Търси се работна ръка!
В един популярен разказ - “Гроздовете на гнева ” на Джон Стайнбек, спечелил “Пулицър ” през 1940 година, наемни служащи пътуват от щат на щат в Съединените щати в търсене на работа. Спят в бараки, напоени с потта на хора с тяхната орис. Не носят нищо друго със себе си с изключение на евтиния труд на двете си ръце.
В XXI век служащите прекосяват континенти - насочат се от Азия към Източна Европа, а оттова на запад. Румъния търси работна ръка от Таджикистан, Полша - от Бангладеш, Индия и Непал. Българският бизнес също насочва взор към Азия, с цел да реши казуса с дефицита на хора, които да се трудят в земеделието, туризма, строителството, текстилната индустрия, а към този момент и в здравното обслужване.
Работа в България : има ли искащи?
Дали в случай че виетнамци, а не български роми поставяха настилките по “Граф Игнатиев ”, работата щеше да е по-качествена? Именно в строителството е установен най-големият дефицит на фрагменти. Съдейки по осъществяването, наподобява, никой не е вложил в квалификацията на ромите, с цел да свършат по-добре предоставената им работа. Вместо в партньорство с страната да влагат в сходни старания, българските бизнесмени упорстват властта да облекчи изискванията за импорт на работна ръка от Молдова, Украйна, Индия, Грузия, Армения, Виетнам. Тоест служащи от страни отвън Европейски Съюз, съгласни да работят за такива заплати и при такива условия, които сигурно няма да привлекат работещите в чужбина българи. Един образец от Виетнам: в тази азиатска страна минималните хонорари варират сред 126 и 180 $. Ако склонят да постъпят в българската текстилна промишленост, служащите от Виетнам ще получават 350-400 евро месечно, не повече. Още при започване на тази година виетнамската осведомителна организация съобщи, че България се нуждае от хиляди виетнамски служащи в строителството, шивашката и текстилната индустрия, селското стопанство и здравното обслужване.
Новина по тематиката пристигна и от българското държавно управление. Вицепремиерката Марияна Николова заяви, че държавното управление разисква промени за българското поданство, както и облекчение на режима за служащи от трети страни. “В момента, в който сме подготвени, ще съобщим какви ще бъдат съответните преимущества. За уседналост приказваме, както и за благоприятни условия, които да облекчат режима за влизане в Република България ”, съобщи Николова. Без повече детайлности.
В Полша да вземем за пример жители на Украйна, Беларус, Молдова, Русия, Грузия и Армения могат да се трудят без особено позволение за работа до 6 месеца в годината. Само за 2017 година Полша е издала позволения за престояване на 683 000 жители на страни отвън Европейски Съюз. А статистиката за Чехия демонстрира, че от приемането на страната в Европейски Съюз броят на работещите чужденци се е утроил. Чешката Търговска камара, която съставлява общо 15 000 компании, заяви неотдавна, че все още в страната се търсят половин милион служащи.
В България жители на трети страни имат право както на сезонна, по този начин и на непрекъсната претовареност. По неофициални данни техният брой не надвишава 10 000 души, като над три четвърти са заети в сектора с едни от най-ниските заплати - туризма. Над 8000 души от Украйна, Молдова и Киргизстан са били наети в бранша през миналия сезон.
Гражданите на Молдова към този момент нямат потребност от особено позволение за работа - с помощта на влязлата в действие двустранна конвенция, съгласно която работодателите декларират пред българската Агенция по заетостта своите потребности, а молдовската работа обезпечава служащите. Такава конвенция има и с Армения. И още: предходната година Народното събрание удвои квотата за служащи от трети страни в дадена компания. Сега тази квота възлиза на 20%, а в случай че компанията е с личен състав под 250 души и оборот под 100 милиона лв., таванът е даже 35%. В други страни от Европейски Съюз обаче сходни ограничавания няма.
Какво може да предложи България ?
Но даже и да облекчи бюрократичните процедури, България, считана за най-бедната страна в Европейски Съюз, ще се конкурира за служащи с останалите страни в Европа. Германия например ще приема годишно до 25 000 квалифицирани експерти от страни отвън Европейски Съюз, а Англия разгласи, че ще усили четирикратно годишната квота за сезонни служащи. При това състояние какви конкурентни преимущества може да предложи България - положително опазване на здравето, положителни условия за живот, приемливост към чуждоземците? Важно е да си отговорим на този въпрос.
В същото време в бюджета за 2020 година ръководещите афишират покачване на пенсиите и нов растеж на заплатите в бюджетния бранш. Тоест някой ще би трябвало да създаде тези средства. Но точно на 30-ата годишнина от началото на измененията България все по този начин се изпразва и откъм “мозъци ”, и откъм работна ръка.
По БНР министърът на стопанската система Емил Караниколов бе еуфоричен по отношение на качествата и капацитета на българската стопанска система, чийто мотор по неговите думи е вътрешното ползване. Големите вложители обаче, наподобява, не му имат вяра. А и по какъв начин биха могли, откакто не са сигурни дали ще има кой да работи в предприятията им.
В XXI век служащите прекосяват континенти - насочат се от Азия към Източна Европа, а оттова на запад. Румъния търси работна ръка от Таджикистан, Полша - от Бангладеш, Индия и Непал. Българският бизнес също насочва взор към Азия, с цел да реши казуса с дефицита на хора, които да се трудят в земеделието, туризма, строителството, текстилната индустрия, а към този момент и в здравното обслужване.
Работа в България : има ли искащи?
Дали в случай че виетнамци, а не български роми поставяха настилките по “Граф Игнатиев ”, работата щеше да е по-качествена? Именно в строителството е установен най-големият дефицит на фрагменти. Съдейки по осъществяването, наподобява, никой не е вложил в квалификацията на ромите, с цел да свършат по-добре предоставената им работа. Вместо в партньорство с страната да влагат в сходни старания, българските бизнесмени упорстват властта да облекчи изискванията за импорт на работна ръка от Молдова, Украйна, Индия, Грузия, Армения, Виетнам. Тоест служащи от страни отвън Европейски Съюз, съгласни да работят за такива заплати и при такива условия, които сигурно няма да привлекат работещите в чужбина българи. Един образец от Виетнам: в тази азиатска страна минималните хонорари варират сред 126 и 180 $. Ако склонят да постъпят в българската текстилна промишленост, служащите от Виетнам ще получават 350-400 евро месечно, не повече. Още при започване на тази година виетнамската осведомителна организация съобщи, че България се нуждае от хиляди виетнамски служащи в строителството, шивашката и текстилната индустрия, селското стопанство и здравното обслужване.
Новина по тематиката пристигна и от българското държавно управление. Вицепремиерката Марияна Николова заяви, че държавното управление разисква промени за българското поданство, както и облекчение на режима за служащи от трети страни. “В момента, в който сме подготвени, ще съобщим какви ще бъдат съответните преимущества. За уседналост приказваме, както и за благоприятни условия, които да облекчат режима за влизане в Република България ”, съобщи Николова. Без повече детайлности.
В Полша да вземем за пример жители на Украйна, Беларус, Молдова, Русия, Грузия и Армения могат да се трудят без особено позволение за работа до 6 месеца в годината. Само за 2017 година Полша е издала позволения за престояване на 683 000 жители на страни отвън Европейски Съюз. А статистиката за Чехия демонстрира, че от приемането на страната в Европейски Съюз броят на работещите чужденци се е утроил. Чешката Търговска камара, която съставлява общо 15 000 компании, заяви неотдавна, че все още в страната се търсят половин милион служащи.
В България жители на трети страни имат право както на сезонна, по този начин и на непрекъсната претовареност. По неофициални данни техният брой не надвишава 10 000 души, като над три четвърти са заети в сектора с едни от най-ниските заплати - туризма. Над 8000 души от Украйна, Молдова и Киргизстан са били наети в бранша през миналия сезон.
Гражданите на Молдова към този момент нямат потребност от особено позволение за работа - с помощта на влязлата в действие двустранна конвенция, съгласно която работодателите декларират пред българската Агенция по заетостта своите потребности, а молдовската работа обезпечава служащите. Такава конвенция има и с Армения. И още: предходната година Народното събрание удвои квотата за служащи от трети страни в дадена компания. Сега тази квота възлиза на 20%, а в случай че компанията е с личен състав под 250 души и оборот под 100 милиона лв., таванът е даже 35%. В други страни от Европейски Съюз обаче сходни ограничавания няма.
Какво може да предложи България ?
Но даже и да облекчи бюрократичните процедури, България, считана за най-бедната страна в Европейски Съюз, ще се конкурира за служащи с останалите страни в Европа. Германия например ще приема годишно до 25 000 квалифицирани експерти от страни отвън Европейски Съюз, а Англия разгласи, че ще усили четирикратно годишната квота за сезонни служащи. При това състояние какви конкурентни преимущества може да предложи България - положително опазване на здравето, положителни условия за живот, приемливост към чуждоземците? Важно е да си отговорим на този въпрос.
В същото време в бюджета за 2020 година ръководещите афишират покачване на пенсиите и нов растеж на заплатите в бюджетния бранш. Тоест някой ще би трябвало да създаде тези средства. Но точно на 30-ата годишнина от началото на измененията България все по този начин се изпразва и откъм “мозъци ”, и откъм работна ръка.
По БНР министърът на стопанската система Емил Караниколов бе еуфоричен по отношение на качествата и капацитета на българската стопанска система, чийто мотор по неговите думи е вътрешното ползване. Големите вложители обаче, наподобява, не му имат вяра. А и по какъв начин биха могли, откакто не са сигурни дали ще има кой да работи в предприятията им.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ