Какво правим, ако тези хора излязат. На кого пречи един център за хора с увреждания във Варна
В един квартал на Варна жители стачкуваха против построяването на център за хора с увреждания. Причините са разнообразни. Но, наподобява, че главната страст е боязън. Защо стигмата върху другите остава?
Лъчезар Шойков е от Русе. Когато е още дребен, фамилията му се мести във Варна поради сестра му - Доротея . Тя е със 100% неработоспособност и посещава учебното заведение за хора с нарушено зрение там, каквото в родния им град няма.
Във Варна обаче няма доста институции в помощ на хората с увреждания. Ситуацията се усложнява след навършване на пълноправие. По данни на общината има 800 нуждаещи се, само че местата в центрове за поддръжка са единствено 100. Нужни са 140 места в центрове за 24-часова грижа, само че в града са обезпечени единствено 10.
Затова общинските управляващи вземат решение да влагат в център, който ще обезпечи спомагателни 60 места за хора с увреждания или с ментални проблеми. Намира общински терен и опция за европейско финансиране.
Но концепцията се сблъсква с митинг - жители от квартал " Възраждане " не желаят подобен център. " Имаме деца. Не желаем да се тормозим по какъв начин ще се прибират ", споделя локалният гражданин Мирослав Петров пред Българска национална телевизия. И не е единствен.
В тематиката се включват и представители на партия " Възраждане ". Те поддържат протестиращите, популяризират погрешни изказвания за плана, блокират общински съвещания.
Близки на хора с увреждания стартират подписка в поддръжка на построяването на център, които да улеснят всекидневието на тези хора. Сред тях е и Лъчезар Шойков.
" За мен построяването на този център е демонстрация на някаква зрялост като общество, като едно съвременно общество, в което имаме ясно схващане, че нашите ориси са свързани ", споделя той.
Такова схващане обаче постоянно липсва. Истории за митинги против обществени институции - за хора с увреждания, деца без грижа, бежанци, възрасти - се появяват от време на време.
Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет споделя, че част от това отношение е завещание от комунизма, когато политиката е била тези хора " да са надалеч от очите на обществото, с цел да не " замърсяват " гледката ".
Засега наподобява, че център във Варна въпреки всичко ще има. Но въпросът остава - за какво към момента има стигма върху другите?
Случаят във Варна
Общината изготвя план за нов център за хора с увреждания, Общинският съвет във Варна го приема през септември, утвърден е общинският парцел, на който би трябвало да се строи. Граждани обаче стартират митинг. Чуват се причини като:
" Мен персонално ме е боязън, в случай че вероятно има хора с дълбока или тежка умствена назадничавост. Какво вършим, в случай че тези хора излязат и тръгнат из квартала? ". Казва го един от недоволните пред Българска национална телевизия.
Пред локалната власт остава решението за разпределяне на финансиране за построяването на центъра. Активизират се представители на проруската извънредно дясна партия " Възраждане ". Оспорват плана, мястото му, общинските решения.
Преди парламентарните избори на 27 октомври блокират работата на комисията по финанси в Общинския съвет на Варна и тя отсрочва решението за разпределяне на 142 000 лева Те са за планиране на три здания - две резидентни обществени услуги за по 15 души с интелектуални усложнения и един дневен център за 30 индивида.
Тъй като планът е европейски, инвестицията би се върнала по Плана за възобновяване и резистентност.
В залата на това съвещание участват поданици на квартала, които споделят, че се тормозят от появяването на центъра.
" Гражданите са преди всичко, тъй като ние сме представители на жителите и техните терзания би трябвало да са №1 ", споделя тогава Юлиян Губатов , консултант от " Възраждане ", без да регистрира обстоятелството, че хората с увреждания също са пълноправни жители на Варна.
Така общинският съвет отсрочва гласуването на финансирането, въпреки че единствено месец преди този момент е одобрил построяването на постройките. Същевременно се провежда подписка против построяването на центъра.
Според зам.-кметицата на Варна Снежана Апостолова на хората в квартала е казано, че ще бъдат издигнати три огромни блока за 3000 индивида. Това обаче не дава отговор на истината.
В отговор на опасенията на жителите Апостолова споделя, че към този момент има три дневни центъра в града, два от които се намират в блокови пространства и до момента не е имало проблем с нито един от тях.
В последна сметка документите за построяването на трите нови здания са подадени на 30 октомври, а ден по-късно Общинският съвет във Варна утвърждава и отпущането на средствата.
Макар този път историята да приключва наред, това не е първият случай, в който поданици на града стачкуват против построяването на обществени жилища. Това се случва и през 2014 година, а мястото още веднъж е кв. " Възраждане ". Тогава жителите на квартала желаят на отреденото място да бъде построен парк. Протестът стопира градежа, а през днешния ден на мястото няма нито обществени жилища, нито парк. Има жилищна кооперация.
Такива митинги от време на време има и в други градове. Само преди няколко седмици жители на столичния кв. " Княжево " стачкуваха против построяването на център за деца бежанци без родителска грижа. Няколко дни по-късно със същата причина стачкуваха и поданици на регион " Оборище ".
Местите управляващи в София се отхвърлиха от плановете си поради демонстрациите. Във Варна това най-малко не се случи.
Стигмата върху другите
Защо обаче за хората е мъчно да одобряват другите? Според Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет (БХК) стигмата върху тях води началото си от комунизма.
" Хората с увреждания по времето на комунизма ги лекуваха в отдалечени места. Политиката беше да са надалеч от очите на обществото, с цел да не " замърсяват " гледката ", споделя той.
Кънев дава образец с центровете за психологично заболели, които в отдалечени места - Карлуково , в Раднево , в Курило , в Церова кория - " надалеч от очите на обществото ".
" Това основава измежду хората едно мислене, че те са хора, които не би трябвало да живеят измежду нас. Те мислят, че щом не би трябвало да живеят с нас, са нещо рисково, ще ни навредят.
Това е казусът и съгласно Лъчезар Шойков - " неналичието на допир с другите ".
" Според някаква част от нашата народопсихология всички разнообразни са рискови ", споделя той и прибавя, че за огромна част от хората това, което не схващат, се трансформира в евентуална опасност.
И въпреки всичко той споделя, че има и доста хора, които го поздравяват и му се усмихват, когато го видят със сестра му.
" Поздравяват, усмихват ми се, радват се, махат. А в действителност хората като сестра ми доста постоянно просто желаят да им се усмихнеш, да им помахаш, да им кажеш името. Понякога и дребните наслади са огромни наслади за тези хора ", прибавя Лъчезар.
Как може да се преодолее
Докато пораства, Лъчезар не схваща, че сестра му има увреждане. За него тя е просто такава, каквато е. В детството му постоянно е обкръжен и от други хора с увреждания, когато води сестра си на разнообразни занимания.
Тя е със 100% неработоспособност, само че все пак схваща доста от нещата, които се случват към нея.
" Когато ѝ казваш нещо хубаво, тя се усмихва. Когато ние се караме между тях, тя се разплаква. Тя усеща страстите. Невинаги може да каже какво тъкмо желае, само че може да го покаже ", споделя Лъчезар.
Обикновена грижа за Доротея се върти към всекидневието. Семейството се пробва да я включи в разнообразни действия.
" Примерно да сложим салфетки на масата, да сложим вилички на масата. Обикновено си играем с някакви играчки. Цялото семейство се сплотява и си оказваме помощ ", прибавя той.
Според Кънев ключът към премахването на стигмата върху другите хора е точно персоналният контакт, както и познаването на света на хората с увреждания.
" Личният контакт работи и във връзка с етническите малцинства и на всички други групи, към които хората могат да имат съмнения. Той може да докара до радикално възстановяване на толерантността към тях и към едно по огромно приемане ", споделя той.
Според него поради това би трябвало да се даде опция на тези хора да бъдат част от обществото и да живеят в него. " По този метод ще се понижи стигмата и ще се усили търпимостта ", прибавя той.
Лъчезар Шойков е от Русе. Когато е още дребен, фамилията му се мести във Варна поради сестра му - Доротея . Тя е със 100% неработоспособност и посещава учебното заведение за хора с нарушено зрение там, каквото в родния им град няма.
Във Варна обаче няма доста институции в помощ на хората с увреждания. Ситуацията се усложнява след навършване на пълноправие. По данни на общината има 800 нуждаещи се, само че местата в центрове за поддръжка са единствено 100. Нужни са 140 места в центрове за 24-часова грижа, само че в града са обезпечени единствено 10.
Затова общинските управляващи вземат решение да влагат в център, който ще обезпечи спомагателни 60 места за хора с увреждания или с ментални проблеми. Намира общински терен и опция за европейско финансиране.
Но концепцията се сблъсква с митинг - жители от квартал " Възраждане " не желаят подобен център. " Имаме деца. Не желаем да се тормозим по какъв начин ще се прибират ", споделя локалният гражданин Мирослав Петров пред Българска национална телевизия. И не е единствен.
В тематиката се включват и представители на партия " Възраждане ". Те поддържат протестиращите, популяризират погрешни изказвания за плана, блокират общински съвещания.
Близки на хора с увреждания стартират подписка в поддръжка на построяването на център, които да улеснят всекидневието на тези хора. Сред тях е и Лъчезар Шойков.
" За мен построяването на този център е демонстрация на някаква зрялост като общество, като едно съвременно общество, в което имаме ясно схващане, че нашите ориси са свързани ", споделя той.
Такова схващане обаче постоянно липсва. Истории за митинги против обществени институции - за хора с увреждания, деца без грижа, бежанци, възрасти - се появяват от време на време.
Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет споделя, че част от това отношение е завещание от комунизма, когато политиката е била тези хора " да са надалеч от очите на обществото, с цел да не " замърсяват " гледката ".
Засега наподобява, че център във Варна въпреки всичко ще има. Но въпросът остава - за какво към момента има стигма върху другите?
Случаят във Варна
Общината изготвя план за нов център за хора с увреждания, Общинският съвет във Варна го приема през септември, утвърден е общинският парцел, на който би трябвало да се строи. Граждани обаче стартират митинг. Чуват се причини като:
" Мен персонално ме е боязън, в случай че вероятно има хора с дълбока или тежка умствена назадничавост. Какво вършим, в случай че тези хора излязат и тръгнат из квартала? ". Казва го един от недоволните пред Българска национална телевизия.
Пред локалната власт остава решението за разпределяне на финансиране за построяването на центъра. Активизират се представители на проруската извънредно дясна партия " Възраждане ". Оспорват плана, мястото му, общинските решения.
Преди парламентарните избори на 27 октомври блокират работата на комисията по финанси в Общинския съвет на Варна и тя отсрочва решението за разпределяне на 142 000 лева Те са за планиране на три здания - две резидентни обществени услуги за по 15 души с интелектуални усложнения и един дневен център за 30 индивида.
Тъй като планът е европейски, инвестицията би се върнала по Плана за възобновяване и резистентност.
В залата на това съвещание участват поданици на квартала, които споделят, че се тормозят от появяването на центъра.
" Гражданите са преди всичко, тъй като ние сме представители на жителите и техните терзания би трябвало да са №1 ", споделя тогава Юлиян Губатов , консултант от " Възраждане ", без да регистрира обстоятелството, че хората с увреждания също са пълноправни жители на Варна.
Така общинският съвет отсрочва гласуването на финансирането, въпреки че единствено месец преди този момент е одобрил построяването на постройките. Същевременно се провежда подписка против построяването на центъра.
Според зам.-кметицата на Варна Снежана Апостолова на хората в квартала е казано, че ще бъдат издигнати три огромни блока за 3000 индивида. Това обаче не дава отговор на истината.
В отговор на опасенията на жителите Апостолова споделя, че към този момент има три дневни центъра в града, два от които се намират в блокови пространства и до момента не е имало проблем с нито един от тях.
В последна сметка документите за построяването на трите нови здания са подадени на 30 октомври, а ден по-късно Общинският съвет във Варна утвърждава и отпущането на средствата.
Макар този път историята да приключва наред, това не е първият случай, в който поданици на града стачкуват против построяването на обществени жилища. Това се случва и през 2014 година, а мястото още веднъж е кв. " Възраждане ". Тогава жителите на квартала желаят на отреденото място да бъде построен парк. Протестът стопира градежа, а през днешния ден на мястото няма нито обществени жилища, нито парк. Има жилищна кооперация.
Такива митинги от време на време има и в други градове. Само преди няколко седмици жители на столичния кв. " Княжево " стачкуваха против построяването на център за деца бежанци без родителска грижа. Няколко дни по-късно със същата причина стачкуваха и поданици на регион " Оборище ".
Местите управляващи в София се отхвърлиха от плановете си поради демонстрациите. Във Варна това най-малко не се случи.
Стигмата върху другите
Защо обаче за хората е мъчно да одобряват другите? Според Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет (БХК) стигмата върху тях води началото си от комунизма.
" Хората с увреждания по времето на комунизма ги лекуваха в отдалечени места. Политиката беше да са надалеч от очите на обществото, с цел да не " замърсяват " гледката ", споделя той.
Кънев дава образец с центровете за психологично заболели, които в отдалечени места - Карлуково , в Раднево , в Курило , в Церова кория - " надалеч от очите на обществото ".
" Това основава измежду хората едно мислене, че те са хора, които не би трябвало да живеят измежду нас. Те мислят, че щом не би трябвало да живеят с нас, са нещо рисково, ще ни навредят.
Това е казусът и съгласно Лъчезар Шойков - " неналичието на допир с другите ".
" Според някаква част от нашата народопсихология всички разнообразни са рискови ", споделя той и прибавя, че за огромна част от хората това, което не схващат, се трансформира в евентуална опасност.
И въпреки всичко той споделя, че има и доста хора, които го поздравяват и му се усмихват, когато го видят със сестра му.
" Поздравяват, усмихват ми се, радват се, махат. А в действителност хората като сестра ми доста постоянно просто желаят да им се усмихнеш, да им помахаш, да им кажеш името. Понякога и дребните наслади са огромни наслади за тези хора ", прибавя Лъчезар.
Как може да се преодолее
Докато пораства, Лъчезар не схваща, че сестра му има увреждане. За него тя е просто такава, каквато е. В детството му постоянно е обкръжен и от други хора с увреждания, когато води сестра си на разнообразни занимания.
Тя е със 100% неработоспособност, само че все пак схваща доста от нещата, които се случват към нея.
" Когато ѝ казваш нещо хубаво, тя се усмихва. Когато ние се караме между тях, тя се разплаква. Тя усеща страстите. Невинаги може да каже какво тъкмо желае, само че може да го покаже ", споделя Лъчезар.
Обикновена грижа за Доротея се върти към всекидневието. Семейството се пробва да я включи в разнообразни действия.
" Примерно да сложим салфетки на масата, да сложим вилички на масата. Обикновено си играем с някакви играчки. Цялото семейство се сплотява и си оказваме помощ ", прибавя той.
Според Кънев ключът към премахването на стигмата върху другите хора е точно персоналният контакт, както и познаването на света на хората с увреждания.
" Личният контакт работи и във връзка с етническите малцинства и на всички други групи, към които хората могат да имат съмнения. Той може да докара до радикално възстановяване на толерантността към тях и към едно по огромно приемане ", споделя той.
Според него поради това би трябвало да се даде опция на тези хора да бъдат част от обществото и да живеят в него. " По този метод ще се понижи стигмата и ще се усили търпимостта ", прибавя той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ