Как са се появили регистрационните табели
В днешно време регистрационните номера са извънредно значим детайл от документите на всеки един автомобил.
Колите нямат право да се движат по пътищата без номер, а неналичието му води до съществени наказания.
Началото на регистрацията на колите и обвързваните с тях номера е сложено от полицията в Париж през 1893 година, като задачата е пределно практична – да се знае кой коя кола кара и от кого да се търси отговорност при случай или злополука.
През 1901 година системата на регистрационните табели обгръща цяла Франция, което е показателно за растежа на броя колите в края на XIX в страната. В началото слагането на регистрационния номер е било обвързване на собственика/водача на колата, като единственото условие е било той да е непрекъснато забележим. Три години по-късно същите правила влизат в действие и в Германия.
В интерес на истината обаче първото национално потребление на регистрационни номера на колите постанова Холандия – през 1898 година.
В Щатите първите регистрационни номера на колите се появяват през 1901 година, откакто губернаторът на щата Ню Йорк Бенджамин Одел-младши подписва закон, който изисква изписването на буквите на притежателя на колата на номера и регистрирането на колата в кметството, написа Dunavmost. Две години по-късно се появява условието номерата да са с черни числа на бял декор.
Пак през 1903 година Масачузетс става първият щат, който стартира да издава регистрационни номера и изземва самодейността от притежателите на колите. След това другите щати бързо последват това решение. През 1931 година в Пенсилвания се появяват и първите „ персонализирани ” регистрационни номера, като става въпрос за изписване на буквите на притежателя дружно с комбинацията числа, дадена от щата.
Стандартизацията на размерите на номерата, както и какво да написа на тях и по какъв начин да бъдат ситуирани буквите и цифрите обаче стартира едвам през 50-те години на предишния век. До през днешния ден са се наложили три съществени стандарта. В Европа страните избират размери на номерата 520 на 110 или 120 милиметра, в Съединени американски щати по-голямата от щатите издават номера с размери 305 на 152 или 160 мм, а в Австралия и Азия всеобщо се употребяват табели с размери 372 на 135 мм.
Колите нямат право да се движат по пътищата без номер, а неналичието му води до съществени наказания.
Началото на регистрацията на колите и обвързваните с тях номера е сложено от полицията в Париж през 1893 година, като задачата е пределно практична – да се знае кой коя кола кара и от кого да се търси отговорност при случай или злополука.
През 1901 година системата на регистрационните табели обгръща цяла Франция, което е показателно за растежа на броя колите в края на XIX в страната. В началото слагането на регистрационния номер е било обвързване на собственика/водача на колата, като единственото условие е било той да е непрекъснато забележим. Три години по-късно същите правила влизат в действие и в Германия.
В интерес на истината обаче първото национално потребление на регистрационни номера на колите постанова Холандия – през 1898 година.
В Щатите първите регистрационни номера на колите се появяват през 1901 година, откакто губернаторът на щата Ню Йорк Бенджамин Одел-младши подписва закон, който изисква изписването на буквите на притежателя на колата на номера и регистрирането на колата в кметството, написа Dunavmost. Две години по-късно се появява условието номерата да са с черни числа на бял декор.
Пак през 1903 година Масачузетс става първият щат, който стартира да издава регистрационни номера и изземва самодейността от притежателите на колите. След това другите щати бързо последват това решение. През 1931 година в Пенсилвания се появяват и първите „ персонализирани ” регистрационни номера, като става въпрос за изписване на буквите на притежателя дружно с комбинацията числа, дадена от щата.
Стандартизацията на размерите на номерата, както и какво да написа на тях и по какъв начин да бъдат ситуирани буквите и цифрите обаче стартира едвам през 50-те години на предишния век. До през днешния ден са се наложили три съществени стандарта. В Европа страните избират размери на номерата 520 на 110 или 120 милиметра, в Съединени американски щати по-голямата от щатите издават номера с размери 305 на 152 или 160 мм, а в Австралия и Азия всеобщо се употребяват табели с размери 372 на 135 мм.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ