В дългата върволица от празници, които всяка години на заливат

В дългата върволяк от празници, които всяка години на заливат през април и май, нормалният ритъм " пет дни работа - два отмора " се размива в поредност от дълги уикенди и къси работни седмици. Харесва ни по този начин и започнахме да привикваме. Започнахме и да мечтаем това да се трансформира в нормален метод на живот. 

Всъщност, работният темп, който сме привикнали да одобряваме за естествен, е доста ново събитие - през по-голямата част от историята хората са си разрешават да се откъснат от работното всекидневие единствено за религиозни празници или за по някой " свободен " полуден. Преди към 100 години обаче индустриалци в Съединени американски щати, в това число " бащата на автомобилостроенето " Хенри Форд, стартират да дават по два почивни дни на служащите си, тъй че и евреи, и християни да могат да съблюдават свещените си дни, а в същото време и да харчат повече през множеството си свободно време. Моделът на петдневната работна седмица се оформя публично през 1932 година в Съединени американски щати като опит да се избегне нуждата да се редуцират чиновници в разгара на Голямата меланхолия. Почти по същото време системата е въведена и оттатък Атлантика - във Англия.

Сега друга рецесия - пандемията от ковид с нейните последствия за организацията на труда, докара до усилване на апелите за нова смяна: четири дни работа, разграничени от по три дни отмора. От една страна, всеобщото прекосяване към отдалечена работа през последните две години промени усещанията за успеваемост на труда, гъвкавостта на работното време и салдото сред професионален и персонален живот. От друга - въздействие оказва стремежът към стесняване на разноските, за по-щастливи и по-здрави, а затова - и по-продуктивни чиновници, и не на последно място - търсене на способи да бъдат арестувани квалифицираните експерти на фона на всеобщия дефицит на работна ръка. 

Идеята е, че чиновниците биха могли да работят четири дни седмично вместо пет, вършейки същата работа за същото възнаграждение, само че в по-малко работни часове или пък същия брой часове, " компресирани " в по-малко работни ни. Очаква се също така в този режим да се работи с по-малко срещи и при по-голяма самостоятелност. 

Поддръжниците на схемата настояват, че тя ще ускори удовлетвореността на чиновниците от работата и надлежно - успеваемостта им. Синдикати в Европейски Съюз също приканват държавните управления да обмислят тази опция. 

Англия e удовлетворена от опита

Голямото болшинство от фирмите, участващи в най-голямото в света тестване на четиридневната работна седмица, са избрали да запазят новия модел на работа - резултат, който беше бележит като доказателство, че той може да работи в цялата стопанска система на Обединеното кралство.

От 61 компании, които участваха в шестмесечното тестване, 56 продължиха с четиридневната работна седмица, а 18 от тях я направиха непрекъсната.

Резултатите от изследването бяха показани на депутатите от английския парламент като част от напъните да призоват политиците да вкарат 32-часова работна седмица за всички служащи в Обединеното кралство. Джо Райл, началник на организацията " 4 дни в седмицата ", назова проучването " огромен пробив " и добави: " В доста области благосъстоянието на чиновниците се е подобрило драстично; в съвсем всички случаи продуктивността на бизнеса се е запазила или повишила.

" Много сме удовлетворени от резултатите и се надяваме, че те демонстрират, че в този момент е моментът за по-широко приемане на 4-дневната седмица "

В Белгия към този момент имат тази възможност 

Белгия към този момент вкара опция чиновниците да създадат избора дали да вземат “пет за четири ” дни. Премиерът Александър де Кро изрази вяра, че промяната може да направи по-гъвката трудовата система в страната и да улесни хората да намират баланс сред работа и персонален живот. Новият модел също по този начин би могъл да сътвори по-голяма динамичност в стопанската система. " Целта е да се даде на хората и фирмите по-голяма независимост в организацията на работното време ", уточни той, представен от " Юронюз ". 

Надеждите са, че сходна опция ще " примами " повече хора към компаниите. Белгия има значителен проблем със заетостта - през 2021 година равнището на претовареност в страната е 65,3 на 100 - доста под междинното за Европейски Съюз от 73,5 на 100, сочат данни на Евростат. Перспективата за четиридневна работна седмица обаче надалеч не е подобаваща за всички. Някои от заетите на цялостно работно време и работещите на смени да вземем за пример, просто нямат да могат да се възползват от тази еластичност. 

Исландия - един от лидерите 

Между 2015 година и 2019 г Исландия организира най-големия в света към този миг пилотен план за работна седмица с дълготрайност 35 до 36 часа (намалена от обичайните 40), без каквито и да било апели за съответното понижаване на възнагражденията, напомня Българска телеграфна агенция. 

В тестовата фаза участваха към 2500 души, а с цел да се обезпечи надзор върху качеството, резултатите бяха оценени от английския мозъчен концерн " Отонъми " и локалната неправителствена организация " Асоциация за резистентност и народна власт "  (Association for Sustainability and Democracy - ALDA).

Пилотният план бе приветстван като триумф от откривателите и в следствие исландските синдикати съумяха да договарят понижаване на работните часове. Вече близо 90 % от популацията на страната се възползва от понижени работни часове или други трудови придобивки. 

Изследователите откриват, че при този темп се следят понижаване на напрежението и " прегарянето " на работещите, както и възстановяване на салдото работа-личен живот. 

Не всички държавни управления обаче споделят триумфа на Исландия. 

 

Продължава на идната страница...