Вкусът на ананаса и раждането на модерния либерализъм
В едно към този момент не по този начин близко минало подрастващите български читатели на “Пипи Дългото чорапче ” постоянно се оказваха изправени пред една дребна кулинарна мистерия. Какъв тъкмо е усетът на ананаса? Явно е нещо доста вкусно, щом Пипи го яде, освен това на драго сърце. И евентуално мнозина са се опитвали да си го показват, взирайки се в картинките. По това време достъпът до екзотичния тропически плод у нас беше мощно стеснен. Впрочем освен деца са се оказвали изправени пред този въпрос. Този плод постоянно е предизвикал въображението, особено ако човек не го е опитвал, а единствено го е виждал на картинка.
Във връзка с ананаса въпросът за отношението сред облик и усет с изключение на дребните читатели на “Пипи ” е занимавал и някои европейски философи. През XVII век заради по-интензивните връзки с Новия свят към този момент много европейци били виждали и опитвали този най-екзотичен от всички плодове, само че не успявали пълноценно да опишат усета му. Някои пътешественици положили съществени старания в това отношение и в записките си го уподобявали на нещо, което по едно и също време припомня за мускатово грозде, праскова, ягода и други плодове, само че в последна сметка същината се изплъзвала от хватката на думите. Точно това усетил и Джон Лок, преди да развие концепциите на сенсуализма. Той, прочее, в никакъв случай не бил опитвал ананас. В своя най-съществен метафизичен труд “Опит върху човешкия разсъдък ” (1671) Лок твърди, че не е допустимо човек да познава усета на ананаса, преди да го е опитал. Към това основополагащо умозаключение под друга форма той се връща няколко пъти в хода на ревюто, от което очевидно следва, че образецът с ананаса не е случайно определен и има специфична роля в неговия етюд.
Така загадъчният тропически плод оказал помощ на един от основателите на модерния демократизъм да построи нова философска теория, съгласно която цялото знание на индивида се ражда в опита, т.е. няма вродени хрумвания, а всичко в човешкия разсъдък става истинно, когато е изпитано посредством сетивата.
Родината на типа Ananas comosus е в Южна Америка и по-точно в тропическите гори на Бразилия и Парагвай. Първите европейци, които вкусили сочния плод, били моряци от екипажа на Христофор Колумб, когато при втората експедиция към Западните Индии през ноември 1493 година дебаркирали на един карибски остров. Местните племена го наричали “анана ”, което на техния език означавало “чудесен плод ”. Оттам е произлязла думата ananas, възприета в романските и в други езици. Испанците с изключение на локалното индианско название употребявали и свое - pina (шишарка), откъдето пък е произлязло британското му име pineapple.
Само короновани особи и аристократи имали достъп до първите ананаси, донесени в Европа. Според някои сведения първият плод, доставен в Англия, бил особено показан на лорд протектора Оливър Кромуел, а Чарлс II театралничил с ананас за един формален портрет като самобитен знак за кралските му привилегии.
През XVIII век ананасът към този момент по този начин властно бил проникнал във въображението на европейските аристократи и буржоа, че неговата форма трайно се настанила в пластичните и декоративните изкуства, както и в архитектурата. От това време са известни голям брой постройки, орнаменти, фруктиери, чайници, форми за кейк, пудриери, огледала и всякакви други движимости, изваяни по негов облик и сходство. Присъствието му на трапезата (естествено, в специфични случаи и на специфични места) било знак за висок обществен статус. В голям брой гравюри и картини на кулинарна тематика от XVIII и XIX век се среща един резистентен претекст: отрупана маса с разнообразни блюда, измежду която се извисява пирамида от плодове и най-отгоре, като купол на катедрала, царствено се е настанил ананасът. Във Викторианска Англия измежду снобските кръгове имало процедура да се взема ананас чартърен, с цел да придаде благороден искра на вечерта. В този случай домакините доста внимавали да не би някой в действителност да си отреже парче от скъпоценния плод. Градските митове описват по какъв начин някакъв ананас в продължение на няколко седмици обикалял изисканите трапези в Западен Лондон. Отвъд комичната страна в този епизод прозира един тъничък обществен миг. Ананасът се е оказал нещо като лакмус за динамичността на буржоазните преобразувания, които очевидно са били необратимо напреднали, веднага като не благородният генезис, а достъпът до благородния южен плод е бил меродавен знак за мястото на индивида в обществената подчиненост.
Към средата на XIX век царят на екзотичните южни плодове последователно почнал да губи своя величествен ореол. През 1850 година единствено в Лондон били продадени 200 000 ананаса. Днес у нас всяка зарзаватчийница ги предлага, което, от една страна, е хубаво, само че от друга – подухва малко тягостни мисли. Излиза, че след 30 години либерален преход България по стандарт се е изравнила с Дикенсова Англия.
Кисело зеле с патешко и ананас
Продукти: 1 приблизително огромна кисела зелка, 1 глава червен лук, 8 с. л. зехтин, къри, червен пипер, сушен копър, 1 скилидка чесън, 5-6 шайби ананас (пресен или от компот), 300 мл бяло пенливо вино, 5 пачи бутчета с кожата, сол на усет.
Зелката се нарязва на кубчета, като се отстранява кочанът. Лукът се почиства и се нарязва на полумесеци. В бездънен тиган се загряват към 6 с. л. зехтин и се прибавят зелето и лукът. Разбърква се добре, прибавят се подправките и счуканият чесън. Следи се да не загори. Добавя се нарязаният на кубчета ананас. Зелето се залива с пенливото вино и се прибавя сол на усет. Измитите и подсушени бутчета се посоляват добре откъм кожата. Фурната се загрява на 200° С. Дъното на керамичен съд се намазва с 1-2 с. л. зехтин, изсипва се зелевата примес и от горната страна се подреждат бутчетата с кожата нагоре. Покрива се с алуминиево фолио и се поставя в загрятата фурна. Градусите се понижават до 150 и се пече към 2 часа или до момента в който остане на лой. След като се в профил фолиото, фурната се ускорява и ястието се запича до златиста коричка на месото.
Скариди с кокосово мляко и ананас
Продукти: 20 кралски скариди, 2 червени чушки, половин ананас, 3 скилидки чесън, 2 стръка свеж лук, 50 г кашу, 150 мл кокосово мляко, 60 мл бяло вино, зехтин, сол.
Сърцевината на ананаса се изважда и се нарязва на кубчета. Скаридите се нарязват и се посоляват. Пържат се в уок с авансово загрети 4-5 с.л. зехтин, до момента в който се зачервят. Лукът и чесънът се нарязват на ситно, а чушките на части. След като се извадят скаридите, в същия съд се загрява още малко зехтин и се пускат зеленчуците и кашуто за към 1-2 минути. Посолява се и се налива бялото вино, прибавят се кубчетата ананас, косовото мляко и 100 мл вода. Щом закъкри, се връщат скаридите. Разбърква се и се сервира в половинките от издълбания ананас.
Свинско с ориз и ананас
Продукти: 300 г свинско месо, 20 г олио, 1 глава лук, 120 г ориз, 50 г ананас на кубчета, 30 мл ананасов сок, 20 г захар, по една щипка надробен карамфил, канела, кориандър, кардамон и сол.
Месото се нарязва на кубчета и се пържи десетина минути в олиото при непрекъснато бъркане, като се прибавят кориандърът, карамфилът и ситно нарязаният лук. Доливат се 100 мл вода и се задушава до омекване. Предварително свареният ориз се смесва с половината късчета ананас. Месото и сосът се изсипват в тавичка, от горната страна се покриват с ориза и се поръсва с канелата и кардамона. Останалите късчета ананас се смесват с ананасовия сок и захарта и леко се карамелизират. Изсипват се върху ориза и ястието се запича за десетина минути.
Синьо сирене с ананас
Продукти: 1 комат синьо сирене, 4 шайби ананас от консерва.
Върху лист готварско фолио се слагат две шайби ананас. Отгоре се слага синьото сирене и върху него се подреждат другите две шайби ананас. Увива се деликатно и се запича във фурна за десетина минути. Сервира се топло с изгорял самун и бяло вино.
Паниран ананас
Продукти: 8 резена ананас, 150 мл прясно мляко, 120 г брашно, 1 яйце, ¼ отново. бакпулвер, олио, пудра захар.
От брашното, яйцето, млякото и бакпулвера се прави рядко тесто. Резените ананас се топят и се пържат в гореща лой до златисто. Докато са топли, се поръсват с пудра захар.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Във връзка с ананаса въпросът за отношението сред облик и усет с изключение на дребните читатели на “Пипи ” е занимавал и някои европейски философи. През XVII век заради по-интензивните връзки с Новия свят към този момент много европейци били виждали и опитвали този най-екзотичен от всички плодове, само че не успявали пълноценно да опишат усета му. Някои пътешественици положили съществени старания в това отношение и в записките си го уподобявали на нещо, което по едно и също време припомня за мускатово грозде, праскова, ягода и други плодове, само че в последна сметка същината се изплъзвала от хватката на думите. Точно това усетил и Джон Лок, преди да развие концепциите на сенсуализма. Той, прочее, в никакъв случай не бил опитвал ананас. В своя най-съществен метафизичен труд “Опит върху човешкия разсъдък ” (1671) Лок твърди, че не е допустимо човек да познава усета на ананаса, преди да го е опитал. Към това основополагащо умозаключение под друга форма той се връща няколко пъти в хода на ревюто, от което очевидно следва, че образецът с ананаса не е случайно определен и има специфична роля в неговия етюд.
Така загадъчният тропически плод оказал помощ на един от основателите на модерния демократизъм да построи нова философска теория, съгласно която цялото знание на индивида се ражда в опита, т.е. няма вродени хрумвания, а всичко в човешкия разсъдък става истинно, когато е изпитано посредством сетивата.
Родината на типа Ananas comosus е в Южна Америка и по-точно в тропическите гори на Бразилия и Парагвай. Първите европейци, които вкусили сочния плод, били моряци от екипажа на Христофор Колумб, когато при втората експедиция към Западните Индии през ноември 1493 година дебаркирали на един карибски остров. Местните племена го наричали “анана ”, което на техния език означавало “чудесен плод ”. Оттам е произлязла думата ananas, възприета в романските и в други езици. Испанците с изключение на локалното индианско название употребявали и свое - pina (шишарка), откъдето пък е произлязло британското му име pineapple.
Само короновани особи и аристократи имали достъп до първите ананаси, донесени в Европа. Според някои сведения първият плод, доставен в Англия, бил особено показан на лорд протектора Оливър Кромуел, а Чарлс II театралничил с ананас за един формален портрет като самобитен знак за кралските му привилегии.
През XVIII век ананасът към този момент по този начин властно бил проникнал във въображението на европейските аристократи и буржоа, че неговата форма трайно се настанила в пластичните и декоративните изкуства, както и в архитектурата. От това време са известни голям брой постройки, орнаменти, фруктиери, чайници, форми за кейк, пудриери, огледала и всякакви други движимости, изваяни по негов облик и сходство. Присъствието му на трапезата (естествено, в специфични случаи и на специфични места) било знак за висок обществен статус. В голям брой гравюри и картини на кулинарна тематика от XVIII и XIX век се среща един резистентен претекст: отрупана маса с разнообразни блюда, измежду която се извисява пирамида от плодове и най-отгоре, като купол на катедрала, царствено се е настанил ананасът. Във Викторианска Англия измежду снобските кръгове имало процедура да се взема ананас чартърен, с цел да придаде благороден искра на вечерта. В този случай домакините доста внимавали да не би някой в действителност да си отреже парче от скъпоценния плод. Градските митове описват по какъв начин някакъв ананас в продължение на няколко седмици обикалял изисканите трапези в Западен Лондон. Отвъд комичната страна в този епизод прозира един тъничък обществен миг. Ананасът се е оказал нещо като лакмус за динамичността на буржоазните преобразувания, които очевидно са били необратимо напреднали, веднага като не благородният генезис, а достъпът до благородния южен плод е бил меродавен знак за мястото на индивида в обществената подчиненост.
Към средата на XIX век царят на екзотичните южни плодове последователно почнал да губи своя величествен ореол. През 1850 година единствено в Лондон били продадени 200 000 ананаса. Днес у нас всяка зарзаватчийница ги предлага, което, от една страна, е хубаво, само че от друга – подухва малко тягостни мисли. Излиза, че след 30 години либерален преход България по стандарт се е изравнила с Дикенсова Англия.
Кисело зеле с патешко и ананас
Продукти: 1 приблизително огромна кисела зелка, 1 глава червен лук, 8 с. л. зехтин, къри, червен пипер, сушен копър, 1 скилидка чесън, 5-6 шайби ананас (пресен или от компот), 300 мл бяло пенливо вино, 5 пачи бутчета с кожата, сол на усет.
Зелката се нарязва на кубчета, като се отстранява кочанът. Лукът се почиства и се нарязва на полумесеци. В бездънен тиган се загряват към 6 с. л. зехтин и се прибавят зелето и лукът. Разбърква се добре, прибавят се подправките и счуканият чесън. Следи се да не загори. Добавя се нарязаният на кубчета ананас. Зелето се залива с пенливото вино и се прибавя сол на усет. Измитите и подсушени бутчета се посоляват добре откъм кожата. Фурната се загрява на 200° С. Дъното на керамичен съд се намазва с 1-2 с. л. зехтин, изсипва се зелевата примес и от горната страна се подреждат бутчетата с кожата нагоре. Покрива се с алуминиево фолио и се поставя в загрятата фурна. Градусите се понижават до 150 и се пече към 2 часа или до момента в който остане на лой. След като се в профил фолиото, фурната се ускорява и ястието се запича до златиста коричка на месото.
Скариди с кокосово мляко и ананас
Продукти: 20 кралски скариди, 2 червени чушки, половин ананас, 3 скилидки чесън, 2 стръка свеж лук, 50 г кашу, 150 мл кокосово мляко, 60 мл бяло вино, зехтин, сол.
Сърцевината на ананаса се изважда и се нарязва на кубчета. Скаридите се нарязват и се посоляват. Пържат се в уок с авансово загрети 4-5 с.л. зехтин, до момента в който се зачервят. Лукът и чесънът се нарязват на ситно, а чушките на части. След като се извадят скаридите, в същия съд се загрява още малко зехтин и се пускат зеленчуците и кашуто за към 1-2 минути. Посолява се и се налива бялото вино, прибавят се кубчетата ананас, косовото мляко и 100 мл вода. Щом закъкри, се връщат скаридите. Разбърква се и се сервира в половинките от издълбания ананас.
Свинско с ориз и ананас
Продукти: 300 г свинско месо, 20 г олио, 1 глава лук, 120 г ориз, 50 г ананас на кубчета, 30 мл ананасов сок, 20 г захар, по една щипка надробен карамфил, канела, кориандър, кардамон и сол.
Месото се нарязва на кубчета и се пържи десетина минути в олиото при непрекъснато бъркане, като се прибавят кориандърът, карамфилът и ситно нарязаният лук. Доливат се 100 мл вода и се задушава до омекване. Предварително свареният ориз се смесва с половината късчета ананас. Месото и сосът се изсипват в тавичка, от горната страна се покриват с ориза и се поръсва с канелата и кардамона. Останалите късчета ананас се смесват с ананасовия сок и захарта и леко се карамелизират. Изсипват се върху ориза и ястието се запича за десетина минути.
Синьо сирене с ананас
Продукти: 1 комат синьо сирене, 4 шайби ананас от консерва.
Върху лист готварско фолио се слагат две шайби ананас. Отгоре се слага синьото сирене и върху него се подреждат другите две шайби ананас. Увива се деликатно и се запича във фурна за десетина минути. Сервира се топло с изгорял самун и бяло вино.
Паниран ананас
Продукти: 8 резена ананас, 150 мл прясно мляко, 120 г брашно, 1 яйце, ¼ отново. бакпулвер, олио, пудра захар.
От брашното, яйцето, млякото и бакпулвера се прави рядко тесто. Резените ананас се топят и се пържат в гореща лой до златисто. Докато са топли, се поръсват с пудра захар.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ