В двора на родната ми къща има дюлево дърво. Всяка

В двора на родната ми къща има дюлево дърво. Всяка есен татко ми обираше жълтите плодове, които узряват последни, както и последни от всички овошки цъфтят, и ги разполагаше на стратегически места из къщата – да ухаят. Това, несъмнено, откакто първо баба ми отделеше по-голямата част за сладко. Сещате ли се какво сладко – такова едно настъргано и сияещо в оранжево, тук-таме със клонче индрише...

Дюлята е потребна поради множеството витамини (най-вече промитамин А и витамин С) и микроелементи, които съдържа. Високо количество пектин я прави добре за храносмилателната система, а в националната медицина се счита, че с изключение на цистит, гастрит и астма, плодът лекува и мрачни мисли (!).

Предлагам ви една нетрадиционна рецепта за обработка на другояче доста твърдия, само че благоуханен плод. Необходимите артикули:

2 кг дюли
2 литра вода
1 лимон
500 г захар
Олио за намазване

 

Избършете мъха със суха забрадка, измийте плодовете и ги нарежете – това по никакъв начин не е елементарно, по тази причина ползвайте изострен нож или мъжка помощ. Изсипете ги във водата дружно с настърганата лимонова кора и варете към 30 минути на слаб огън, до момента в който плодовете омекнат. Пасирате и варите с непрестанно бъркане още към час, до момента в който стартира да се сгъстява. Оставяте я да изстине и я изсипвате на трисантиметров пласт в намазана с олио тава. Сушите във фурната на 50 градуса. Нарязвате дюлевия самун на ромбове и поръсвате с пудра захар. Съхранявате в кутия.