Извън камерите багерите на Бащицата рушат и унижават
В един топъл септемврийски ден бременната в осмия месец Атидже Муса си почива у дома. Край нея щъка 3-годишната й щерка, в близост е старата свекърва. Къщата им е с двор начело. В един миг багери и други тежки машини стартират да събарят дворната ограда, настъпва тропот, тътнеж. Тъй като къщата е ситуирана на височинка, оградата в действителност съставлява подпорен дувар – хвърчат камъни, пръст. Унищожават се плодни дръвчета. Бременната жена изпада в смут, бабата е в потрес, наскоро е прекарала инсулт.
Момиченцето плаче и до през днешния ден
при приближаването на багери.
Действието се развива тази есен в родопското село Рохлева, ситуирано малко на запад от Велинград. Багерите ремонтират пътя. Шосето е една от гордостите на ГЕРБ („ Строим България ”). Пет дни по-късно министър председателят Бойко Борисов се разхожда в региона с джип, минава през село Рохлева и сочи асфалта: „ Хареса ли ви пътя, а? Другите не построиха нищо за толкоз години!... ”. Строената навалица дава отговор не на смешка, че бащица като него родопските земи не помнят.
Само че надалеч от камерите нещата са разнообразни. Семейството на Атидже изживява безусловно злополучие. Десетилетия пътят през Рохлева (по-точно - махала Боровиново) е минавал в съседство с двора им без проблем. Но внезапно при ремонта високият метър и половина дувар е
съборен без предизвестие
Никаква джука или писмена връзка не е осъществена авансово или след това със стопаните. „ Сложиха бордюрите. Те са на разстояние към метър от съборената стена, тя не им пречеше. Защо го направиха?! Никой нищо не ни изяснява. Все едно сме безправни, в концлагер ”, споделя през днешния ден Юсуф Салих, мъжът на Атидже. Вместо с боязън да се готви за посрещане на бебето в наследствената си къща, той би трябвало да се занимава с ненадейно стоварилата се пакост. Но Юсуф усеща и оскърбление, плюс чисто мъжки гняв: „ Просто ме нямаше у дома него ден. Отсъствах по работа.
Ако татко ми се изправи от гроба и
види какво е станало... Ако бях там, нямаше да го позволи! ”.
Казусът е придружен с една специфичност. Юсуф Салих не има нотариален акт за парцела. Но това е всеобщо събитие в Родопите. По някаква причина през социализма (вероятно неналичието на земя в планината) парцелите са представяни без право на благосъстоятелност. Хората ги поддържат, развиват, заплащат си почтително налозите, известно е коя къща и двор на кого е. Но собствеността остава общинска или държавна. Цели села са по този начин до през днешния ден, а с цел да придобият своето, хората би трябвало да платят тлъсти суми. „ При нас от 150-200 къщи 4-5 индивида да имат нотариален акт. Нито съм първият, нито последният. Ако съм знаел, че по този начин ще се случи, щях да го извадя, само че по какъв начин да знам?! Иначе си плащаме всичко каквото се сетите за налозите на имота ”, споделя Юсуф. Отделно твърди, че още преди време пътят е прокаран през нивите на рода му. Но даже без тази детайлност е ясно, че
дворът е негов по всички човешки, житейски
и в действителност правила. Де юре не е, но и естественото връзки към хората не е записано в закон, а би трябвало да се демонстрира.
Днес Юсуф просто недоумява - мантинели и други уреди край пътя са също пометени, само че пък прилежащи частни обекти (гаражи, бараки...) стоят непокътнати. Просто багерите са се движили напред-назад и в един миг разрушават оградата му - по този начин се е случило. Благодарение на депутата от Българска социалистическа партия Надя Клисурска тематиката за ремонта на пътя е издигнат в Народното събрание, само че министърът на районното развиване Петя Аврамова дава отговор, че нищо не знае – притежател на трасето е община Велинград. „ Сега ” се обърна с подробни въпроси към локалната администрация. Тя отвърна, че комисия може да откри истината, а за сформирането й е необходим сигнал; подобен
липсва, по тази причина не може да се дадат съответни отговори
" Нужно е да бъдат предоставени документи за благосъстоятелност и да се обясни дали парцелът в реалност е частна благосъстоятелност. Едва по-късно може да се търсят решения в интерес на възможния притежател и неговото евентуално овъзмездяване ", гласи позицията. Становището, подписано от кмета на Велинград Костадин Коев, приключва със съвет Юсуф Салих да се обърне към общината, с цел да започне процедурата по изясняване.
Потърсихме и фирма „ Грома ”, реализатор на ремонта. Един от нейните ръководители – Николай Чивиев, помоли да позвъним по-късно, само че по-късно не вдигаше телефона си.
Вероятно целият този случай ще се стори на някои изолиран. Но на 200 км в северозападна посока се случва още една мистификация с ремонт. Там цяло едно село е оставено без опция за секване, и то не къде да е - на шосе с народен и интернационален трафик. Става дума за селището Бучин проход в подстъпите на Петрохан. Лентата на ремонта бе прерязана към локалните избори предходната есен, само че до през днешния ден хората там
нарушават закона, отскачайки до съседа
или магазина. Няма от кое място да минат, тъй като пътят разсича селото в продължение на 2 км.
Местният кмет се споделя Бойко Борисов и също като фамозния си съимненник е от ГЕРБ. Но е откровен: „ Всичко стартира от културата на водачите, не съблюдават разпоредбите. Трябват ни повдигнати пешеходни пътеки. Но няма никакви. Бабите в този момент пресичат на тичешком с тояжки в ръцете. На три места имаше пътеки преди ремонта. Стандартни бяха, боята им бе изчезнала с времето. Но знаците за тях стояха, една част до през днешния ден са по стълбовете. При приемането на обекта сложих въпроса. Обяснението бе, че при снимането на пътя проектантът не е открил съществуване на пешеходни пътеки. Отговорих им: при снимането
пътят беше с дупки, за какво не го направихте с дупки?!
Изпълнението е чудесно, грешката е в плана. Две пътеки са ни нужни в този момент – пред пощата и магазина ”. И този проблем стигна до Народното събрание неотдавна. Понеже пътят е държавен, Аврамова взе отношение, потвърждавайки казаното от кмета – при геодезическото снимане пътеки не са установени. Тя добави, че за " зебри " се изисква тротоар, какъвто в Бучин проход няма. Изрази подготвеност да посети селото. В последна сметка не се разбра по какъв начин по този начин никой не е прозрял, че в едно населено място наложително би трябвало да има място за секване.
Всичко това е реалност край нови пътища. Другото е Бащица с джип.
Видео от Рохлева край къщата на Юсуф Салих:
Момиченцето плаче и до през днешния ден
при приближаването на багери.
Действието се развива тази есен в родопското село Рохлева, ситуирано малко на запад от Велинград. Багерите ремонтират пътя. Шосето е една от гордостите на ГЕРБ („ Строим България ”). Пет дни по-късно министър председателят Бойко Борисов се разхожда в региона с джип, минава през село Рохлева и сочи асфалта: „ Хареса ли ви пътя, а? Другите не построиха нищо за толкоз години!... ”. Строената навалица дава отговор не на смешка, че бащица като него родопските земи не помнят.
Само че надалеч от камерите нещата са разнообразни. Семейството на Атидже изживява безусловно злополучие. Десетилетия пътят през Рохлева (по-точно - махала Боровиново) е минавал в съседство с двора им без проблем. Но внезапно при ремонта високият метър и половина дувар е
съборен без предизвестие
Никаква джука или писмена връзка не е осъществена авансово или след това със стопаните. „ Сложиха бордюрите. Те са на разстояние към метър от съборената стена, тя не им пречеше. Защо го направиха?! Никой нищо не ни изяснява. Все едно сме безправни, в концлагер ”, споделя през днешния ден Юсуф Салих, мъжът на Атидже. Вместо с боязън да се готви за посрещане на бебето в наследствената си къща, той би трябвало да се занимава с ненадейно стоварилата се пакост. Но Юсуф усеща и оскърбление, плюс чисто мъжки гняв: „ Просто ме нямаше у дома него ден. Отсъствах по работа.
Ако татко ми се изправи от гроба и
види какво е станало... Ако бях там, нямаше да го позволи! ”.
Казусът е придружен с една специфичност. Юсуф Салих не има нотариален акт за парцела. Но това е всеобщо събитие в Родопите. По някаква причина през социализма (вероятно неналичието на земя в планината) парцелите са представяни без право на благосъстоятелност. Хората ги поддържат, развиват, заплащат си почтително налозите, известно е коя къща и двор на кого е. Но собствеността остава общинска или държавна. Цели села са по този начин до през днешния ден, а с цел да придобият своето, хората би трябвало да платят тлъсти суми. „ При нас от 150-200 къщи 4-5 индивида да имат нотариален акт. Нито съм първият, нито последният. Ако съм знаел, че по този начин ще се случи, щях да го извадя, само че по какъв начин да знам?! Иначе си плащаме всичко каквото се сетите за налозите на имота ”, споделя Юсуф. Отделно твърди, че още преди време пътят е прокаран през нивите на рода му. Но даже без тази детайлност е ясно, че
дворът е негов по всички човешки, житейски
и в действителност правила. Де юре не е, но и естественото връзки към хората не е записано в закон, а би трябвало да се демонстрира.
Днес Юсуф просто недоумява - мантинели и други уреди край пътя са също пометени, само че пък прилежащи частни обекти (гаражи, бараки...) стоят непокътнати. Просто багерите са се движили напред-назад и в един миг разрушават оградата му - по този начин се е случило. Благодарение на депутата от Българска социалистическа партия Надя Клисурска тематиката за ремонта на пътя е издигнат в Народното събрание, само че министърът на районното развиване Петя Аврамова дава отговор, че нищо не знае – притежател на трасето е община Велинград. „ Сега ” се обърна с подробни въпроси към локалната администрация. Тя отвърна, че комисия може да откри истината, а за сформирането й е необходим сигнал; подобен
липсва, по тази причина не може да се дадат съответни отговори
" Нужно е да бъдат предоставени документи за благосъстоятелност и да се обясни дали парцелът в реалност е частна благосъстоятелност. Едва по-късно може да се търсят решения в интерес на възможния притежател и неговото евентуално овъзмездяване ", гласи позицията. Становището, подписано от кмета на Велинград Костадин Коев, приключва със съвет Юсуф Салих да се обърне към общината, с цел да започне процедурата по изясняване.
Потърсихме и фирма „ Грома ”, реализатор на ремонта. Един от нейните ръководители – Николай Чивиев, помоли да позвъним по-късно, само че по-късно не вдигаше телефона си.
Вероятно целият този случай ще се стори на някои изолиран. Но на 200 км в северозападна посока се случва още една мистификация с ремонт. Там цяло едно село е оставено без опция за секване, и то не къде да е - на шосе с народен и интернационален трафик. Става дума за селището Бучин проход в подстъпите на Петрохан. Лентата на ремонта бе прерязана към локалните избори предходната есен, само че до през днешния ден хората там
нарушават закона, отскачайки до съседа
или магазина. Няма от кое място да минат, тъй като пътят разсича селото в продължение на 2 км.
Местният кмет се споделя Бойко Борисов и също като фамозния си съимненник е от ГЕРБ. Но е откровен: „ Всичко стартира от културата на водачите, не съблюдават разпоредбите. Трябват ни повдигнати пешеходни пътеки. Но няма никакви. Бабите в този момент пресичат на тичешком с тояжки в ръцете. На три места имаше пътеки преди ремонта. Стандартни бяха, боята им бе изчезнала с времето. Но знаците за тях стояха, една част до през днешния ден са по стълбовете. При приемането на обекта сложих въпроса. Обяснението бе, че при снимането на пътя проектантът не е открил съществуване на пешеходни пътеки. Отговорих им: при снимането
пътят беше с дупки, за какво не го направихте с дупки?!
Изпълнението е чудесно, грешката е в плана. Две пътеки са ни нужни в този момент – пред пощата и магазина ”. И този проблем стигна до Народното събрание неотдавна. Понеже пътят е държавен, Аврамова взе отношение, потвърждавайки казаното от кмета – при геодезическото снимане пътеки не са установени. Тя добави, че за " зебри " се изисква тротоар, какъвто в Бучин проход няма. Изрази подготвеност да посети селото. В последна сметка не се разбра по какъв начин по този начин никой не е прозрял, че в едно населено място наложително би трябвало да има място за секване.
Всичко това е реалност край нови пътища. Другото е Бащица с джип.
Видео от Рохлева край къщата на Юсуф Салих:
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ