Слугините – белият спектакъл на Диана Добрева
В черно и алено, с преливащи оттатък края пристрастености, въображението на Диана Добрева ми импонира от много време и не укривам възхищението си от " Йерма " и изключително от " Къщата на гнева ".
" Слугините " е новият театър на Диана Добрева в Народния спектакъл, в който тя с изключение на в обичайните към този момент функции на режисьор, сценограф и дизайнер на костюмите, се появява и като актриса (Господарката). Представлението носи всички типични черти на нейна режисура, само че е бяло. Чудесно решение, което самият Жан Жьоне сигурно би приветствал, дружно с огромните вази с цветя на сцената, лачените златни обувки и ослепителните червено-златисти рокли. Мизансценът наподобява съвсем на първата сцена от " Света Богородица на цветята " и самата пиеса разкрива много от скандалните хрумвания на създателя си, освен това по метод, много по-разбираем и допустим от книгите му. Клер и Соланж (Жорета Николова и Александра Василева) са слугини по специалност, само че и по предопределение – те са родени като деца на каста, обречена да робува. Това, че господарката им е добра, не оказва помощ - в противен случай, нейната благотворителност още повече акцентира разликите в ситуацията на тези, които не могат да са великодушни единствено тъй като нямат какво да дадат. Единствената персонализация за Клер и Соланж е злото. Само посредством закононарушението те могат да излязат от своята анонимност, да се изправят пред света с лицето и името си, да вървят към гилотината с нова рокля и да оставят диря. Следа от зло.
Жорета Николова и Александра Василева се оправят повече от добре с приповдигнатия лиричен жанр на създателя. И за двете тази привнесена неестественост е част от актьорската им заложба и колкото и да ме нервира в други случаи, тук е навръх мястото си. Диана Добрева има единствено една сцена с тях, само че е уместно монументална.
Театър за театрали – без връзка с действителността, само че театърът няма потребност да бъде действителен. Достатъчно е да е като този – привиден, ексцентричен и впечатляващ.
" Слугините " е новият театър на Диана Добрева в Народния спектакъл, в който тя с изключение на в обичайните към този момент функции на режисьор, сценограф и дизайнер на костюмите, се появява и като актриса (Господарката). Представлението носи всички типични черти на нейна режисура, само че е бяло. Чудесно решение, което самият Жан Жьоне сигурно би приветствал, дружно с огромните вази с цветя на сцената, лачените златни обувки и ослепителните червено-златисти рокли. Мизансценът наподобява съвсем на първата сцена от " Света Богородица на цветята " и самата пиеса разкрива много от скандалните хрумвания на създателя си, освен това по метод, много по-разбираем и допустим от книгите му. Клер и Соланж (Жорета Николова и Александра Василева) са слугини по специалност, само че и по предопределение – те са родени като деца на каста, обречена да робува. Това, че господарката им е добра, не оказва помощ - в противен случай, нейната благотворителност още повече акцентира разликите в ситуацията на тези, които не могат да са великодушни единствено тъй като нямат какво да дадат. Единствената персонализация за Клер и Соланж е злото. Само посредством закононарушението те могат да излязат от своята анонимност, да се изправят пред света с лицето и името си, да вървят към гилотината с нова рокля и да оставят диря. Следа от зло.
Жорета Николова и Александра Василева се оправят повече от добре с приповдигнатия лиричен жанр на създателя. И за двете тази привнесена неестественост е част от актьорската им заложба и колкото и да ме нервира в други случаи, тук е навръх мястото си. Диана Добрева има единствено една сцена с тях, само че е уместно монументална.
Театър за театрали – без връзка с действителността, само че театърът няма потребност да бъде действителен. Достатъчно е да е като този – привиден, ексцентричен и впечатляващ.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ