Човек с достойнство
" В днешната политика думите изгубиха своето значение. Хората би трябвало действително да почувстват, че страната работи за техните ползи. Но по тази причина са нужни държавници, а не политикани... За страдание през днешния ден не виждам такива измежду мотаещите се по коридорите на властта... " Думите са част от богатото парламентарно наследство на безспорния ерудит и учител, ослепителен правист и дълготраен парламентарист, един от създателите на последната Конституция проф. Любен Корнезов.
Преди седмица трябваше да навърши 73. Отиде си преди 40 дни, само че остави пътека. Студенти, другари, съидейници, близки, родственици, съперници му отдадоха заслужена респект. Заради безспорната му праволинейност, неналичието на фалш и двуличие. Проявява ги като арбитър по цивилен каузи или в Конституционния съд, зам.-министър на правораздаването, депутат или зам.-председател на Народно събрание.
Любен Корнезов имаше сериозна научна активност като професор по право. Беше от знаковите адвокати на левицата, почитан от всички политически сили. Неведнъж от ДУМА сме го търсели за коментар по комплицирани юридически въпроси. Отнасяше се по човешки доброжелателно. Ще го запомним като един от най-сериозните създатели на претенции до Конституционен съд, нормално приключващи с триумф. Болеше го, когато плюеха по Конституцията. Възмущаваше се, когато по време на антимонополните митинги против втория кабинет на Борисов я горяха: " Като виждам по какъв начин горят Конституцията, ми идва да викам от болежка и отвращение. Всяка писмен знак от нея съм претърпял... Какво е отговорна Конституцията, че изпълнителната власт създаде монополи и безобразията им?! Горят я хора, които даже не са я чели... "
Убеден и безвъзмезден социалист, проф. Корнезов не отстъпи от левите хрумвания повече от 40 години. Беше изрично срещу " депутати да прескачат като скакалци " от една в друга парламентарна група. Съмишлениците му си спомнят, че когато през 2013-а се отдръпва от политиката, споделя: " Човек би трябвало с достолепие да извърви своя път и да се отдръпна с достолепие. " И още: " Колкото богат бях преди 20 години във Великото Народно заседание, толкоз богат, може би доста по-богат излизам, само че не с финикийски знаци. "
Като зам.-председател на Народно събрание проф. Корнезов се опитваше да възпре всеки, пробвал да урони престижа на Народното събрание. Не единствено поради " рамките " на държание и тъй като " хората ни гледат от екрана ". Най-вече поради достолепието, което носеше в себе си, и поради престижа, който излъчваше. Без двуличие и тънки сметки за персонално благоденствие. Днес от ден на ден ни липсват това достолепие и честност.
Преди седмица трябваше да навърши 73. Отиде си преди 40 дни, само че остави пътека. Студенти, другари, съидейници, близки, родственици, съперници му отдадоха заслужена респект. Заради безспорната му праволинейност, неналичието на фалш и двуличие. Проявява ги като арбитър по цивилен каузи или в Конституционния съд, зам.-министър на правораздаването, депутат или зам.-председател на Народно събрание.
Любен Корнезов имаше сериозна научна активност като професор по право. Беше от знаковите адвокати на левицата, почитан от всички политически сили. Неведнъж от ДУМА сме го търсели за коментар по комплицирани юридически въпроси. Отнасяше се по човешки доброжелателно. Ще го запомним като един от най-сериозните създатели на претенции до Конституционен съд, нормално приключващи с триумф. Болеше го, когато плюеха по Конституцията. Възмущаваше се, когато по време на антимонополните митинги против втория кабинет на Борисов я горяха: " Като виждам по какъв начин горят Конституцията, ми идва да викам от болежка и отвращение. Всяка писмен знак от нея съм претърпял... Какво е отговорна Конституцията, че изпълнителната власт създаде монополи и безобразията им?! Горят я хора, които даже не са я чели... "
Убеден и безвъзмезден социалист, проф. Корнезов не отстъпи от левите хрумвания повече от 40 години. Беше изрично срещу " депутати да прескачат като скакалци " от една в друга парламентарна група. Съмишлениците му си спомнят, че когато през 2013-а се отдръпва от политиката, споделя: " Човек би трябвало с достолепие да извърви своя път и да се отдръпна с достолепие. " И още: " Колкото богат бях преди 20 години във Великото Народно заседание, толкоз богат, може би доста по-богат излизам, само че не с финикийски знаци. "
Като зам.-председател на Народно събрание проф. Корнезов се опитваше да възпре всеки, пробвал да урони престижа на Народното събрание. Не единствено поради " рамките " на държание и тъй като " хората ни гледат от екрана ". Най-вече поради достолепието, което носеше в себе си, и поради престижа, който излъчваше. Без двуличие и тънки сметки за персонално благоденствие. Днес от ден на ден ни липсват това достолепие и честност.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ