В една зимна нощ на януари 1933 година Майк Мало

В една зимна нощ на януари 1933 година Майк Мало сяда в квартално заведение в Бронкс, с цел да пие уиски. И да се напие. Но това не било извънредно за него. Мало бил 40-годишен ирландец, който бил в сложен интервал. Той бил ниско заплатен служащ на индустриални машини в Ню Йорк, а Голямата меланхолия ограничавала опциите за високи заплати и естествена работа.

Подобно на доста хора в същото състояние, Мало употребявал алкохола, с цел да лекува тъгите си. Дали, когато сяда в заведението, Мало е подозирал, че приятелите му Тони Марино, Червения Мърфи – барманът, Франк Паска – гробарят, Даниел Крайсберг – продавачът и Херши Грийн желаят да го убият? Едва ли. Но това, което групата не знаела било, че Майк Мало бил съвсем нерушим.

В нощта на януари 1933 година петимата мъже почнали да приказват за пари и по тъкмо за метод, по който да завоюват доста от тях. Те вземат решение, че могат посредством машинация да създадат застрахователна лавица на името на някого и да напишат един от тях за бенифициент. В интервала 1928 и 1932 година в Ню Йорк са регистрирани към 780 смъртни случая от алкохолно натравяне годишно. Те се спрели върху Майк Мало, защото той постоянно пиел, тъй че никой нямало да заподозре, в случай че Майк почине от личната си уязвимост – алкохола.

Мъжете почнали да се отнасят с Майк като с почетен посетител в бара. Непрестанно го черпели, като задачата им била да го напият до гибел. Въпреки опитите им обаче, Майк отказвал да почине и се появявал още веднъж на идващия ден. Разгневени от упоритостта на Мало, групата стартира да работи жестоко. Наистина жестоко.

Мъжете почнали да наливат на Майк метанол и денатуриран алкохол, само че това (за всеобщо учудване) не оказало никакво въздействие на ирландеца. Групата почнала да се отчайва, по тази причина решили, че в случай че алкохолът не може да убие Мало, то тогава евентуално храната би помогнала.

Барманът намира остаряла консерва сардини и взема решение, че са задоволително развалени, с цел да ги даде на Мало. Той подготвя сандвич за Майк, само че с цел да се увери, че ще има стремежи резултат, той прибавя дребни части стъкло, части от килима и даже калай. Резултатът? Майк изял сандвича и изискал още един.

Разгневените бъдещи убийци трансформират проекта за следващ път. Барманът Мърфи открива в склада буркан скариди и денатуриран алкохол. Преди години Мърфи бил химик и знаел, че комбинацията от развалени скариди и корав алкохол може да аргументи съществено, даже смъртоносно натравяне. Майк обаче изяжда и изпива всичко и остава недокоснат.

След този случай, групата взема решение да работи както знае най-добре. Мъжете напиват Майк до безсъзнание и защото било зима, го изкарват на студа и го поливат с вода, с цел да замръзне по-бързо. По някакво знамение Майк още веднъж се появил на идната заран в бара.

Бъдещите убийци не желали да се отхвърлят от желанието си. По-късно те прегазват Мало с автомобил, движещ се със 70 км/ч. Два пъти. Ирландецът бил приет в болница за няколко седмици, само че това още веднъж не го умъртвило.

След всички безвъзмездни напитки, които му дават, безплатната храна и всички проекти за деяние, групата си прави сметка, че е похарчила 1875 $, пробвайки се да убие Мало. При последния опит обаче, в който употребяват тръба, изпомпваща въглероден оксид в тялото му, Майк нямал късмет да оцелее. Той бил мъртъв след 20 минути.

Мястото, на което Майк Мало умира. Тръбата, с която го убиват, се вижда в дясно

Подкупен доктор установил, че гибелта е породена от пневмония и Мало бил заровен небрежно. В последна сметка полицията дочува клюки за „ здравия Майк “, които се носели от уста на уста в питейните заведения из целия град. Те разбрали и за гибелта на Мало, след което извадили тялото му и му създали аутопсия. Петимата убийци били упрекнати в ликвидиране като четирима от тях са наказани на гибел посредством електрически стол.

Двама от упрекнатите – Тони Морино (ляво) и Франк Паска при ареста им