ДОБРИТЕ ХОРА: Бате Емо, който се грижи за децата с аутизъм
В деня за размисъл - една история за един човешки избор. Избор, за който сигурно си заслужава да се приказва. Бившият играч по джудо и самбо Емил Нешев е посветил огромна част от живота си на децата с аутизъм. Прави го безшумно и не търси похвалата от другите, даже ненавижда да го назовават воин.
В историята на " бате Емо ", както го назовават децата, няма непотребен фалш. В нея преди всичко е човечността, от която толкоз доста имаме потребност, изключително през днешния ден.
" Тези деца, когато спортуват, това е единственият им метод да се развият, да се покажа. Това е тяхната зала, техният храм. Тичат и се събличат по стълбите, а след това не желаят да си вървят. Това са деца, които каквото и да ги накарам, ме следват. Това са деца, които каквото и да изискат от мен, аз ще го направя за тях. Защото тяхната прегръдка, тяхната любов, тя няма разменна монета. Тук счетоводство няма. Просто застава до теб, топли те. И денят е прелестен ", споделя спортистът.
свързани новини3885на 14.05.202110827на 12.09.2020
" Аз съм тъжно-щастлив. Щастлив, тъй като ги имам. Не мога да ти кажа какъв брой съм благополучен! Но съм печален, когато някой ми зададе въпросът - за какво не взимаш такса? Слагаш ли счетоводство в тази работа... Затова може би съм неясен. А доста малко би трябвало ", споделя още той.
Запитан за какво не си гледа живота, а се е заел да се грижи за деца, които не са негови, Бате Емо дава отговор: " Не по този начин! Мои са! ". И очите му се насълзяват: " Мои са! Не по този начин! Всичките! "
" Човек би трябвало да остави след себе си най-малко едно ходило. За да може някой да се качи и да постави още едно. Човек, в случай че остави след себе си отпадък, всички би трябвало да се събират и да почистват след него, най-малко един път в годината. Кампании! Айде, няма потребност! Моят избор е един-единствен - колкото и да ми пречат, толкоз повече ме окуражават. Казвали са ми - не се прави по този начин, пречили са ми. Резултатът го виждате тук ", споделя Емил Нешев.
За него " оценката в бележника " е усмивката на децата: " Тези деца, в случай че бъдат позволени в едни естествени учебни заведения, обществото да ги види, ще им е доста по-лесно. В нито едно спортно учебно заведение няма такива деца. Защо? С какво пречат те? Един зам.-директор ми сподели - отиди в чужбина, знаеш ли какви пари ще направиш. Как да оставя нашите деца? Моите! ".
В историята на " бате Емо ", както го назовават децата, няма непотребен фалш. В нея преди всичко е човечността, от която толкоз доста имаме потребност, изключително през днешния ден.
" Тези деца, когато спортуват, това е единственият им метод да се развият, да се покажа. Това е тяхната зала, техният храм. Тичат и се събличат по стълбите, а след това не желаят да си вървят. Това са деца, които каквото и да ги накарам, ме следват. Това са деца, които каквото и да изискат от мен, аз ще го направя за тях. Защото тяхната прегръдка, тяхната любов, тя няма разменна монета. Тук счетоводство няма. Просто застава до теб, топли те. И денят е прелестен ", споделя спортистът.
свързани новини3885на 14.05.202110827на 12.09.2020
" Аз съм тъжно-щастлив. Щастлив, тъй като ги имам. Не мога да ти кажа какъв брой съм благополучен! Но съм печален, когато някой ми зададе въпросът - за какво не взимаш такса? Слагаш ли счетоводство в тази работа... Затова може би съм неясен. А доста малко би трябвало ", споделя още той.
Запитан за какво не си гледа живота, а се е заел да се грижи за деца, които не са негови, Бате Емо дава отговор: " Не по този начин! Мои са! ". И очите му се насълзяват: " Мои са! Не по този начин! Всичките! "
" Човек би трябвало да остави след себе си най-малко едно ходило. За да може някой да се качи и да постави още едно. Човек, в случай че остави след себе си отпадък, всички би трябвало да се събират и да почистват след него, най-малко един път в годината. Кампании! Айде, няма потребност! Моят избор е един-единствен - колкото и да ми пречат, толкоз повече ме окуражават. Казвали са ми - не се прави по този начин, пречили са ми. Резултатът го виждате тук ", споделя Емил Нешев.
За него " оценката в бележника " е усмивката на децата: " Тези деца, в случай че бъдат позволени в едни естествени учебни заведения, обществото да ги види, ще им е доста по-лесно. В нито едно спортно учебно заведение няма такива деца. Защо? С какво пречат те? Един зам.-директор ми сподели - отиди в чужбина, знаеш ли какви пари ще направиш. Как да оставя нашите деца? Моите! ".
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ