Игри на излишъци
В член 109 от Закона за обществените финанси, постоянно именуван „ Членът на Горанов” на името на към този момент някогашния финансов министър, простичко написа: какъвто бюджетен остатък си проработи държавното управление – негов си е и то може да си го разпределя както реши.
И стартира една цифрова еквилибристика, едно натамъняване по този начин, че сметката на хазната да светне в зелено. Публична загадка е, че плюсът се появява някъде в средата на годината, с цел да може в края й да се разхвърлят великодушни шепи на „ заслужилите” или „ извънредно нуждаещите се”.
Въпреки международната пандемия тази година не прави изключение. Държавните сметки са на плюс, а през юли – още повече – с близо 1.7 милиарда лв..
Плюсът нараства с към 100 млн. лева по отношение на месец по-рано или 1.5% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за годината. От предварителните данни на Министерството на финансите излиза наяве, че позитивното салдо се дължи на закъснение при осъществяването на разноските.
Заради оповестеното изключително състояние през март държавното управление ревизира упованията си за държавните финанси, като заложи 2020 година да приключи с консолидиран недостиг от 3.5 милиарда лева, или 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. През юли държавното управление разгласи нов пакет от антикризисни ограничения за още 1 милиарда лева, само че все още не е ясно дали поради тях ще се наложи последваща актуализация.
Всички страни вършат дефицити - ние сме на остатъци. Да се чудиш що за стопански модел е това. Казано по различен метод - всички бели страни оказват помощ на популацията и на компаниите си, единствено нашата - стопира всички финансови разноски и не оказва помощ съответно, разясняват анализатори.
По този метод освен че се заделят големи "джобни " за разпределение от държавното управление, само че и се заобикаля, най-малко към този момент, нова актуализация на бюджета с всичките там мнения и претенции за детайлна информация. Това сподели проф. Христина Вучева, някогашен финансов министър особено пред „ БАНКЕРЪ”.
Тя изясни, че нещата както с образуването на бюджета, по този начин и с неговото осъществяване са докарани до цялостна безконтролност. Сметната палата единствено прави някакъв следващ отчет, който, имам възприятието, че никой с изключение на мен не чете, сподели Вучева.
Проф. Вучева не се изненада на големия остатък. От една страна данъчните доходи падат, само че от друга с огромната ножица се режат финансови разноски, сподели тя. По последни данни към полугодието са осъществени едвам 20-30% от заложените финансови разноски.
„ Мерките на кабинета Борисов са по-скоро за потушаване на митинга, а не за превъзмогване на рецесията “ – разяснява проф. Христина Вучева решението на държавното управление да разпредели 2 милиарда лв. за справяне с рецесията.
Според нея държавното управление не е съумяло да ангажира двама-трима икономисти, които до момента да обяснят какво в действителност става в страната. Което предопределя и постанова соловите изказвания на премиера и неговите нескопосани пояснения на икономическите решения.
Проф. Вучева посочи, че грижата за потърпевшия туристически бизнес с намаляването на Данък добавена стойност не се отразява върху крайния консуматор, който заплаща услугите на същите цени.
„ С намаляването на Данък добавена стойност никой не взема решение проблеми на бизнеса, с тази стъпка нормално се вземат решение проблеми в макроикономически проект “ – посочи проф. Вучева.
„ Мярката за доплащането на пенсионерите е позитивна, тъй като това ще увеличи потреблението “ – смята ексминистър Вучева.
„ Но липсва погледът на грамотния икономист в ограниченията на държавното управление “ – безапелационна е тя.
Всъщност прословутата горделивост на кабинета "Борисов " наречена програмно бюджетиране е просто една куха фасада. "Разбивките по стратегии за финансиране са написани механично, факт е, че даже и Министерството на финансите отхвърля да ги приема от министерствата, а те отиват напряко в Министерски съвет и Народното събрание, където отново никой не им обръща внимание ", изясни Вучева.
В бюджетния остатък или в бъдеща актуализация на бюджета остават надълбоко заровени двата пакета от държавни ограничения за битка с следствията от пандемията. В момента никой не знае какви тъкмо пари се харчат и от кое място идват те. Прави усещане само, че пари отиват предино за обществени заплащания, а не за подкрепяне на бизнеса, което предвид на митингите в страната е политика на оцеляване, а не на угриженост за развиването на страната.
Бюджет, скроен по нашенски
Капанът с бюджетния остатък не е плод на някакви целеви старания на държавното управление. Той е заложен още при гласуването на бюджета. Практиката за правене на бюджета е меко казано много друга от това, което се прави в другите страни - членки на Европейски Съюз.
Европейското условие за гласност и бистрота на разискването на бъдещия бюджет в България се "спазва " по следния метод. Проектът се внася в Националния съвет за тристранно съдействие. Разглежда са за към два часа в Комисията по бюджета на този съвет. Обсъждането обичайно се управлява от съответния зам.-министър на финансите, който дава отговор за бюджета. Присъстват специалисти на двете синдикални организации и на няколкото работодателски сдружения. Обсъждането приключва с протокол, а няколко дни по-късно се насрочва съвещание на НСТС. Отделят са към три часа. Съветът се управлява от зам.-министър-председател. Няма случаи до момента някой да е изискал мнение на академичната общественост. Каквото и да са споделили работодателите и синдикатите, планът се приема от Министерския съвет без диспути.
Традиционно синдикатите слагат въпроси за минималната работна заплата и за минималния и оптималния застрахователен приход. Работодателите се интересуват от налози и от възраженията на синдикатите по упоменатите въпроси.
Няма интерес към равнището и качеството на обществените услуги, към съответните разноски за тях, към тяхната успеваемост и организация. Не се е случвало на тристранен съвет някой да се разтревожи от структурата на данъчните доходи да вземем за пример и от произлизащите от това проблеми за хората с ниски приходи. Тези въпроси и обвързваното с тях равнище на обществените услуги постоянно се слагат единствено от високопоставени чиновници на Европейската комисия.
Участието на обществеността в дебата се реализира главно, като се разменят отзиви по утринните телевизионни блокове - за минути. По-обстойно се разисква по другите уеб сайтове, като се употребява информацията от съвещанието на тристранния съвет.
В Народното събрание се прави едно разискване на проектобюджета на взаимно съвещание на Икономическата и на Бюджетната комисия. След това в пленарно съвещание законът се приема с гласовете на ръководещата партия и на нейните партньори-сателити в ръководството.
Каквото и да предлага опозицията, то се отхвърля.И това в случай че не е стоманен и добре смачкан механизъм, здраве му кажи!
И стартира една цифрова еквилибристика, едно натамъняване по този начин, че сметката на хазната да светне в зелено. Публична загадка е, че плюсът се появява някъде в средата на годината, с цел да може в края й да се разхвърлят великодушни шепи на „ заслужилите” или „ извънредно нуждаещите се”.
Въпреки международната пандемия тази година не прави изключение. Държавните сметки са на плюс, а през юли – още повече – с близо 1.7 милиарда лв..
Плюсът нараства с към 100 млн. лева по отношение на месец по-рано или 1.5% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за годината. От предварителните данни на Министерството на финансите излиза наяве, че позитивното салдо се дължи на закъснение при осъществяването на разноските.
Заради оповестеното изключително състояние през март държавното управление ревизира упованията си за държавните финанси, като заложи 2020 година да приключи с консолидиран недостиг от 3.5 милиарда лева, или 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. През юли държавното управление разгласи нов пакет от антикризисни ограничения за още 1 милиарда лева, само че все още не е ясно дали поради тях ще се наложи последваща актуализация.
Всички страни вършат дефицити - ние сме на остатъци. Да се чудиш що за стопански модел е това. Казано по различен метод - всички бели страни оказват помощ на популацията и на компаниите си, единствено нашата - стопира всички финансови разноски и не оказва помощ съответно, разясняват анализатори.
По този метод освен че се заделят големи "джобни " за разпределение от държавното управление, само че и се заобикаля, най-малко към този момент, нова актуализация на бюджета с всичките там мнения и претенции за детайлна информация. Това сподели проф. Христина Вучева, някогашен финансов министър особено пред „ БАНКЕРЪ”.
Тя изясни, че нещата както с образуването на бюджета, по този начин и с неговото осъществяване са докарани до цялостна безконтролност. Сметната палата единствено прави някакъв следващ отчет, който, имам възприятието, че никой с изключение на мен не чете, сподели Вучева.
Проф. Вучева не се изненада на големия остатък. От една страна данъчните доходи падат, само че от друга с огромната ножица се режат финансови разноски, сподели тя. По последни данни към полугодието са осъществени едвам 20-30% от заложените финансови разноски.
„ Мерките на кабинета Борисов са по-скоро за потушаване на митинга, а не за превъзмогване на рецесията “ – разяснява проф. Христина Вучева решението на държавното управление да разпредели 2 милиарда лв. за справяне с рецесията.
Според нея държавното управление не е съумяло да ангажира двама-трима икономисти, които до момента да обяснят какво в действителност става в страната. Което предопределя и постанова соловите изказвания на премиера и неговите нескопосани пояснения на икономическите решения.
Проф. Вучева посочи, че грижата за потърпевшия туристически бизнес с намаляването на Данък добавена стойност не се отразява върху крайния консуматор, който заплаща услугите на същите цени.
„ С намаляването на Данък добавена стойност никой не взема решение проблеми на бизнеса, с тази стъпка нормално се вземат решение проблеми в макроикономически проект “ – посочи проф. Вучева.
„ Мярката за доплащането на пенсионерите е позитивна, тъй като това ще увеличи потреблението “ – смята ексминистър Вучева.
„ Но липсва погледът на грамотния икономист в ограниченията на държавното управление “ – безапелационна е тя.
Всъщност прословутата горделивост на кабинета "Борисов " наречена програмно бюджетиране е просто една куха фасада. "Разбивките по стратегии за финансиране са написани механично, факт е, че даже и Министерството на финансите отхвърля да ги приема от министерствата, а те отиват напряко в Министерски съвет и Народното събрание, където отново никой не им обръща внимание ", изясни Вучева.
В бюджетния остатък или в бъдеща актуализация на бюджета остават надълбоко заровени двата пакета от държавни ограничения за битка с следствията от пандемията. В момента никой не знае какви тъкмо пари се харчат и от кое място идват те. Прави усещане само, че пари отиват предино за обществени заплащания, а не за подкрепяне на бизнеса, което предвид на митингите в страната е политика на оцеляване, а не на угриженост за развиването на страната.
Бюджет, скроен по нашенски
Капанът с бюджетния остатък не е плод на някакви целеви старания на държавното управление. Той е заложен още при гласуването на бюджета. Практиката за правене на бюджета е меко казано много друга от това, което се прави в другите страни - членки на Европейски Съюз.
Европейското условие за гласност и бистрота на разискването на бъдещия бюджет в България се "спазва " по следния метод. Проектът се внася в Националния съвет за тристранно съдействие. Разглежда са за към два часа в Комисията по бюджета на този съвет. Обсъждането обичайно се управлява от съответния зам.-министър на финансите, който дава отговор за бюджета. Присъстват специалисти на двете синдикални организации и на няколкото работодателски сдружения. Обсъждането приключва с протокол, а няколко дни по-късно се насрочва съвещание на НСТС. Отделят са към три часа. Съветът се управлява от зам.-министър-председател. Няма случаи до момента някой да е изискал мнение на академичната общественост. Каквото и да са споделили работодателите и синдикатите, планът се приема от Министерския съвет без диспути.
Традиционно синдикатите слагат въпроси за минималната работна заплата и за минималния и оптималния застрахователен приход. Работодателите се интересуват от налози и от възраженията на синдикатите по упоменатите въпроси.
Няма интерес към равнището и качеството на обществените услуги, към съответните разноски за тях, към тяхната успеваемост и организация. Не се е случвало на тристранен съвет някой да се разтревожи от структурата на данъчните доходи да вземем за пример и от произлизащите от това проблеми за хората с ниски приходи. Тези въпроси и обвързваното с тях равнище на обществените услуги постоянно се слагат единствено от високопоставени чиновници на Европейската комисия.
Участието на обществеността в дебата се реализира главно, като се разменят отзиви по утринните телевизионни блокове - за минути. По-обстойно се разисква по другите уеб сайтове, като се употребява информацията от съвещанието на тристранния съвет.
В Народното събрание се прави едно разискване на проектобюджета на взаимно съвещание на Икономическата и на Бюджетната комисия. След това в пленарно съвещание законът се приема с гласовете на ръководещата партия и на нейните партньори-сателити в ръководството.
Каквото и да предлага опозицията, то се отхвърля.И това в случай че не е стоманен и добре смачкан механизъм, здраве му кажи!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ