни устройства, толкоз повече губят умеенето си за централизация. Затова е належащо в ранна възраст да скрием електронните устройствата, с цел да станат след това младите положителни цифрови основатели, добави Вълчев.
Някои специалности ще отпаднат, заради навлизането на изкуственият разсъдък. Университетите към този момент няма да са мястото, където се усвояват познания, а ще бъдат мястото, където студентите усвояват умеенето да основават нововъведения и да се научават да позволяват проблеми. Трябва да има платформа за съдействие сред страната и бизнеса, както и задвижването на планове с добавена стойност за обществото, където студентите да работят в екип и основават нововъведения, добави от своя страна Тери Ли, общоприет управител на Хуауей България.
istock Киберсигурност и хакерски атаки
Имайки поради стремителното развиване на технологиите и дигитализацията, се покачва и риска от хакерски атаки. Държавите, които нямат съответното равнище на киберсигурност ще бъдат принудени да забавят процеса на дигитализацията си и това ще ги извади от синхрон с другите страни и ще ги направи неконкурентноспособни. Това допуска повишаването на нуждата от кибер експерти с всяка минала година, а те могат да бъдат обезпечени с качествено и вярно структурирано обучение, акцентира Владимир Бронфенбренер, ръководител на Българската академия по сигурност.
Той добави, че има дефицит на фрагменти в региона на киберсигурността. Тя е не е единствено развой на отбрана, само че и промишленост. Има потребност от съответното високо равнище на образованието, добави Бронфенбренер.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ