Забраненото списание, с което се дава старт на феминистките движения в Япония
В една пролетна нощ на 1912 година пред вратата на Казуко Мозуме застават един служител на реда и двама други мъже. Те не споделят какво желаят, а единствено я питат дали това е офисът на „ Seito ” – женското литературно списание, което тя започва дружно с още 4 дами. Казуко ги вкарва в дома си и откакто минават през дългия кулоар им демонстрира помещението, което служи за централен офис на списанието. Там мъжете виждат един-единствен финален брой на „ Seito ”. На излизане, непознатите споделят на изплашената жена, че тиражът е бил неразрешен, защото „ нарушава публичния мир и ред “.
Младите дами, които основават списанието по-малко от година преди да бъде неразрешено, знаели, че ще си имат проблеми. Списанието било основано от дами, включвало женски произведения и било предопределено за дами. През 1911 година в Япония най-смелото, което дамите можели да вършат, е да напишат името си след някоя доста красива поема. Списанието, чието име се превежда като „ Учени дами “, се смятало за извънредно извънредно и скандално за времето си.
Създателката на „ Seito ” , Харуко Хиратсука, по-късно твърди, че не е целяла да пробуди публичното подсъзнание, а по-скоро да се концентрира върху преоткриването на личността. Женските усеща и стремежи обаче, се трансформират в провокация за обществените и правни ограничавания в ера, в която главната роля на дамата е да бъде добра брачна половинка и майка. Жените издаващи списанието се влюбвали, употребявали алкохол и мечтаели за кариери на писатели и си разрешавали да пишат обществено за това. Причината, заради която тримата мъже посетили офиса на списанието е, че в последния брой била оповестена измислена история за жена, която написа на любовника си, молейки го за среща, до момента в който брачният партньор й го няма.
Привличайки все по-голямо публично внимание и отрицание, вместо да се засрамят и скрият, редакторките на „ Seito ” не престават да се борят, обсъждайки обществено равенството сред мъжете и дамите, целомъдрието и абортите. Без да имат такова желание, те се трансформират в борци за правата на дамите.
Идеята за списание идва като на смешка и откакто Харуко намира други дами, искащи да вземат участие, те стартират да издават „ Seito ”, което се продава за 25 сана – малко по-скъпо от останалите списания на пазара. Никоя от тях не допуска, че това е единствено началото на величествен публичен скандал. Първият брой се продава за месец и „ Seito ” се трансформира във феномен.
Първата корица на „ Seito “
В началото в списанието се разгласяват есета, поеми и други творби, написани в първо лице – с цел да наподобява по този начин, че авторката споделя личните си прекарвания. Те не включват никакви политически провокации, само че притеглят вниманието на младите дами. На по-късен стадий обаче, когато към този момент имат голяма известност, девойките стартират да повдигат по-сериозни въпроси като правата на дамите и контролът, който би трябвало да имат над личните си тела. В особено издание от 1913 година в „ Seito ” е оповестено есе от Хидеко Фукуда, в което авторката разяснява освен правата сред половете, само че и сред публичните съсловия. Правителството не разрешава разнообразни броеве от списанието съвсем през всяка година поради нарушение на публичния мир.
В последна сметка авторките стартират да водят живота, който разказват и предизвикат в списанието – те се развеждат, подписват брак с по-млади мъже, напущат фамилиите си, забременяват и обмислят аборти. Списанието обаче стартира да изпитва финансови усложнения откакто Япония се включва в Първата международна война и е спряно през 1916 година без предизвестие.
