Ако поне малко ни пукаше
В черните ни делници в низ от понеделници от време на време времето стопира. Спира за някои.
Спира.
И точка.
Животът свършва с невярващите очи на феновете по какъв начин е допустимо още веднъж да се случват такива неща? Поредна злополука на пътя, взела 46 жертви в овъглен до неразбираемост пътнически рейс, и пожар в дом за възрастни хора, 7 от които завършиха земния си път. Как е допустимо това в 21. век? Във века на високите технологиите, в страна от Европейския съюз?
В поредицата от черни вести изключително сензитивна тематика са случаите в България, тъй като те от дълго време са статистика. Суха и безчувствена купчина от данни, разнищвани в низ от репортажи, от които всякога още веднъж и още веднъж лъсва нечовешко незнание, непросветеност и още повече – липса на всякаква човещина.
Защото, в случай че ни пукаше, в случай че изобщо малко ни пукаше, на всеки от нас – българите, считам, че всеки щеше да си прави работата малко по-съвестно, всеки щеше да дава повече от себе си, тъй като желае да направи България почтена страна, тъй като всеки желае да живее добре, тъй като той си го е направил добре.
Защото, в случай че най-малко малко ни пукаше, нямаше да подвигаме плещи в беззащитност или да онемяваме пред следващата злополука. Защото нямаше да си стоим вкъщи със скъпото парно и ток, а щяхме да сме на улицата за всяка сходна чудовищна демонстрация на небрежност, подплатена от корупция. Някъде ми се мерна противен графити надпис: „ Корупцията убива! “
Да, КОРУПЦИЯТА УБИВА!
Защото непрекъснато умират хора от небрежност. Умря дете, настъпило разкрит кабел в централен регион на столицата! Умря семейство на детска площадка, прегазено от ТИР в Айтос, умряха хора, отиващи на работа с бус край Своге, умря жена във постоянно ремонтирания тунел „ Ечемишка “ на автомагистрала „ Хемус “, умряха деца в ученическия рейс край Лим... историите са доста.
И най-чудно и омразно ми е, когато в телевизионното студио застават всякакви служители – чиновници от десетки паразитиращи държавни институции и с каменни лица си трансферират топката – кой какво е направил, докладвал, предложил, направил " наставление "! От всичките тези произшествия най-вече някой регионален шеф да бъде заменен. Уволнен. И какво от това? Това нещо трансформира ли? Допринася ли за по-добрата работа? Допринася ли за повече надзор?
Някои ще кажат, че с ниско възнаграждение идва и ниското качество. Но не! Става дума за ниски критерии за личния ни живот. Ниски критерии към нас самите...
А още по-ужасяващото е, че всички черни вести се одобряват с претръпване. И идва новият ден и всичко продължава както досега. Малко на тръни за ден-два-три и след това още веднъж със същите ниски критерии газим живота...
Каквато и да е повода за случая на автомагистрала „ Струма “, то тя е низ от компромиси и проблеми, замитани под килима. От неизправния рейс, до нерегламентираното транспортиране (вероятно) на туби с гориво, до неправилното обмисляне и осъществяване на пътния сектор от автомагистралата, при недобре поставената и укрепена мантинела, през компромисния материал на светлоотразителните детайли на пътя, през незадоволителната отмора на водача и още ред фактори, довели до 46 прекъснати живота.
Вярваме ли, че нещата ще се трансформират? Гоним ли институциите за това? Има ли наказани за чудовищния гърмеж край гара Хитрино? Има ли наказани за която и да е злополука, породена от неприятна пътна инфраструктура?
Няма и да има, до момента в който критериите остават ниски, а ние – безчувствени към живота.
Магистралите – серия поредна
Спира.
И точка.
Животът свършва с невярващите очи на феновете по какъв начин е допустимо още веднъж да се случват такива неща? Поредна злополука на пътя, взела 46 жертви в овъглен до неразбираемост пътнически рейс, и пожар в дом за възрастни хора, 7 от които завършиха земния си път. Как е допустимо това в 21. век? Във века на високите технологиите, в страна от Европейския съюз?
В поредицата от черни вести изключително сензитивна тематика са случаите в България, тъй като те от дълго време са статистика. Суха и безчувствена купчина от данни, разнищвани в низ от репортажи, от които всякога още веднъж и още веднъж лъсва нечовешко незнание, непросветеност и още повече – липса на всякаква човещина.
Защото, в случай че ни пукаше, в случай че изобщо малко ни пукаше, на всеки от нас – българите, считам, че всеки щеше да си прави работата малко по-съвестно, всеки щеше да дава повече от себе си, тъй като желае да направи България почтена страна, тъй като всеки желае да живее добре, тъй като той си го е направил добре.
Защото, в случай че най-малко малко ни пукаше, нямаше да подвигаме плещи в беззащитност или да онемяваме пред следващата злополука. Защото нямаше да си стоим вкъщи със скъпото парно и ток, а щяхме да сме на улицата за всяка сходна чудовищна демонстрация на небрежност, подплатена от корупция. Някъде ми се мерна противен графити надпис: „ Корупцията убива! “
Да, КОРУПЦИЯТА УБИВА!
Защото непрекъснато умират хора от небрежност. Умря дете, настъпило разкрит кабел в централен регион на столицата! Умря семейство на детска площадка, прегазено от ТИР в Айтос, умряха хора, отиващи на работа с бус край Своге, умря жена във постоянно ремонтирания тунел „ Ечемишка “ на автомагистрала „ Хемус “, умряха деца в ученическия рейс край Лим... историите са доста.
И най-чудно и омразно ми е, когато в телевизионното студио застават всякакви служители – чиновници от десетки паразитиращи държавни институции и с каменни лица си трансферират топката – кой какво е направил, докладвал, предложил, направил " наставление "! От всичките тези произшествия най-вече някой регионален шеф да бъде заменен. Уволнен. И какво от това? Това нещо трансформира ли? Допринася ли за по-добрата работа? Допринася ли за повече надзор?
Някои ще кажат, че с ниско възнаграждение идва и ниското качество. Но не! Става дума за ниски критерии за личния ни живот. Ниски критерии към нас самите...
А още по-ужасяващото е, че всички черни вести се одобряват с претръпване. И идва новият ден и всичко продължава както досега. Малко на тръни за ден-два-три и след това още веднъж със същите ниски критерии газим живота...
Каквато и да е повода за случая на автомагистрала „ Струма “, то тя е низ от компромиси и проблеми, замитани под килима. От неизправния рейс, до нерегламентираното транспортиране (вероятно) на туби с гориво, до неправилното обмисляне и осъществяване на пътния сектор от автомагистралата, при недобре поставената и укрепена мантинела, през компромисния материал на светлоотразителните детайли на пътя, през незадоволителната отмора на водача и още ред фактори, довели до 46 прекъснати живота.
Вярваме ли, че нещата ще се трансформират? Гоним ли институциите за това? Има ли наказани за чудовищния гърмеж край гара Хитрино? Има ли наказани за която и да е злополука, породена от неприятна пътна инфраструктура?
Няма и да има, до момента в който критериите остават ниски, а ние – безчувствени към живота.
Магистралите – серия поредна
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ