Любомир Дацов: В бюджета има буфери за около 4 млрд. лева
В бюджета има буфери почти за към 4 милиарда лева, това сподели финансистът Любомир Дацов в радиопредаване.
"Превишението на бюджета продължава да е към 1.6 милиарда лева, т.е. ние даже не сме стигнали до нулата, така че сега държавното управление разполага с голяма еластичност и с задоволително средства, с цел да влияе на рецесията, само че не го прави. Това е главният проблем ", изясни Дацов.
"Малко се комплицирам в ограниченията на страната:засипва ни доста информация, дават се конференции, само че доста от тези неща са към този момент или планувани в бюджета, или преди този момент са оповестени като ограничения и просто идва времето, когато би трябвало на практика нещо да се прави. Така че се получава чувството, че се афишират ограничения на ограниченията и пари на парите, които, в случай че се огледа бюджета и действително това, което доближава до компаниите и жителите - сред говоренето и действително изпълненото има голяма разлика ", сподели още финансистът Любомир Дацов. Той добави, че в България обичайно проявлението на рецесиите се забавя, защото те идват от огромните западни стопански системи, а ние като дребна и мощно отворена стопанска система подвластен от външната търговия с тези страни. Дацов напомни, че при предходните рецесии забавянето е било от порядъка на 7-9 месеца.
"Просто това, което се видя през последните няколко месеца, беше проявяване чисто вътрешно, т.е. без отражение, доста, и развиване на взаимоотношенията с външните стопански системи ", счита той.
Българското държавно управление няма съответна оценка за обстановката, акцентира Любомир Дацов.
"Ако погледнем последните ограничения, които бяха оповестени - че се дават спомагателни пари, човек остава с усещане, че това са спомагателни пари. Като виждам разбивката на тези ограничения, не съм напълно сигурен, че това е по този начин. Защото да вземем за пример парите, които се дават за ремонт на 160 учебни заведения, в случай че се огледа параграф 20 от бюджета - той планува още от предходната година, че в границите на идващите 3 години би трябвало да бъдат заделени към 210 млн. лева, по 70 млн. лева годишно.Но това значи, че цялата стратегия от 210 млн. лева сега се насочва за ремонт на учебни заведения и създаване на нови детски градини. И това спомагателни пари ли са или са пари, които се освобождават в границите на тази стратегия настоящо? Същото нещо е за оповестената покупка на нови коли за спешна помощ за незабавна помощ ", изясни Дацов.
"Има толкоз доста въпросителни и е мъчно да разделим пропагандата действително от резултата, който се получава. Към момента в бюджета някакви резултати от тези в допълнение раздавани пари не може да се видят. В Закона за държавния бюджет е планувано приблизително към 7% от разноските на бюджета да бъдат по-големи, в сравнение с предходната година. Към момента тези разноски са към 3.3 на 100. Тоест темпът на изменение е два пъти по-нисък, в сравнение с автентично е планувано с държавния бюджет. Харчи се сега по-малко. Ако погледнете финансовите разноски - няма нещо по-различно от предходната година “, означи още финансистът.
"Превишението на бюджета продължава да е към 1.6 милиарда лева, т.е. ние даже не сме стигнали до нулата, така че сега държавното управление разполага с голяма еластичност и с задоволително средства, с цел да влияе на рецесията, само че не го прави. Това е главният проблем ", изясни Дацов.
"Малко се комплицирам в ограниченията на страната:засипва ни доста информация, дават се конференции, само че доста от тези неща са към този момент или планувани в бюджета, или преди този момент са оповестени като ограничения и просто идва времето, когато би трябвало на практика нещо да се прави. Така че се получава чувството, че се афишират ограничения на ограниченията и пари на парите, които, в случай че се огледа бюджета и действително това, което доближава до компаниите и жителите - сред говоренето и действително изпълненото има голяма разлика ", сподели още финансистът Любомир Дацов. Той добави, че в България обичайно проявлението на рецесиите се забавя, защото те идват от огромните западни стопански системи, а ние като дребна и мощно отворена стопанска система подвластен от външната търговия с тези страни. Дацов напомни, че при предходните рецесии забавянето е било от порядъка на 7-9 месеца.
"Просто това, което се видя през последните няколко месеца, беше проявяване чисто вътрешно, т.е. без отражение, доста, и развиване на взаимоотношенията с външните стопански системи ", счита той.
Българското държавно управление няма съответна оценка за обстановката, акцентира Любомир Дацов.
"Ако погледнем последните ограничения, които бяха оповестени - че се дават спомагателни пари, човек остава с усещане, че това са спомагателни пари. Като виждам разбивката на тези ограничения, не съм напълно сигурен, че това е по този начин. Защото да вземем за пример парите, които се дават за ремонт на 160 учебни заведения, в случай че се огледа параграф 20 от бюджета - той планува още от предходната година, че в границите на идващите 3 години би трябвало да бъдат заделени към 210 млн. лева, по 70 млн. лева годишно.Но това значи, че цялата стратегия от 210 млн. лева сега се насочва за ремонт на учебни заведения и създаване на нови детски градини. И това спомагателни пари ли са или са пари, които се освобождават в границите на тази стратегия настоящо? Същото нещо е за оповестената покупка на нови коли за спешна помощ за незабавна помощ ", изясни Дацов.
"Има толкоз доста въпросителни и е мъчно да разделим пропагандата действително от резултата, който се получава. Към момента в бюджета някакви резултати от тези в допълнение раздавани пари не може да се видят. В Закона за държавния бюджет е планувано приблизително към 7% от разноските на бюджета да бъдат по-големи, в сравнение с предходната година. Към момента тези разноски са към 3.3 на 100. Тоест темпът на изменение е два пъти по-нисък, в сравнение с автентично е планувано с държавния бюджет. Харчи се сега по-малко. Ако погледнете финансовите разноски - няма нещо по-различно от предходната година “, означи още финансистът.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ