В човешката класация за най-харесвани животни катериците заемат идно от

В човешката ранглиста за най-харесвани животни катериците заемат идно от първите места. Симпатичните горски жители се срещат постоянно и в градски условия, в паркове и градини, както и по дърветата директно до човешките жилища, само че напълно не са толкоз неуязвими, каквото усещане основава този факт.

От всички 43 типа катерици, някои от тях дори летящи катерици, някои са съвсем изчезнали в ареала си и по тази причина са включени в Червената книга на застрашените типове.

Сред хорската популация най-често се вижда сивата катерица, която има два съществени типа - източна и западна сива катерица. И двата типа произлизат от Американския континент, само че са въведени и в Европа, където са се приспособили сполучливо.

Тъй като може това симпатично зверче може да бъде видяно наоколо до хората, информацията за него е забавна и потребна.

Местообитания на сивата катерица

Двата типа сиви катерици имат разнообразни научни названия заради разликите посред им.

Sciurus carolinensis е научното наименование на източната сива катерица, чийто ареал се простира в източната част на Съединените щати до западно от река Мисисипи и на север до Канада. Разпространение се следи в западните щати и част от Канада, които преди този момент не са били населявани, както и в Италия, Шотландия, Англия и Ирландия.

Западната сива катерица има латинско наименование Sciurus griseus и е дървесна катерица, публикувана по западното крайбрежие на Съединените щати и Мексико. На някои места този тип е прочут още като сребристо-сива катерица, калифорнийска сива катерица, сива катерица от Орегон, колумбийска сива катерица и опашка-банер. Този тип има 3 географски подвида.

В някои региони западната сива катерица е изгубила местообитанието си или е претърпяла локално изгубване заради конкуренция с други типове катерици и различен напън върху тяхната популация.

Sciurus carolinensis избира местообитания на зрели гори с повърхност над 40 хектара с разнообразна подстилаща растителност. Плътността е най-висока в гори с дървета, които създават храни, които устоят през зимата, като дъб и орех.

Западната сива катерица е дървесен тип, изискващ задоволително дървесна завивка за пътешестване сред дърветата. Живее в гористи региони, с цел да построи своите комплицирани гнезда. Живее във високи и ниски възвишения в Калифорния и намира местообитания както в орехови дървета, по този начин и в черни дъбови дървета.

Посочена като изтребена в някои региони на Калифорния, западната сива катерица в южна Калифорния нормално се среща единствено в планините и близките места.

Как наподобява сивата катерица

Източната и западната сива катерица се разграничават в много пунктове и освен експертите са в положение да отличат незабавно двата типа.

Източната сива катерица е приблизително огромна дървесна катерица без сексуален диморфизъм по мярка или оцветяване. В цветово отношение тялото на животното варира от сивкаво мрачно до неясно сиво и може да има канелени тонове.

Ушите са бледосиви до бели, а опашката на този тип е бяла до бледосива. Долната част е сива до гланциране. Меланизмът е постоянно срещан в северните елементи на ареала, а албинизмът е необичаен във всички области. При възрастните има общо 22 зъба. Общата дължина на тези катерици варира от 380 до 525 милиметра, дължината на опашката варира от 150 до 250 милиметра, дължината на ушите варира от 25 до 33 милиметра, а дължината на задните крайници са дълги от 54 до 76 милиметра.

Sciurus griseus или западна сива катерица е най-голямата дървесна катерица в региона на Сиера Невада и Централна Калифорния. Има петоъгълни крайници с две фаланги. В съпоставяне с източната сива катерица или лисичата катерица както още се назовава, е срамежлива и нормално се качва на дърво и издава пресипнал чуруликащ вик, когато бъде обезпокоена.

Теглото на този представител на горските гризачи е от към 0, 35 до 1 кг, а дължината, в това число опашката, от 43 до 61 сантиметра.

Това е най-голямата локална дървесна катерица в западното крайбрежие на Съединените щати. Западните сиви катерици демонстрират форма на оцветяване, известна като противозасенчване. Козината на гърба е сребристо сива, с чисто бяло изпод, като може да има черни петна по опашката. Ушите са огромни, само че без кичури. През зимата стават червеникаво-кафяви откъм гърба. Опашката им е дълга и нормално доста пухкава. Пухкавата опашка остава извита нагоре.

Възпроизвеждане на сивата катерица

Различия съществуват освен във визията, само че и в други значими пунктове от живота на сивата катерица, каквото е размножаването.

Размножаване при източната сива катерица

Мъжките на източните сиви катерици се състезават между тях за способността да се чифтосват с женските. Женските могат да се чифтосват и с повече от един мъжки.

Мъжките стартират да следват женските 5 дни преди еструса и могат да се приближат до 500 метра. Еструсът при женската продължава по-малко от 8 часа. Съвкуплението продължава по-малко от тридесет секунди.

Размножаването настава през декември-февруари и май-юни и е леко забавено в по-северните ширини. Бременността продължава 44 дни. Повечето женски стартират репродуктивния си живот на 1, 25 години, само че могат да раждат дребни още на 5, 5 месеца. Женските могат да раждат дребни два пъти годишно за повече от 8 години.

Мъжките нормално са полово зрели до 11 месеца, само че зрелостта може да се забави с до две години, в случай че младите мъжки са настанени с преобладаващ възрастен мъжки.

Новородените са голи и тежат от 13-18 грама. Отбиването стартира на седмата седмица и приключва на десетата. В този миг младата кожа се губи.

Размерът и масата на възрастните новородените доближават на 9 месеца. Две котила се раждат всяка година в края на зимата и средата на лятото с нормално 2-4 дребни на свърталище, само че са вероятни до 8 дребни.

Максималната дълготрайност на живота е 12, 5 години в дивата природа, само че женска в плен живее повече от 20 години.

Размножаване при западната сива катерица

Западните сиви катерици доближават полова зрялост на 10 до 11 месеца и на почти една година стартират да се развъждат.

Те се чифтосват за нескончаем интервал от декември до юни. Малките се раждат след почти 44-дневен интервал на бременност. Младите излизат от гнездата сред март и средата на август. Размерите на котилото варират от 1 до 5, които остават в гнездото за по-дълъг интервал от други катерици.

Малките се развиват относително постепенно и няма да изоставен гнездото 6 месеца или повече, още един минус на типа, когато се конкурират с други катерици. Младите сиви катерици имат навити опашки, които няма да доближат цялост до зрелост. Това е добър индикатор за възраст и зрялост.

Майките катерици постоянно наподобяват преуморени със уплашен тип. Женските могат да бъдат много териториални и прогонват другите, като имат много жестоки кавги между тях.

С какво се храни сивата катерица

Sciurus carolinensis се храни най-вече с ядки, цветя и пъпки на повече от 24 типа дъб, 10 типа пекан, орех и бук. Плодовете, семената, луковиците или цветята на клена, черницата, глога, бряста, конския кестен също се употребяват дружно с плодовете, семената, луковиците и цветята на дърветата гинко.

Семената на голосеменни типове като кедър, бучиниш, бор и смърч са различен източник на храна дружно с разнообразни тревисти растения и гъби. Култури, като царевица и пшеница, се ядат, изключително през зимата.

Насекомите се ядат през лятото и евентуално са изключително значими за младите. Катериците могат също да ядат кости, птичи яйца и гнезда и жаби. Те заравят храна в зимни тайници, употребявайки способ, наименуван разпръснато струпване, и намират тези тайници, употребявайки както паметта, по този начин и миризмата.

Западните сиви катерици се хранят основно със семена и ядки, изключително борови семена и жълъди, макар че одобряват и горски плодове, гъби и инсекти.

Кедровите ядки и жълъдите се смятат за сериозни храни, защото имат доста високо наличие на масло и умерено високо наличие на въглехидрати, което оказва помощ за увеличение на развиването на телесни мазнини.

Хранят се най-вече по дърветата и на земята. Те нормално търсят храна заран и късно следобяд за жълъди, кедрови ядки, нови дървесни пъпки и плодове. Западните сиви катерици се хранят с шишарки и доста други ядки в подготовка за зимата.

Роля на сивата катерица в екосистемата

И двата типа имат значима място в природата. Източните сиви катерици са значими хищници на семена и други животни в екосистемите, в които живеят. Техните действия по събиране на семена могат да оказват помощ за разпръскването на семена от дървета. Те могат да оказват помощ за разпространяването на гъбични спори на трюфели, когато ядат трюфели. Източните сиви катерици също са хищни животни и са гостоприемници за паразити като кърлежи, бълхи, въшки и кръгли червеи. Те са значими и повсеместни членове на горските екосистеми, в които живеят.

В щата Вашингтон западната сива катерица е включена в листата на застрашените типове през 1993 година и е прекласифицирана като застрашена през ноември 2023.

Те са застрашени от загуба на местообитания, смъртност и заболявания по пътищата. Източният тип се конкурира със западния и към този момент печели конкуренцията.