Александра Петкова от 12 клас, която откри как да се намали разходът на гориво на корабите
Тя е едвам дванайсти клас, а към този момент е разкрила формула, която може да улесни на практика цялата сфера на корабоплаването. Преди дни описа за откритията си на влиятелен конгрес в Стокхолм. Александра Петкова е Човек на деня на Свободна Европа.
С приложението на нейната формула би могло да се понижи разходът на гориво на кораби. Научната ѝ разработка доразвива над 100-годишна доктрина за ъглите на вълните, които оставят движещи се плавателни съдове.
Тя е Александра Петкова - дванайсетокласничка в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) и една от 20-те млади учени в света, които преди дни показаха проучванията си на Стокхолмския юношески теоретичен семинар .
Там тя показа създаването си пред над 1000 души аудитория. Получава покана за събитието, откакто печели влиятелния Европейски конкурс за млади учени в Катовице , Полша, по-рано през декември.
" Не можех да допускам, че съм там. Имаше доста хора, с които се срещнах и си приказвах с [нобелови] лауреати. Просто беше незабравимо ", споделя Петкова пред за присъединяване си в стокхолмския семинар.
Изследването на Петкова доразвива теорията за ъглите на вълните, които оставят движещи се плавателни съдове. Тя е създадена преди повече от век от английския физик Уилям Томсън , прочут като лорд Келвин.
" В началото на този век по сателитни фотоси хора са видели ъгли от тези следи [които оставят плавателните съдове, бел. ред.], които са доста по-малки от ъгъла на Келвин. И не е доста ясно за какво ", споделя Александра Петкова.
" Има разнообразни публикации и симулации по тематиката, единствено че нито една не е валидирана с каквито и да е опити. Затова аз взех решение да направя лична версия ".
Така Петкова прави пробно и теоретично проучване, като продължава модела на Келвин, тъй че да е използван и при високи скорости. Ако се доразработи, теорията на ѝ би довела до понижаване на разхода на гориво на плавателните съдове или до оптимизация на дизайна им.
През май на Петкова ѝ следва да приказва за създаването си на най-големия в света интернационален теоретичен конгрес в Кълъмбъс , Охайо .
Тя, че от дете проявава мощен интерес към науката, а в четвърти клас към този момент знае, че желае да учи в Националната природо-математическа гимназия.
" От дребна се интересувам по какъв начин работят разнообразни естествени феномени, да вземем за пример магнити ", прибавя тя.
" [Александра] постоянно има търсене за нещо по-дълбоко, за нещо по-интересно в задачата - по какъв начин да се заключи, може ли да се трансферира тази концепция към някаква друга сходна задача ", споделя за нея учителката ѝ по математика в НПМГ Стефани Апостолова пред.
Въпреки че има опция да учи където изиска, Александра Петкова избира да продължи образованието си в България. Иска да се занимава съществено с физика и математика
Пред Нова телевизия Петкова споделя, че зад всяко огромно достижение стоят и доста компликации.
" Когато правиш просвета, нормално работиш по дадена тематика или се опитваш да си отговориш на някакъв въпрос в продължение на 2 седмици или месец дори. Когато не се получава, имаш възприятието, че не правиш нищо и нямаш никакъв прогрес. В реалност за няколко дни след това всичко ти просветва и се подрежда. Така че е доста непредсказуем процесът на същинския теоретичен труд ", споделя тя.
С приложението на нейната формула би могло да се понижи разходът на гориво на кораби. Научната ѝ разработка доразвива над 100-годишна доктрина за ъглите на вълните, които оставят движещи се плавателни съдове.
Тя е Александра Петкова - дванайсетокласничка в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) и една от 20-те млади учени в света, които преди дни показаха проучванията си на Стокхолмския юношески теоретичен семинар .
Там тя показа създаването си пред над 1000 души аудитория. Получава покана за събитието, откакто печели влиятелния Европейски конкурс за млади учени в Катовице , Полша, по-рано през декември.
" Не можех да допускам, че съм там. Имаше доста хора, с които се срещнах и си приказвах с [нобелови] лауреати. Просто беше незабравимо ", споделя Петкова пред за присъединяване си в стокхолмския семинар.
Изследването на Петкова доразвива теорията за ъглите на вълните, които оставят движещи се плавателни съдове. Тя е създадена преди повече от век от английския физик Уилям Томсън , прочут като лорд Келвин.
" В началото на този век по сателитни фотоси хора са видели ъгли от тези следи [които оставят плавателните съдове, бел. ред.], които са доста по-малки от ъгъла на Келвин. И не е доста ясно за какво ", споделя Александра Петкова.
" Има разнообразни публикации и симулации по тематиката, единствено че нито една не е валидирана с каквито и да е опити. Затова аз взех решение да направя лична версия ".
Така Петкова прави пробно и теоретично проучване, като продължава модела на Келвин, тъй че да е използван и при високи скорости. Ако се доразработи, теорията на ѝ би довела до понижаване на разхода на гориво на плавателните съдове или до оптимизация на дизайна им.
През май на Петкова ѝ следва да приказва за създаването си на най-големия в света интернационален теоретичен конгрес в Кълъмбъс , Охайо .
Тя, че от дете проявава мощен интерес към науката, а в четвърти клас към този момент знае, че желае да учи в Националната природо-математическа гимназия.
" От дребна се интересувам по какъв начин работят разнообразни естествени феномени, да вземем за пример магнити ", прибавя тя.
" [Александра] постоянно има търсене за нещо по-дълбоко, за нещо по-интересно в задачата - по какъв начин да се заключи, може ли да се трансферира тази концепция към някаква друга сходна задача ", споделя за нея учителката ѝ по математика в НПМГ Стефани Апостолова пред.
Въпреки че има опция да учи където изиска, Александра Петкова избира да продължи образованието си в България. Иска да се занимава съществено с физика и математика
Пред Нова телевизия Петкова споделя, че зад всяко огромно достижение стоят и доста компликации.
" Когато правиш просвета, нормално работиш по дадена тематика или се опитваш да си отговориш на някакъв въпрос в продължение на 2 седмици или месец дори. Когато не се получава, имаш възприятието, че не правиш нищо и нямаш никакъв прогрес. В реалност за няколко дни след това всичко ти просветва и се подрежда. Така че е доста непредсказуем процесът на същинския теоретичен труд ", споделя тя.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ