Момчил Методиев: Днес трябва да имаме достъп до документите с гриф секретно до 2005 г.
„ В документите на службите, изключително за интервала от 90-те години, евентуално има доста хипотези за преплитане на ползи сред бизнес, политика, служби. Вече вторият въпрос е до каква степен тези документи имат повече от осведомителна стойност, дали имат юридическа стойност - дали някой може да бъде наказан въз основа на тези документи. “ Това сподели пред БНР историкът Момчил Методиев, създател на книги, отдадени на „ Държавна сигурност “. Коментарът му е във връзка вчерашното писмо на съпредседателя на „ Демократична България” Христо Иванов до премиера Бойко Борисов с искане да отвори досиетата на прехода.
Методиев изясни, че Законът за отбрана на класифицираната информация доста обстойно разписва цялата процедура както по класификацията на една информация, по този начин и във връзка с нейната декласификация. Основната отговорност се пада на Държавната комисия по сигурността на информацията - ДКСИ.
„ И там доста ясно е записано, че всички документи с гриф „ строго секретно “ би трябвало да се декласифицират 30 години след тяхното основаване, тези, които са с гриф „ секретно “ да бъдат декласифицирани 15 години по-късно, а тези с гриф „ поверително “ – 5 години по-късно. Накратко през днешния ден, 2020 година, ние би трябвало да имаме достъп до всички документи с гриф „ секретно” до 2005 година ”, обясни историкът.
По думите му постоянно този въпрос се използва от политиците с политическа цел, само че от гледната точка на историка информацията в тези документи сигурно има огромна историческа стойност, „ когато обсъждаме началото на българския преход “. „ В момента, когато приказваме за началото на българския преход, нормално стъпваме на записките на главните участници, които като всеки спомен са пристрастни, до момента в който тези документи ще добавят картината “, уточни Методиев.
Той е безапелационен, че ясна процедура за декласификация и обявяване на такива документи работи дисциплиниращо на службите . „ Ако един началник на работа, специфична, или на съответната организационна единица, знае, че документите, които той основава като подредба и написа, да речем през 2005 година и знае, че през 2020 година те ще бъдат декласифицирани, това изцяло трансформира метода на мислене в съответната работа “, посочи историкът.
Той добави, че е м еждународна процедура институциите сами да оферират и декласифицират избрана информация . „ При една транспарантна система самите институции би трябвало да имат интерес, тъй като те постановат първичната интерпретация. Вторичната е за историците и журналистите”, означи Момчил Методиев.
Според него законодателството е уредено задоволително добре във връзка с досиетата, само че практиката е напълно противоположна на духа на това законодателство. „ Проблемът не е в закона, а в практиката ” , заключи той. Методиев вижда като причина за това „ тежка институционална инерция “. Вероятно има и доза боязън, позволява историкът.
„ Идеята, че ръководителят на един списък знае какво има в този списък, е лъжлива. Ръководителят на един списък не знае какво има в архива. Той знае номерата на документите, заглавията, може да е прочел една част от тези документи, само че той в никакъв случай не знае какво съдържа всичко това. Тоест страхът е атавистичен “, изясни Момчил Методиев.
Методиев изясни, че Законът за отбрана на класифицираната информация доста обстойно разписва цялата процедура както по класификацията на една информация, по този начин и във връзка с нейната декласификация. Основната отговорност се пада на Държавната комисия по сигурността на информацията - ДКСИ.
„ И там доста ясно е записано, че всички документи с гриф „ строго секретно “ би трябвало да се декласифицират 30 години след тяхното основаване, тези, които са с гриф „ секретно “ да бъдат декласифицирани 15 години по-късно, а тези с гриф „ поверително “ – 5 години по-късно. Накратко през днешния ден, 2020 година, ние би трябвало да имаме достъп до всички документи с гриф „ секретно” до 2005 година ”, обясни историкът.
По думите му постоянно този въпрос се използва от политиците с политическа цел, само че от гледната точка на историка информацията в тези документи сигурно има огромна историческа стойност, „ когато обсъждаме началото на българския преход “. „ В момента, когато приказваме за началото на българския преход, нормално стъпваме на записките на главните участници, които като всеки спомен са пристрастни, до момента в който тези документи ще добавят картината “, уточни Методиев.
Той е безапелационен, че ясна процедура за декласификация и обявяване на такива документи работи дисциплиниращо на службите . „ Ако един началник на работа, специфична, или на съответната организационна единица, знае, че документите, които той основава като подредба и написа, да речем през 2005 година и знае, че през 2020 година те ще бъдат декласифицирани, това изцяло трансформира метода на мислене в съответната работа “, посочи историкът.
Той добави, че е м еждународна процедура институциите сами да оферират и декласифицират избрана информация . „ При една транспарантна система самите институции би трябвало да имат интерес, тъй като те постановат първичната интерпретация. Вторичната е за историците и журналистите”, означи Момчил Методиев.
Според него законодателството е уредено задоволително добре във връзка с досиетата, само че практиката е напълно противоположна на духа на това законодателство. „ Проблемът не е в закона, а в практиката ” , заключи той. Методиев вижда като причина за това „ тежка институционална инерция “. Вероятно има и доза боязън, позволява историкът.
„ Идеята, че ръководителят на един списък знае какво има в този списък, е лъжлива. Ръководителят на един списък не знае какво има в архива. Той знае номерата на документите, заглавията, може да е прочел една част от тези документи, само че той в никакъв случай не знае какво съдържа всичко това. Тоест страхът е атавистичен “, изясни Момчил Методиев.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ