Само Бог знае нещастие ли е това или благословия…
В едно село живял дъртак, доста безпаричен, само че даже и най-богатите му завиждали, защото имал превъзходен черен кон. Те му предложили невиждана цена за коня, само че старецът постоянно казвал:
– Този кон - не е моя благосъстоятелност. Той е персона. Как мога да продам една персона, да продам своя другар?
Старецът даже и безпаричен, не продавал коня.
Веднъж намерил конюшнята празна. Събрало се цялото село и хората споделили:
– Ти остарели глупако! Знаехме се, че рано или късно този кон ще изчезне. Защо не го продаде? Ето ти в този момент злощастие.
– Не отивайте прекомерно надалеч в изказванията си. Просто кажете, че конят го няма на своето място, - дал отговор им старецът. Това е обстоятелството, всичко останало са догатки. Нещастие или благословия, не мога да кажа, защото това е единствено парченце от цялата картина. Кой знае какво още може да се случи?
Хората му се присмели, знаели, че е малко побъркан. След 15 дни, напълно ненадейно, конят се върнал. Той не бил откраднат, а просто обикалял на воля. Нещо повече, връщайки се, той довел със себе си една дузина диви коне. Тогава хората още веднъж се събрали и споделили:
–Прав беше, старче! Не е било злощастие, а благословия.
– Пак отивате прекомерно надалеч. Просто кажете, че коня се е върнал. Кой може да знае благословия ли е това или не? - умерено дал отговор старецът. - Това е единствено парченце от цялата картина. Как може прочитайки една дума от изречението да съдите за неговия смисъл?
Хората отново не се съгласили с него - как да не било благословия? Та това били дванадесет прелестни коня!
Старецът имал един-едничък наследник, който почнал да обяздва конете. Една седмица, откакто се заел със задачата паднал и си счупил краката. Хората още веднъж се събрали и рекли:
– Ти още веднъж потвърди своята справедливост! Това е било злощастие. Твоят единствен наследник се осакати, за твоята напреднала възраст, той бе единствената ти опора. Сега си още по-беден от преди.
– Вие не можете да не съдите, за кой ли път отивате прекомерно надалеч в съжденията си. Кажете единствено, че си е счупил краката. Никой не знае, злощастие ли е или благословия. Животът се ниже ден по ден, и не ни е обещано да знаем всичко, което се случва по пътя.
Случило се по този начин, че след няколко седмици страната влезнала във война и всичките младежи отишли на бойното поле. Останал единствено синът на стареца, тъй като бил неспособен за работа. Страдали фамилиите, тъй като знаели, че множеството младежи няма да се върнат живи вкъщи. Отишли те при стареца и му рекли:
– Прав беше, остарели дребосъче, в този момент е ясно, че всичко това е било благословия. Синът ти може да е неработоспособен, само че е жив и е с теб. А нашите синове отпътуваха и никой не знае, ще ги забележим ли още веднъж.
Старецът още веднъж споделил:
– Продължавате да съдите. Никой не знае! Кажете единствено, че вашите синове са годни за армията, а моят - не е. Само Бог знае злощастие ли е това или благословия.
Докато съдите, не растете и не се развивате. Умът ви тъпче на едно място, правейки го комфортно за вас. Умът обича да разсъждава, тъй като развиването е рисковано и неуютно. Истината е, че животът е странствуване, което няма край - когато една врата се затвори, друга се отваря, когато един човек си тръгне от нас, различен идва. Животът е безпределно странствуване. Пътувайте през него и не съдете!
Илюстрация: Wisdom of the East, fresco mural in Jefferson Hall, East-West Center, Honolulu, by Affandi, 1967
