Потомък на декабристи осмя Путин и яловата му стратегия в Украйна
В днешна Русия към момента се намират хора с трезви глави, които осъзнават невероятната политическа и военна нелепост, която „ император “ Вл. Путин извърши и която продължава да задълбочава с ината на дърто магаре.
Сред тези мъдри люде е 80-годишният, само че не изглупял генерал-полковник Леонид Григориевич Ивашов, досегашен ръководител на Общоруското офицерско заседание, което сплотява забележителен брой запасни офицери с просъветски и националистически възгледи.
Но ген. Ивашов бе първият човек, който на 31 януари 2022 година намерено и почтено предизвести за заплахата и последствията от идната война на путинския режим против Украйна. На рождената си дата ръководителят на Общоруското офицерско заседание разгласява послание към президента и жителите на Руската федерация, озаглавено
, в което прикани Путин да подаде оставка.
Ген. Ивашов съобщи, че готвената експанзия против Украйна вечно ще трансформира украинци и руснаци в смъртни врагове и ще сложи под опасност съществуването на съветската страна.
Съвсем неотдавна в следващото си изявление генералът афишира рекламираните цели на Путин в така наречен специфична военна интервенция за „ денацификация “ и „ демилитаризация “ на Украйна като противоречащи на каквито и да били логичност, правила и категории на военната просвета и военното изкуство.
Професорът, учител и учен в две от влиятелните съветски академии иронизира подп. Путин, че няма по какъв начин всеобщото потребление на въоръжените сили на една страна против друга, която отвръща с целия си разполагаем боен, стопански и демографски капацитет, да се назовава „ специфична военна интервенция “. Каквито и названия да й лепят путинските стратези, експанзията против Украйна бе и остава пълномащабна война, кървясъл и максимален боен спор след Втората международна война. Конфликт, жарък в географския център на Европа.
Обявените основни цели като „ денацификация “ и „ демилитаризация “ на Украйна нямат
нищо общо с военната теория на Руската федерация, със тактиката и оперативното изкуство
както и с обикновения разсъдък. Всъщност зад тези необятно декларирани и шумно прокламирани пропагандни планове, подплатени с потребление на Сухопътните войски, Военновъздушни сили и ВМФ на Руската федерация, се крият упоритостите на кремълския режим още веднъж да преначертае границите на следвоенна Европа, да изтрие самостоятелна Украйна от картата на света и за следващ път да сложи Запада пред приключен факт.
Да сложи на „ рахитичния “ Запад ултиматума: „ Сваляйте глобите, другояче ще замръзнете през зимата или ще умрете от апетит! “ И още: „ Събирайте си партакешите и се връщайте към границите от 1997 година!!! “
Денацификация и демилитаризация, твърди ген. Ивашов, се правят след края на военните дейности, когато спечелилите чертаят проекта за възобновяване и спокойно развиване на победената страна.
Странни са и спекулациите, че Украйна била нацистка страна
откакто президентът на страната е евреин, а забележителна част от ръководещите партии, от депутатите и министрите са рускоговорящи украинци, грузинци, арменци и представители на други националности, в това число и българи?!
Всъщност нашествието против суверенна Украйна цели да смаже изригналата демократична гражданска война в страната, която от 2014 година бе като бодил в очите на Путин и на корумпирания съветски хайлайф (ако въобще думата „ хайлайф “ може да се употребява по отношение на бандата чекистки разбойници, превзели властта и ограбващи най-богатата на естествени запаси държава).
Днес „ напредъкът “ на кремълските чекисти и мизерията на съветското население са още по-релефни при разбора на статистическите данни за минималната работна заплата и минималната пенсия в Русия, които към този момент са два пъти по-ниски от тези в България, най-бедната страна от Европейския съюз.
Какво стана с другата цел за „ демилитаризация “ на Украйна, пита ген. Ивашов. В резултат на СВО („ специфичната военна интервенция “) и благодарение на най-развитите и цивилизовани страни Украйна се трансформира в първостепенна европейска военна мощ. И най-наивните политически и военни наблюдаващи схванаха, че украинските воини и украинският народ пазят Европа и европейските полезности, водят войната, която рано или по-късно щеше да се наложи да бъде водена от НАТО.
Стана ясно и че години след разгрома на съветския агресор в европейските военни учебни заведения и академии ще бъде изучаван и внедряван опитът на героичните Украински въоръжени сили.
„ Специалната военна интервенция “ донесе и различен, непредвиден за Путин и хунтата му плод: от положението на „ мозъчна гибел “ (според президента Макрон преди 3 години) на НАТО за първи път след Студената война страните от Алианса се консолидираха към идеята да оказват помощ на Украйна, внезапно усилиха военните си разноски и одобриха стратегии за ускорено превъоръжаване с най-съвременни системи за водене на война. Дори постсъветска България претърпява подем на оръжейната си промишленост!
Фалшивата теза за „ демилитаризация на нацистка Украйна “
подтикна неутралните от 200 години Швеция и Финландия ускорено да се причислят към Северноатлантическия съюз и да застанат измежду от най-активните поддръжници на украинската опозиция против съветския агресор.
Твърде евентуално е и страни като Молдова, Грузия и Азербайджан скоро да изявят предпочитание да се включат в общата система за сигурност. Преди три години Турция и Азербайджан подписаха контракт за основаване на единни въоръжени сили. С което 15-милионният Азербайджан с грациозен ход, без да премине през процедурата за публично участие, ще се асоциира към 90-милионна Турция. Тоест, към НАТО!
В международен мащаб протичат сходни процеси: повече от 50 най-развитите демократични страни като Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия се сплотиха към идеята за оказване на военна, икономическа, финансова и филантропична помощ на жертвата на кървавата съветска експанзия.
Е, на това му се вика денацификация и демилитаризация по путински!
При сегашните рискови турбуленции и усложнената интернационална конюнктура съществуването на проатлантическо и проевропейско държавно управление работи оздравяващо. Макар и скромни, първите му стъпки са залог за вярна посока на държавния курс. Остава основното: деликатно и целеустремено ръководство на процесите в икономическата, политическата, военната и всички други области от публичното развиване.
Превод и коментар:
капитан I сан о. з. Николай Йорданов
Сред тези мъдри люде е 80-годишният, само че не изглупял генерал-полковник Леонид Григориевич Ивашов, досегашен ръководител на Общоруското офицерско заседание, което сплотява забележителен брой запасни офицери с просъветски и националистически възгледи.
Но ген. Ивашов бе първият човек, който на 31 януари 2022 година намерено и почтено предизвести за заплахата и последствията от идната война на путинския режим против Украйна. На рождената си дата ръководителят на Общоруското офицерско заседание разгласява послание към президента и жителите на Руската федерация, озаглавено
, в което прикани Путин да подаде оставка.
Ген. Ивашов съобщи, че готвената експанзия против Украйна вечно ще трансформира украинци и руснаци в смъртни врагове и ще сложи под опасност съществуването на съветската страна.
Съвсем неотдавна в следващото си изявление генералът афишира рекламираните цели на Путин в така наречен специфична военна интервенция за „ денацификация “ и „ демилитаризация “ на Украйна като противоречащи на каквито и да били логичност, правила и категории на военната просвета и военното изкуство.
Професорът, учител и учен в две от влиятелните съветски академии иронизира подп. Путин, че няма по какъв начин всеобщото потребление на въоръжените сили на една страна против друга, която отвръща с целия си разполагаем боен, стопански и демографски капацитет, да се назовава „ специфична военна интервенция “. Каквито и названия да й лепят путинските стратези, експанзията против Украйна бе и остава пълномащабна война, кървясъл и максимален боен спор след Втората международна война. Конфликт, жарък в географския център на Европа.
Обявените основни цели като „ денацификация “ и „ демилитаризация “ на Украйна нямат
нищо общо с военната теория на Руската федерация, със тактиката и оперативното изкуство
както и с обикновения разсъдък. Всъщност зад тези необятно декларирани и шумно прокламирани пропагандни планове, подплатени с потребление на Сухопътните войски, Военновъздушни сили и ВМФ на Руската федерация, се крият упоритостите на кремълския режим още веднъж да преначертае границите на следвоенна Европа, да изтрие самостоятелна Украйна от картата на света и за следващ път да сложи Запада пред приключен факт.
Да сложи на „ рахитичния “ Запад ултиматума: „ Сваляйте глобите, другояче ще замръзнете през зимата или ще умрете от апетит! “ И още: „ Събирайте си партакешите и се връщайте към границите от 1997 година!!! “
Денацификация и демилитаризация, твърди ген. Ивашов, се правят след края на военните дейности, когато спечелилите чертаят проекта за възобновяване и спокойно развиване на победената страна.
Странни са и спекулациите, че Украйна била нацистка страна
откакто президентът на страната е евреин, а забележителна част от ръководещите партии, от депутатите и министрите са рускоговорящи украинци, грузинци, арменци и представители на други националности, в това число и българи?!
Всъщност нашествието против суверенна Украйна цели да смаже изригналата демократична гражданска война в страната, която от 2014 година бе като бодил в очите на Путин и на корумпирания съветски хайлайф (ако въобще думата „ хайлайф “ може да се употребява по отношение на бандата чекистки разбойници, превзели властта и ограбващи най-богатата на естествени запаси държава).
Днес „ напредъкът “ на кремълските чекисти и мизерията на съветското население са още по-релефни при разбора на статистическите данни за минималната работна заплата и минималната пенсия в Русия, които към този момент са два пъти по-ниски от тези в България, най-бедната страна от Европейския съюз.
Какво стана с другата цел за „ демилитаризация “ на Украйна, пита ген. Ивашов. В резултат на СВО („ специфичната военна интервенция “) и благодарение на най-развитите и цивилизовани страни Украйна се трансформира в първостепенна европейска военна мощ. И най-наивните политически и военни наблюдаващи схванаха, че украинските воини и украинският народ пазят Европа и европейските полезности, водят войната, която рано или по-късно щеше да се наложи да бъде водена от НАТО.
Стана ясно и че години след разгрома на съветския агресор в европейските военни учебни заведения и академии ще бъде изучаван и внедряван опитът на героичните Украински въоръжени сили.
„ Специалната военна интервенция “ донесе и различен, непредвиден за Путин и хунтата му плод: от положението на „ мозъчна гибел “ (според президента Макрон преди 3 години) на НАТО за първи път след Студената война страните от Алианса се консолидираха към идеята да оказват помощ на Украйна, внезапно усилиха военните си разноски и одобриха стратегии за ускорено превъоръжаване с най-съвременни системи за водене на война. Дори постсъветска България претърпява подем на оръжейната си промишленост!
Фалшивата теза за „ демилитаризация на нацистка Украйна “
подтикна неутралните от 200 години Швеция и Финландия ускорено да се причислят към Северноатлантическия съюз и да застанат измежду от най-активните поддръжници на украинската опозиция против съветския агресор.
Твърде евентуално е и страни като Молдова, Грузия и Азербайджан скоро да изявят предпочитание да се включат в общата система за сигурност. Преди три години Турция и Азербайджан подписаха контракт за основаване на единни въоръжени сили. С което 15-милионният Азербайджан с грациозен ход, без да премине през процедурата за публично участие, ще се асоциира към 90-милионна Турция. Тоест, към НАТО!
В международен мащаб протичат сходни процеси: повече от 50 най-развитите демократични страни като Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия се сплотиха към идеята за оказване на военна, икономическа, финансова и филантропична помощ на жертвата на кървавата съветска експанзия.
Е, на това му се вика денацификация и демилитаризация по путински!
При сегашните рискови турбуленции и усложнената интернационална конюнктура съществуването на проатлантическо и проевропейско държавно управление работи оздравяващо. Макар и скромни, първите му стъпки са залог за вярна посока на държавния курс. Остава основното: деликатно и целеустремено ръководство на процесите в икономическата, политическата, военната и всички други области от публичното развиване.
Превод и коментар:
капитан I сан о. з. Николай Йорданов
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ