ЕК поема на ръчно управление държави, прескочили границите за дефицит или дълг
В далечната към този момент 2020 година Европейската комисия започва разискване на промени в разпоредбите за фискално ръководство. Причината – доста неодобрение от страна на някои страни членки във връзка единното отнасяне и неналичието на еластичност на фискалните правила. Вече се вижда краят на този развой, откакто преди няколко седмици Комисията разгласява предложенията за нови текстове в главните нормативни документи на Европейски Съюз, които контролират разпоредбите за фискално ръководство и наблюдаване, Пакта за непоклатимост и напредък, за макроикономически несъответствия и бюджетната рамка. Това е може би най-голяма промяна в региона на фискалното ръководство и наблюдаване в съюза след световната рецесия от 2008 – 2009 година
Какво плануват измененията?
Реформата цели сливане в едно на многогодишното бюджетно обмисляне, наблюдението на макроикономическите несъответствия, процедурата по свръхдефицит и включените към сегашния миг в проекти за възобновяване и резистентност структурните промени на обособените страни. В центъра на смяната са трансформирането на националните фискални правила и въвеждането на национални средносрочни фискално-структурни проекти. В тези проекти държавните членки би трябвало да включат фискалните си цели, ограниченията за адресиране на макроикономическите несъответствия, предпочитаните промени и вложения за интервал от четири години. Плановете ще се правят оценка от Комисията и ще се одобряват от Съвета на база на общи критерии.
Правилата за недостиг на бранш „ Държавно ръководство “ в размер на до 3% и брутен държавен дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт се резервират, като се отстраняват разпоредбите за систематичен баланс и за закрепено годишно понижаване на дълга с 1/20-та. Настоящото разходно предписание за ограничение на растежа на разноските по отношение на растежа на евентуалното Брутният вътрешен продукт се заменя от базов аршин, именуван „ пътека на чистите разноски “/net expenditure path. Той лимитира растежа на чистите първоначални разноски (общите разноски минус дискреционните приходни ограничения, цикличните компенсации за безработица и разноските за лихви) във фискалния проект на страната до постигане на критерия за недостига и/или дълга. Това ще бъде и главният, най-съществен знак, по който Комисията ще прави оценка осъществяването на фискалния проект.
Процесът по фискално наблюдаване и ръководство се чака да протича по следния метод:
Според препоръчаните промени в новия правилник за всяка страна с дълг над 60% или недостиг над 3% на начислена основа Комисията ще изготви и даде техническа траектория на смяната на чисти разноски (technical trajectory), която покрива най-малък интервал на промяна от 4 години (максимум 7 години при избрани обстоятелства). За страните с недостиг и дълг под референтните равнища Комисията ще даде техническа информация за придвижването на чистите разноски. При изчисляването на техническата траектория на разноските Комисията стъпва на разбора за устойчивостта на дълга (debt sustainability analysis). Траекторията следва да дава отговор на редица условия, само че в последна сметка задачата е в края на четиригодишния интервал, както и избран интервал след края му дефицитът и дългът последователно и продължително да доближат и останат под референтните стойности.
Всяка страна по-късно показва пред Комисията своя четиригодишен фискално-структурен проект, който ще размени Конвергентните стратегии и националните стратегии за промени. В тези проекти страните следва да потвърдят, че пътеката на чистите разноски обезпечава запазването на недостига устойчиво под референтната стойност от 3% в средносрочен проект, а дългът последователно ще понижава в рационални граници, достигайки и оставайки под референтната стойност от 60% от Брутният вътрешен продукт при непроменени политики в 10-годишен интервал след края на проекта. Плановете би трябвало да показват макроикономическите допускания, промените и вложенията, които възнамерява да извърши страната и които да са консистентни с националните проекти за възобновяване и резистентност или с други стратегически документи или политики на Европейски Съюз.
Всяка страна, която желае да се отклони от траекторията на разходите – и изключително тези, които желаят по-дълъг период за консолидация или по-висок растеж на чистите разноски – следва да показа пред Комисията солидни и доказуеми стопански причини, с цел да се обоснове по какъв метод новата препоръчана траектория на чистите разноски ще докара до съблюдаване на рестриктивните мерки за недостига и дълга. Оценката на проектите на страните от Комисията ще включва оценка на достоверността на макроикономическите допускания и дали смяната на чистите разноски води до съблюдаване на разпоредбите за недостига и дълга в средносрочен проект и след приключване на проекта. Веднъж утвърдена и призната, чистата пътека на разноските става обвързваща за страните за целия интервал на деяние на проекта.
Какво ще значи за България препоръчаните промени във фискалното ръководство?
Въпреки че на този прелиминарен стадий е мъчно да се направи задълбочена оценка на нужните промени в практиката и нормативната уредба на фискалното ръководство в България, е доста евентуално измененията в регламентите да изискват промени в главния ни народен фискален закон – Закона за обществените финанси, изключително в частта му за фискалните правила, а също и промени в закона за Фискалния съвет и автоматизираните корективни механизми.
Очаквани са промени и в практиката на финансовото министерство за бюджетно прогнозиране и обмисляне, както и координацията с Европейската комисия по подготовката на националните фискални проекти. На този стадий е видно, че бюджетирането в България се отдалечава от ден на ден от практиките на Европейски Съюз и от условията за положително фискално ръководство – за това приказва мощната концентрацията върху годишното обмисляне и годишен бюджетен закон, слабата връзка сред средносрочните прогнози и бюджета, неглижирането на програмното бюджетиране и превръщането му де факто единствено в допълващ механизъм за обмисляне. Още по-проблематични са неяснотата при нужда за корекции в избрани бюджетни индикатори, мощната роля на настоящото ръководство на разноските и не на последно място – продължаващото придържане към касовото обмисляне и отчитане на бюджета вместо прекосяване към такова на начислена основа. Време е да се обмисли за цялостна бюджетна промяна, която да стъпи на положителните практики във фискалното ръководство, като даде опция за обединен и добре премислен развой по обмисляне и осъществяване на фискалната стратегия, съгласуван с условията на Комисията и положителните международни практики – а не просто за следващ път да се превеждат текстове на Регламентите на Европейски Съюз, с цел да се включат про форма в закона.
Затруднения може да зародят и при подготовката на фискалния проект, когато се постанова консолидация, съчетана с осъществяване на европейски условия за вложения. Такъв образец за някои страни в Европейски Съюз е спазването на условията на Зелената договорка. За тях това значи по-значителна консолидация на други типове разноски, която да обезпечи в допълнение фискално пространство за „ зелени “ вложения. Възможно е с сходен проблем да се сблъскаме и ние, а решаването му стартира със прецизното съблюдаване на правилото за недостиг.
И не на последно място – ролята на Фискалния съвет следва да се ускори. Становището на Фискалния съвет по средносрочните фискално-структурни проекти ще се дава на Европейската комисия, което значи, че съветът би трябвало да има опция и потенциал да оцени придвижването на чистите разноски и постигането на задачите за недостиг и дълг. Как ще се случи това обаче в случай, че сега членовете на съвета са с изминал мандат, институцията има дребен бюджет за стопански разбори и изследвания, а от скоро даже личният и интернет уебсайт не работи?
Източник: Институт за пазарна икономика
Какво плануват измененията?
Реформата цели сливане в едно на многогодишното бюджетно обмисляне, наблюдението на макроикономическите несъответствия, процедурата по свръхдефицит и включените към сегашния миг в проекти за възобновяване и резистентност структурните промени на обособените страни. В центъра на смяната са трансформирането на националните фискални правила и въвеждането на национални средносрочни фискално-структурни проекти. В тези проекти държавните членки би трябвало да включат фискалните си цели, ограниченията за адресиране на макроикономическите несъответствия, предпочитаните промени и вложения за интервал от четири години. Плановете ще се правят оценка от Комисията и ще се одобряват от Съвета на база на общи критерии.
Правилата за недостиг на бранш „ Държавно ръководство “ в размер на до 3% и брутен държавен дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт се резервират, като се отстраняват разпоредбите за систематичен баланс и за закрепено годишно понижаване на дълга с 1/20-та. Настоящото разходно предписание за ограничение на растежа на разноските по отношение на растежа на евентуалното Брутният вътрешен продукт се заменя от базов аршин, именуван „ пътека на чистите разноски “/net expenditure path. Той лимитира растежа на чистите първоначални разноски (общите разноски минус дискреционните приходни ограничения, цикличните компенсации за безработица и разноските за лихви) във фискалния проект на страната до постигане на критерия за недостига и/или дълга. Това ще бъде и главният, най-съществен знак, по който Комисията ще прави оценка осъществяването на фискалния проект.
Процесът по фискално наблюдаване и ръководство се чака да протича по следния метод:
Според препоръчаните промени в новия правилник за всяка страна с дълг над 60% или недостиг над 3% на начислена основа Комисията ще изготви и даде техническа траектория на смяната на чисти разноски (technical trajectory), която покрива най-малък интервал на промяна от 4 години (максимум 7 години при избрани обстоятелства). За страните с недостиг и дълг под референтните равнища Комисията ще даде техническа информация за придвижването на чистите разноски. При изчисляването на техническата траектория на разноските Комисията стъпва на разбора за устойчивостта на дълга (debt sustainability analysis). Траекторията следва да дава отговор на редица условия, само че в последна сметка задачата е в края на четиригодишния интервал, както и избран интервал след края му дефицитът и дългът последователно и продължително да доближат и останат под референтните стойности.
Всяка страна по-късно показва пред Комисията своя четиригодишен фискално-структурен проект, който ще размени Конвергентните стратегии и националните стратегии за промени. В тези проекти страните следва да потвърдят, че пътеката на чистите разноски обезпечава запазването на недостига устойчиво под референтната стойност от 3% в средносрочен проект, а дългът последователно ще понижава в рационални граници, достигайки и оставайки под референтната стойност от 60% от Брутният вътрешен продукт при непроменени политики в 10-годишен интервал след края на проекта. Плановете би трябвало да показват макроикономическите допускания, промените и вложенията, които възнамерява да извърши страната и които да са консистентни с националните проекти за възобновяване и резистентност или с други стратегически документи или политики на Европейски Съюз.
Всяка страна, която желае да се отклони от траекторията на разходите – и изключително тези, които желаят по-дълъг период за консолидация или по-висок растеж на чистите разноски – следва да показа пред Комисията солидни и доказуеми стопански причини, с цел да се обоснове по какъв метод новата препоръчана траектория на чистите разноски ще докара до съблюдаване на рестриктивните мерки за недостига и дълга. Оценката на проектите на страните от Комисията ще включва оценка на достоверността на макроикономическите допускания и дали смяната на чистите разноски води до съблюдаване на разпоредбите за недостига и дълга в средносрочен проект и след приключване на проекта. Веднъж утвърдена и призната, чистата пътека на разноските става обвързваща за страните за целия интервал на деяние на проекта.
Какво ще значи за България препоръчаните промени във фискалното ръководство?
Въпреки че на този прелиминарен стадий е мъчно да се направи задълбочена оценка на нужните промени в практиката и нормативната уредба на фискалното ръководство в България, е доста евентуално измененията в регламентите да изискват промени в главния ни народен фискален закон – Закона за обществените финанси, изключително в частта му за фискалните правила, а също и промени в закона за Фискалния съвет и автоматизираните корективни механизми.
Очаквани са промени и в практиката на финансовото министерство за бюджетно прогнозиране и обмисляне, както и координацията с Европейската комисия по подготовката на националните фискални проекти. На този стадий е видно, че бюджетирането в България се отдалечава от ден на ден от практиките на Европейски Съюз и от условията за положително фискално ръководство – за това приказва мощната концентрацията върху годишното обмисляне и годишен бюджетен закон, слабата връзка сред средносрочните прогнози и бюджета, неглижирането на програмното бюджетиране и превръщането му де факто единствено в допълващ механизъм за обмисляне. Още по-проблематични са неяснотата при нужда за корекции в избрани бюджетни индикатори, мощната роля на настоящото ръководство на разноските и не на последно място – продължаващото придържане към касовото обмисляне и отчитане на бюджета вместо прекосяване към такова на начислена основа. Време е да се обмисли за цялостна бюджетна промяна, която да стъпи на положителните практики във фискалното ръководство, като даде опция за обединен и добре премислен развой по обмисляне и осъществяване на фискалната стратегия, съгласуван с условията на Комисията и положителните международни практики – а не просто за следващ път да се превеждат текстове на Регламентите на Европейски Съюз, с цел да се включат про форма в закона.
Затруднения може да зародят и при подготовката на фискалния проект, когато се постанова консолидация, съчетана с осъществяване на европейски условия за вложения. Такъв образец за някои страни в Европейски Съюз е спазването на условията на Зелената договорка. За тях това значи по-значителна консолидация на други типове разноски, която да обезпечи в допълнение фискално пространство за „ зелени “ вложения. Възможно е с сходен проблем да се сблъскаме и ние, а решаването му стартира със прецизното съблюдаване на правилото за недостиг.
И не на последно място – ролята на Фискалния съвет следва да се ускори. Становището на Фискалния съвет по средносрочните фискално-структурни проекти ще се дава на Европейската комисия, което значи, че съветът би трябвало да има опция и потенциал да оцени придвижването на чистите разноски и постигането на задачите за недостиг и дълг. Как ще се случи това обаче в случай, че сега членовете на съвета са с изминал мандат, институцията има дребен бюджет за стопански разбори и изследвания, а от скоро даже личният и интернет уебсайт не работи?
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ