Е.Е. Къмингс и изкуството да чувстваш
В едно от стихотворенията си Е.Е.Къмингс споделя, че да бъдеш стихотворец, значи да можеш да чувстваш. Всеки може да се научи да мисли, да има вяра и да знае, само че никой не може да бъде теоретичен да усеща. Той освен умее да усеща и да вижда света, само че и непрекъснато да го слага под въпрос. Именно това го прави популярен.
Дано в сърцето ми постоянно да има място за дребни
птички - в тях тайната на живота е скрита
да слушаш по какъв начин пеят е по-добре от да знаеш
И в случай че мъжете не чуват то значи мъжете са остарели
нека изгладнял моят мозък да скита
безстрашен жаден и разтеглив
и дори в неделя нека аз да бъркам
че когато мъжете са прави те млади не са
и нека нищо потребно аз да не върша
и теб все по-истински нека да обичам тогава
не съм виждал простак подобен - да изгуби всичко
като срути небето връз себе си с усмивка едничка
Изд. Жанет 45, превод Манол Пейков
Въпреки неоспоримия си талант и артистичния си сексапил Е.Е. Къмингс в действителност в никакъв случай не е имал постоянна работа, нито живее в благоденствие. Като повече създатели на ХХ в. той е бунтовник, отказвайки да се подчинява на обществените правила. Въпреки че оставя след себе си към 3000 стихотворения, прекарва живота си в дребен и срутен апартамент в Гринуич Вилидж, а приходите постоянно едвам му стигат да си заплати наема. Това обаче му пречи да се радва на всяко малко нещо, в противен случай – може би точно тази елементарност на живота дава пространство на въображението му да се развива.
Останалото ентусиазъм за поезията намира в любовта, която среща в лицето на Марион Морхаус, именит английски модел. Когато се среща с нея, Къмингс още претърпява трагичната разлъка с втората си жена. Но тъгата му бързо се трансформира във възторжено благополучие. Марион е фина, с забавна композиция от черти, които дължи на индийския си генезис, и нееднократно се появява във и Vanity Fair. След края на кариерата си на модел Марион стартира да снима и двамата даже издават фотографска книга – Къмингс е създател на текста. Той по този начин и не й предлага брак, само че остава с нея до края на живота си и написа може би най-известното си стихотворение:
Сърцето ти нося със себе си (нося го
в сърцето си)и момент не оставам без него (където
отида отиваш и ти, моя скъпа; и сътвореното
единствено от мен е твое дело, любима)
не ме е
боязън от ориста ни една(защото ти си ориста ми, моя сладка) и свят
ни един не желая(защото прелестна ти си моят свят, моя истинна)
и ти си това, което постоянно значи луната
и което ще пее вечно слънцето ти си
ето най-съкровената загадка, незнайна за никого
(на корена корена и на пъпката пъпката тя е
и небето небесно на дървото с име живот; което доближава
по-нагоре,отколкото има вяра душата или разсъдъкът знае)
туй е чудото и на небето звездите за какво са
сърцето ти нося (в сърцето си го нося)
Изд. " Жанет 45 ", превод Манол Пейков
Луиз Глюк завоюва Нобеловата премия за литература
Дано в сърцето ми постоянно да има място за дребни
птички - в тях тайната на живота е скрита
да слушаш по какъв начин пеят е по-добре от да знаеш
И в случай че мъжете не чуват то значи мъжете са остарели
нека изгладнял моят мозък да скита
безстрашен жаден и разтеглив
и дори в неделя нека аз да бъркам
че когато мъжете са прави те млади не са
и нека нищо потребно аз да не върша
и теб все по-истински нека да обичам тогава
не съм виждал простак подобен - да изгуби всичко
като срути небето връз себе си с усмивка едничка
Изд. Жанет 45, превод Манол Пейков
Въпреки неоспоримия си талант и артистичния си сексапил Е.Е. Къмингс в действителност в никакъв случай не е имал постоянна работа, нито живее в благоденствие. Като повече създатели на ХХ в. той е бунтовник, отказвайки да се подчинява на обществените правила. Въпреки че оставя след себе си към 3000 стихотворения, прекарва живота си в дребен и срутен апартамент в Гринуич Вилидж, а приходите постоянно едвам му стигат да си заплати наема. Това обаче му пречи да се радва на всяко малко нещо, в противен случай – може би точно тази елементарност на живота дава пространство на въображението му да се развива.
Останалото ентусиазъм за поезията намира в любовта, която среща в лицето на Марион Морхаус, именит английски модел. Когато се среща с нея, Къмингс още претърпява трагичната разлъка с втората си жена. Но тъгата му бързо се трансформира във възторжено благополучие. Марион е фина, с забавна композиция от черти, които дължи на индийския си генезис, и нееднократно се появява във и Vanity Fair. След края на кариерата си на модел Марион стартира да снима и двамата даже издават фотографска книга – Къмингс е създател на текста. Той по този начин и не й предлага брак, само че остава с нея до края на живота си и написа може би най-известното си стихотворение:
Сърцето ти нося със себе си (нося го
в сърцето си)и момент не оставам без него (където
отида отиваш и ти, моя скъпа; и сътвореното
единствено от мен е твое дело, любима)
не ме е
боязън от ориста ни една(защото ти си ориста ми, моя сладка) и свят
ни един не желая(защото прелестна ти си моят свят, моя истинна)
и ти си това, което постоянно значи луната
и което ще пее вечно слънцето ти си
ето най-съкровената загадка, незнайна за никого
(на корена корена и на пъпката пъпката тя е
и небето небесно на дървото с име живот; което доближава
по-нагоре,отколкото има вяра душата или разсъдъкът знае)
туй е чудото и на небето звездите за какво са
сърцето ти нося (в сърцето си го нося)
Изд. " Жанет 45 ", превод Манол Пейков
Луиз Глюк завоюва Нобеловата премия за литература
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ