Можем ли наистина да вършим няколко неща едновременно
В днешното всекидневие постоянно нямаме лукса да сме заети единствено с една съответна задача. Свикването с този метод на живот в един миг ни води до извода, че сме станали царе на мултитаксинга. Но това чувство може да се окаже много лъжливо.
За първи път терминът multitasking се употребява през 60-те години, с цел да се опише представянето на компютър, който значително се разграничава от машините, с които сме привикнали да боравим. При него опцията да извършва две задания по едно и също време си е същинско достижение.
Но да не забравяме, че човешкият мозък не е машина, а нашето внимание е стеснен запас , който просто от време на време не стига за всичко, което желаеме да свършим. Според някои психолози, вниманието е като прожектор - може да бъде ориентирано единствено в една посока в съответно време.
Нашият главен фокус - това, на което обръщаме главно внимание, е като ярък лъч в тъмнината на всичко, протичащо се към нас. Може да се дефинира и като увеличителна леща, която насочваме към съответни елементи, на които желаеме да подчертаваме от общата картина.
Можем и да разтеглим обсега на вниманието, само че няма по какъв начин да го разширяваме и стесняваме непрекъснато. Ние получаваме голямо количество информация от всичките си сетива, на единствено дребна част от нея се обработва умишлено от мозъка ни.
Способността да филтрираме нужната от ненужната информация ни е нужна за справяне с цялата информация, която е към нас. Но поради нея можем да изпуснем значими елементи, които безусловно са под носа ни .
Така ставаме жертва на неволната слепота . Този термин се употребява от психолозите за разказване на невъзможността човек да схване непредвидени знаци и тласъци, като за причина се счита недостиг на вниманието.
Така стигаме до обстановка, в която имаме съответна задача, върху чието осъществяване сме се концентрирали. Докато се стараем да я приключим вярно, има огромна опция да изпуснем значими детайлности, които са отвън нашия център на внимание, написа BBC.
Просто той не е задоволително необятен, с цел да побере целия поток на информация. И това се трансформира в главен проблем на мултитаскинга. Можем да прехвърляме вниманието си от една задача на друга, само че когато то е ориентирано в разнообразни направления, изпускаме всичко, което е по средата.
И по този начин стигаме до извода, че в случай че вършим няколко неща по едно и също време, те постоянно ще бъдат с по-ниско качество спрямо друга обстановка, в която първо завършваме с едната задача, а след това се захващаме със идната.
Все отново, можем да вършим две неща по едно и също време , само че единствено в случай че те са свързани с две разнообразни области в мозъка ни - като това да четем книга и да слушаме музика.
Но да приказваме по телефона, даже с hands-free, до момента в който караме, не е по никакъв начин добра концепция. Причината е, че по време на говоренето ние се опитваме да пресъздаваме думите си и сътворяваме мислени облици пред себе си.
Ето за какво времето все не ни стига
Грешките, които да не позволяваме повече
А това става благодарение на същите запаси, които са ни нужни, с цел да бъдем съсредоточени в шофирането. С този образец се потвърждава, че мултитаскингът ни прави освен неефективни, само че в някои случаи даже и рискови .
За първи път терминът multitasking се употребява през 60-те години, с цел да се опише представянето на компютър, който значително се разграничава от машините, с които сме привикнали да боравим. При него опцията да извършва две задания по едно и също време си е същинско достижение.
Но да не забравяме, че човешкият мозък не е машина, а нашето внимание е стеснен запас , който просто от време на време не стига за всичко, което желаеме да свършим. Според някои психолози, вниманието е като прожектор - може да бъде ориентирано единствено в една посока в съответно време.
Нашият главен фокус - това, на което обръщаме главно внимание, е като ярък лъч в тъмнината на всичко, протичащо се към нас. Може да се дефинира и като увеличителна леща, която насочваме към съответни елементи, на които желаеме да подчертаваме от общата картина.
Можем и да разтеглим обсега на вниманието, само че няма по какъв начин да го разширяваме и стесняваме непрекъснато. Ние получаваме голямо количество информация от всичките си сетива, на единствено дребна част от нея се обработва умишлено от мозъка ни.
Способността да филтрираме нужната от ненужната информация ни е нужна за справяне с цялата информация, която е към нас. Но поради нея можем да изпуснем значими елементи, които безусловно са под носа ни .
Така ставаме жертва на неволната слепота . Този термин се употребява от психолозите за разказване на невъзможността човек да схване непредвидени знаци и тласъци, като за причина се счита недостиг на вниманието.
Така стигаме до обстановка, в която имаме съответна задача, върху чието осъществяване сме се концентрирали. Докато се стараем да я приключим вярно, има огромна опция да изпуснем значими детайлности, които са отвън нашия център на внимание, написа BBC.
Просто той не е задоволително необятен, с цел да побере целия поток на информация. И това се трансформира в главен проблем на мултитаскинга. Можем да прехвърляме вниманието си от една задача на друга, само че когато то е ориентирано в разнообразни направления, изпускаме всичко, което е по средата.
И по този начин стигаме до извода, че в случай че вършим няколко неща по едно и също време, те постоянно ще бъдат с по-ниско качество спрямо друга обстановка, в която първо завършваме с едната задача, а след това се захващаме със идната.
Все отново, можем да вършим две неща по едно и също време , само че единствено в случай че те са свързани с две разнообразни области в мозъка ни - като това да четем книга и да слушаме музика.
Но да приказваме по телефона, даже с hands-free, до момента в който караме, не е по никакъв начин добра концепция. Причината е, че по време на говоренето ние се опитваме да пресъздаваме думите си и сътворяваме мислени облици пред себе си.
Ето за какво времето все не ни стига
Грешките, които да не позволяваме повече
А това става благодарение на същите запаси, които са ни нужни, с цел да бъдем съсредоточени в шофирането. С този образец се потвърждава, че мултитаскингът ни прави освен неефективни, само че в някои случаи даже и рискови .
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ