Стопират измамите при плащане с мобилен телефон
В Европа и у нас все по-голямо разпространяване намира потреблението на мобилния телефон като портал към разнообразни платежни услуги, включително дигитализирането на платежни карти и използването на електронни портфейли, обезпечаването на мобилни ПОС устройства, приложения за мобилно банкиране и други спомагателни функционалности. Това сподели Нина Стоянова, подуправител на Българска народна банка, началник на ръководство „ Банково “, при откриването на конференцията „ Дигитализация и киберсигурност 2022 “.
В светлината на тези развития сигурността на електронните заплащания и опазването на данните продължава да бъде във фокуса на европейското и българско законодателство. Още през 2019 година в цяла Европа беше въведено задължението за задълбочено определяне на идентичността на платеца (strong customer authentication, SCA) въз основата на потреблението на най-малко два самостоятелни детайла от разнообразни категории – познание, владеене и присъща специфичност. Последната категория обгръща детайли, които характеризират ползвателя, например биометричните данни – пръстов отпечатък, лицево различаване и други Биометричната автентикация към този момент е въведена и у нас благодарение на приложенията за банкиране посредством мобилен телефон, сподели Нина Стоянова. Като цяло, през 2021 година доставчиците на платежни услуги в България завършиха с миграцията на своите системи и артикули и към този момент ползват всички условия за задълбочено определяне на идентичността на платеца. В резултат на положените старания се следи трайно понижение на измамите при електронни заплащания, публикувани преди въвеждането на задълбочено определяне на идентичността.
Усъвършенстването на правната рамка на европейско равнище в тази област продължава. Тази година следва да стартира обзор на Втората инструкция за платежните услуги, като се чака да бъде направена цялостна оценка на въздействието на задълбоченото определяне на идентичността на клиента върху равнището на платежни измами, сподели Нина Стоянова.
По отношение на сигурността на инфраструктурите на финансовите пазари значимо значение има и оповестената от Европейската централна банка Европейска рамка за тестване на киберсигурността, основано на разузнаване за закани (TIBER-EU). Тестовете на TIBER-EU имитират тактиките, техниките и процедурите на действителни кибернападатели, основани на особено изследване на заканите. Те са уместно основани, с цел да симулират офанзива против сериозните функционалности на дадена инфраструктура и нейните съществени детайли, т.е. хора, процеси и технологии. Тестът има за цел да разкрие мощните и слабите страни на тестваното лице, което му разрешава да доближи по-високо равнище на киберзрялост.
В светлината на тези развития сигурността на електронните заплащания и опазването на данните продължава да бъде във фокуса на европейското и българско законодателство. Още през 2019 година в цяла Европа беше въведено задължението за задълбочено определяне на идентичността на платеца (strong customer authentication, SCA) въз основата на потреблението на най-малко два самостоятелни детайла от разнообразни категории – познание, владеене и присъща специфичност. Последната категория обгръща детайли, които характеризират ползвателя, например биометричните данни – пръстов отпечатък, лицево различаване и други Биометричната автентикация към този момент е въведена и у нас благодарение на приложенията за банкиране посредством мобилен телефон, сподели Нина Стоянова. Като цяло, през 2021 година доставчиците на платежни услуги в България завършиха с миграцията на своите системи и артикули и към този момент ползват всички условия за задълбочено определяне на идентичността на платеца. В резултат на положените старания се следи трайно понижение на измамите при електронни заплащания, публикувани преди въвеждането на задълбочено определяне на идентичността.
Усъвършенстването на правната рамка на европейско равнище в тази област продължава. Тази година следва да стартира обзор на Втората инструкция за платежните услуги, като се чака да бъде направена цялостна оценка на въздействието на задълбоченото определяне на идентичността на клиента върху равнището на платежни измами, сподели Нина Стоянова.
По отношение на сигурността на инфраструктурите на финансовите пазари значимо значение има и оповестената от Европейската централна банка Европейска рамка за тестване на киберсигурността, основано на разузнаване за закани (TIBER-EU). Тестовете на TIBER-EU имитират тактиките, техниките и процедурите на действителни кибернападатели, основани на особено изследване на заканите. Те са уместно основани, с цел да симулират офанзива против сериозните функционалности на дадена инфраструктура и нейните съществени детайли, т.е. хора, процеси и технологии. Тестът има за цел да разкрие мощните и слабите страни на тестваното лице, което му разрешава да доближи по-високо равнище на киберзрялост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ