В един дъждовен следобед с Лиляна се приютихме сред уюта

В един дъждовен следобяд с Лиляна се приютихме измежду уюта на Cava, с цел да се стоплим с чаша алено вино и да си приказваме. За мода, за изкуство, за компликациите, за превъзмогването им, за проектите, за неслучването им и за Доминик, нейната 4-годишна щерка, с която дружно минава по пътя на порастването. Мнозина познават Лиляна от красивите фотосесии в списанията, други носят ръчно рисуваните й облекла, а трети са я гледали в дебютния филм на Асен Блатечки – „ Бензин “, само че тя не се усеща нито модел, нито дизайнер, нито актриса. Тя е Лиляна, която най-сетне обича себе си. Творец, за който няма граници, само че има бъдеще и тя към този момент тича по петите му.

Какво се случва с твоя бранд Lile Casual?

Развивам го много интензивно, само че в България имам някакъв предел. Въпреки че имам добър пазар тук и се веселя на внимание, има някакъв таван, който на мен ми пречи. Затова проектите ми са да развия повече марката в Америка, тъй като имам семейство там. Това е единствената дестинация, на която мога да остана да пребивавам и да работя. В Европа би ми било малко по-сложно, тъй като съм сама с детето.

Имаш семейство там?

Имам две сестри, а майка ми и татко ми чакат да заминем дружно.

И планираш да се установиш в Щатите?

Да, или минимум да извозвам зимата там, а лятото да се връщам тук. Това е най-идеалният вид. Засега би трябвало да отпътува за най-малко 4-5 месеца, по-късно ще се върна. Не мисля да оставям българския пазар сигурно, само че там ще мога да го развия и по други способи, до момента в който тук в действителност ми е малко по-сложно.

А къде е това там?

В Маями, там са сестрите ми. Не ми е най-приятната дестинация за бизнес и изкуство, само че...

Къде би била?

По-скоро Лос Анджелис, Сан Франциско.

А какво е да прекарваш зимата на топло в Маями?

На климатици. Взимаш си суитшърт в чантата, потиш се на открито, влизаш в магазина, умираш от мраз. И тъй като сме с деца, тъй като едната ми сестра има момче на 3 години, не е толкоз разпускащо. Но е друго, когато сте дружно с проблемите на всички и когато можеш да си потребен за повече хора освен на себе си. Вечер когато излизаме, е доста необичайно, хората са странни, там е меката на комерсиалните хора, няма доста вдъхновяващи хора. Но сигурно има повече благоприятни условия от тук. А и не желая Доминик да учи тук. Всичко неприятно, което съм научила в живота си, съм го научила в учебно заведение. Не желая да схваща някои лесни неща по допустимо най-трудния метод. Защото е нямало до мен някой, който да ми каже. Ще бъда до нея, с цел да й споделям.

Ако желае по сложния, ще я следя и ще я изчаквам, само че най-малко ще има някой, който да я стопира.

Теб за какво никой не те е спирал?

Живях сама от 16-годишна нататък и това не е доста добре за момиче. Аз минах по най-трудния път. Много хора биха споделили, че е най-лекият, само че вътрешно имах тежки прекарвания. Отстрани наподобява, че съм супер, обиколила съм света, имам другари...

Острани нещата постоянно наподобяват друго.

Но след това се оправих.