Защо Русия, Китай и САЩ тренират как да свалят спътници?
В дълбоката нощ на 21 февруари 2008 година американският ракетен крайцер USS Lake Erie спрял в заложен регион в северната част на Тихия океан. На кърмата се отворил люк на отвесна шахта и изхвърляйки дирек от пламък ракета SM-3 се устремила нагоре. След три минути една бързо движеща се звездичка по черното небе ненадейно угаснала след късото експлоадиране от детонацията на спътника. Експериментът посочил, че „ изцяло отбранителната ” система при предпочитание може бързо да стане средство за първи удар.
Предисторията
През декември 2006 година военно-космическото разузнаване на Съединени американски щати извежда на орбита пробен спътник-шпионин USA-193. След няколко часа той обаче престанал да дава отговор на командите., връзката била дефинитивно изгубена. Повече от година спътникът е считан за галактически отпадък.
През януари 2008 година в NASA вдигнали паника: спътникът почнал да се доближава към Земята и можел да рухне неуправляемо. В горивните резервоари обаче останали 450 литра високотоксичен хидразин. Явно трябвало да бъде погубен.
Пентагонът предложил спътникът да бъде свален със зенитна управляема ракета SM-3, предопределена за заличаване на въздушни цели, в това число балистични, а също и бойни глави на над атмосферни височини.
Съгласие за осъществяване на интервенцията Burnt Frost (Горящ лед) дал персонално президентът Джордж Буш-младши. Било решено задачата да бъде атакувана, когато се снижи до 240 км.
В избрания регион е изпратен крайцерът USS Lake Erie, оборудван с ПРО-система Aegis. Екипажът съумял преди този момент да унищожи имитатори на бойни глави на балистични ракети. В момента на поразяването спътникът летял със скорост 7,8 км/сек. Отломките от него последователно изгорели в атмосферата.
Русия не повярвала в сюжета за належащото събаряне на спътника USA-193 и развила версията, че американците просто опитали опциите на SM-3 в полза на по-нататъшното развиване на системата ПРО в Европа.
Китай на собствен ред необяснимо за какво счел, че тестванията са ориентирани срещу него. Година преди този момент, на 11 януари 2007 година, КНР сполучливо смъква собствен излязъл от строя спътник-прехващач SC-19 (модификация на балистична ракета със междинна отдалеченост DF-21 на височина към 800 км.
" На Съединени американски щати и други галактически страни по никакъв начин не им хареса, че Китай си разрешава такива изпитания” – писа тогава ria.ru.
Работата е там, че височините 800-900 км се смятат за така наречен „ Точка на безсмъртието”. На тези височини няма галактически отпадък и изпратените там спътници могат да действат гладко. А взривеният китайски се разпаднал на към 3000 проследявани от земята огромни къса и голям брой по-малки. Казано просто, КНР замърсила надеждна безвредна орбита, с цел да потвърди, че й е по силите да унищожава цели на всевъзможни височини.
Разлика в методите
Днес са способни да смъкват спътници три страни: Русия, Китай и Съединени американски щати, обаче никой няма пълноценно настояща система за противоспътникова защита. Главната задача на ударните комплекси от този вид е нарушение на противниковите връзки при положение на война.
Според специалисти, месец на дейни бойни дейности с потребление на противоспътникови ракети е задоволителен, с цел да останат всички страни без орбитални групировки. Това ще ги лиши от сателитна връзка, опция да водят разузнаване от космоса и да употребяват навигационни системи. Без спътници не е допустимо да се употребява високо тъкмо оръжие, по-трудно е да се употребява авиация.
Американските и китайските ракети-прехващачи работят на правилото на кинетичния удар – задачата се унищожава посредством директно стълкновение.
Сега Пентагонът се занимава с рационализиране на кинетичните средства за проваляне и се пробва да ги „ научи” да маневрират.
Русия като противоспътниково оръжие употребява термоядрени муниции, чието йонизиращо излъчване и други поразяващи фактори изваждат от строя не един сателит, а цяла формация. Москва не разяснява противоспътниковите си стратегии – нито удостоверява, нито отхвърля.
Ако се приказва за модерни и перспективни комплекси, то по-рано в медиите се появи нищожна информация, че да се бори със спътниците ще може системата за ПРО А-235 „ Нудоль” и не е изключено перспективната ЗРС С-500 „ Прометей”.
Редакция БЛИЦ (по изявления в непознати медии)
Предисторията
През декември 2006 година военно-космическото разузнаване на Съединени американски щати извежда на орбита пробен спътник-шпионин USA-193. След няколко часа той обаче престанал да дава отговор на командите., връзката била дефинитивно изгубена. Повече от година спътникът е считан за галактически отпадък.
През януари 2008 година в NASA вдигнали паника: спътникът почнал да се доближава към Земята и можел да рухне неуправляемо. В горивните резервоари обаче останали 450 литра високотоксичен хидразин. Явно трябвало да бъде погубен.
Пентагонът предложил спътникът да бъде свален със зенитна управляема ракета SM-3, предопределена за заличаване на въздушни цели, в това число балистични, а също и бойни глави на над атмосферни височини.
Съгласие за осъществяване на интервенцията Burnt Frost (Горящ лед) дал персонално президентът Джордж Буш-младши. Било решено задачата да бъде атакувана, когато се снижи до 240 км.
В избрания регион е изпратен крайцерът USS Lake Erie, оборудван с ПРО-система Aegis. Екипажът съумял преди този момент да унищожи имитатори на бойни глави на балистични ракети. В момента на поразяването спътникът летял със скорост 7,8 км/сек. Отломките от него последователно изгорели в атмосферата.
Русия не повярвала в сюжета за належащото събаряне на спътника USA-193 и развила версията, че американците просто опитали опциите на SM-3 в полза на по-нататъшното развиване на системата ПРО в Европа.
Китай на собствен ред необяснимо за какво счел, че тестванията са ориентирани срещу него. Година преди този момент, на 11 януари 2007 година, КНР сполучливо смъква собствен излязъл от строя спътник-прехващач SC-19 (модификация на балистична ракета със междинна отдалеченост DF-21 на височина към 800 км.
" На Съединени американски щати и други галактически страни по никакъв начин не им хареса, че Китай си разрешава такива изпитания” – писа тогава ria.ru.
Работата е там, че височините 800-900 км се смятат за така наречен „ Точка на безсмъртието”. На тези височини няма галактически отпадък и изпратените там спътници могат да действат гладко. А взривеният китайски се разпаднал на към 3000 проследявани от земята огромни къса и голям брой по-малки. Казано просто, КНР замърсила надеждна безвредна орбита, с цел да потвърди, че й е по силите да унищожава цели на всевъзможни височини.
Разлика в методите
Днес са способни да смъкват спътници три страни: Русия, Китай и Съединени американски щати, обаче никой няма пълноценно настояща система за противоспътникова защита. Главната задача на ударните комплекси от този вид е нарушение на противниковите връзки при положение на война.
Според специалисти, месец на дейни бойни дейности с потребление на противоспътникови ракети е задоволителен, с цел да останат всички страни без орбитални групировки. Това ще ги лиши от сателитна връзка, опция да водят разузнаване от космоса и да употребяват навигационни системи. Без спътници не е допустимо да се употребява високо тъкмо оръжие, по-трудно е да се употребява авиация.
Американските и китайските ракети-прехващачи работят на правилото на кинетичния удар – задачата се унищожава посредством директно стълкновение.
Сега Пентагонът се занимава с рационализиране на кинетичните средства за проваляне и се пробва да ги „ научи” да маневрират.
Русия като противоспътниково оръжие употребява термоядрени муниции, чието йонизиращо излъчване и други поразяващи фактори изваждат от строя не един сателит, а цяла формация. Москва не разяснява противоспътниковите си стратегии – нито удостоверява, нито отхвърля.
Ако се приказва за модерни и перспективни комплекси, то по-рано в медиите се появи нищожна информация, че да се бори със спътниците ще може системата за ПРО А-235 „ Нудоль” и не е изключено перспективната ЗРС С-500 „ Прометей”.
Редакция БЛИЦ (по изявления в непознати медии)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ