В дните на Рождество, когато се опитваме на бъдем по-добри

В дните на Рождество, когато се опитваме на бъдем по-добри и си пожелаваме здраве и обич, някак пропущаме значимите тематики за хуманността и за същинското дарителство. Най-висшата форма на великодушие е донорството на кръв, на тъкани, на органи. “Това е постоянно един прочувствен миг, в който вземат участие две страни – близки, които претърпяват тежка загуба в шоково положение, и от другата страна на везната стоят хора, на които органите им са повредени и чакат да продължат живота “. Това сподели доктор Лидия Стефанова, шеф по здравната активност в Университетската болница “Канев “ в Русе. Тя е лекарят, който слага началото на активността по органно-тъканна трансплантация.

“В този смисъл донорството е човечен развой, само че народопсихологията на българина пречи да имаме повече донори и листата за чакащи да намалеят “.

“1100 индивида чакат в България, до момента в който в Испания в листата за чакащите са 100 индивида “, сподели още тя.

От 2003 година до момента от русенски пациенти са взети и трансплантирани на други хора две сърца, 10 бъбрека и 5 черни дроба.

“Според законите на България при доказване на мозъчна гибел, която е равна на биологична, би трябвало да се изключат апаратите за поддържане на тяхната витална активност. Това значи, от страна на околните, дейна евтаназия “, изясни още доктор Стефанова.

И в случай че някой с тялото на умрелия си непосредствен погребват и възможностите за живот на различен, то има и щастливи истории. Дорина Добринова отхвърля две бъбречни трансплантации. Чудото на живота се случило на 2 януари 2013 година и тогава Дорина става първата българка, транплантирана по способ, който разрешава трансплантация на органи от хора с друга кръвна група.