Мисирките отбелязаха особен европейски триумф
В Брюксел се появи нов феномен - невидимият Бойко Борисов. Последните Европейски препоръки се привикват присъствено, но малко на брой виждат присъединяване на българския министър председател. До наскоро се създаваше усещане, че европейските водачи се събират, надали не, с цел да чуят какво мисли нашият министър-председател и да координират политиките си с него. Сега обаче можем да се запитаме:
Той там ли е, или го няма?
Там е, даже постоянно му дават микрофон за общо прилагане да заяви във фоайето какво мисли за дневния ред на съвещанията. Той прави малко изказване, превеждат монолога му на британски и си отива. След което малко на брой му обръщат внимание. Просто не е забавен, нещо му липсва. Няма го медийният антураж, който бе привикнал да събира по коридорите и който ласкаво наричаше " мисирки ". Журналистите отсъстват, не тъй като го бойкотират, а тъй като поради санитарните ограничения не ги позволяват покрай държавните водачи. Тяхната липса обаче съставлява в някаква степен техен европейски успех, тъй като се вижда какъв брой незабележими могат да станат за обществото лица с големи искания за лична значителност, в случай че не разполагат с медийни усилватели на гласа си.
След като за десетина години медиите в България бяха смачкани от управляващите до степен да ги презират, Борисов си фантазира, че изобщо може и без тях. Той откри за себе си директната връзка с обществото през обществената мрежа Facebook, и реши, че посредством един смарт телефон може да си прави лична телевизия, в която да върти безспир обичаното си риалити шоу " Аз в джипката и джипката в мен ". Нямаше кой да му каже, че е жертва на заблуда, тъй като неговата самоинициатива не би правила огромно усещане, в случай че резултатът й не се умножаваше по броя на феновете, читателите и слушателите на медиите, които я виждаха и разгласяваха. Впрочем, същото се отнася и до други държавни водачи, които посредством изяви в " Туитър " или " Facebook " притеглят вниманието на медиите, а посредством тях и на доста по-широка публика в съпоставяне със личните си почитатели в обществените мрежи. Което важи за Бойко Борисов, важи и за Доналд Тръмп.
България обаче има и личен автентичен принос
за развиване на медийната среда, за който могат да й завидят всички, класирали се по-назад от нейното 111-то място по независимост на словото. На виртуална конференция по едно и също време в София и Брюксел на тематика " Чува ли ни Европа? " депутатът от Българска социалистическа партия Иван Ченчев (бивш състезателен журналист) описа до какъв неочакван извод е стигнала Временната парламентарна комисия за изследване на обстоятелствата и събитията, свързани с спиране на ефирното лъчение на стратегия " Хоризонт " за 5 часа на 13 септември предходната година, както и на изказванията за политически напън върху управлението и публицисти от БНР. " Не е правилно, че е бил спрян сигналът, тъй като през това време радиото е излъчвало тишина ", изясни той мъдрия метод, по който депутатите са се измъкнали от неудобството да питат по-настойчиво от чий телефон са давани нареждания за събаряне на публицисти от ефир и за променяне на медийната политика на БНР. Бившият основен прокурор Сотир Цацаров им заречен да им даде разпечатки на телефонните диалози с тогавашния шеф на радиото, само че пропуснал да го стори до приключването на мандата си. Наследникът му Иван Гешев пък не се чувствал зает с неговото заричане, като че ли си бил направил нова Главна прокуратура, която няма нищо общо с предходната.
Как може да помогне Европейски Съюз
на страна в такава медийна яма?, питаха публицисти, събрали се да чуят какво мисли заместник-председателката на Еврокомисията Вера Йоурова (Чехия), която в изпълнителния орган на Европейски Съюз е най-силно ангажирана с медийните стратегии. В предходната Еврокомисия с тази работа се занимаваше българската еврокомисарка Мария Габриел, само че оптималното, което реализира, бе да научи, че по-правилно е да споделя " дезинформация ", вместо " подправени вести ".
“Финансираме редица планове за публицисти, които са застрашени, в това число за основаването на убежища за публицисти ”, сподели Йоурова като че ли извинително, че Брюксел се намесва едвам когато се стигне до физическа кавга с публицисти. Тя призна, че това е извънредно незадоволително за гарантиране на свободата на словото, и добави, че до края на годината ще показа два проекта за деяние, които да поддържат изнемогващите медии с 61 млн. евро, както и да засилят правната отбрана на нуждаещи се публицисти.
Елена Йончева, която бе хазаин на конференцията, изясни за какво с правна помощ за обособени публицисти няма да се усъвършенства ситуацията: " Докато в Европа ставаха свиделите на жестоки убийства на публицисти,
в България беше убита самата публицистика.
Беше унищожавана постепенно и редовно ". Тя сподели, че като докладчик е натоварена да предложи проекторезолюция, която да бъде гласувана до края на годината в Европарламента като взаимен европейски отговор против погазването на свободата на словото.
Рефлексът на Брюксел да взема решение проблемите си посредством финансови ограничения провокира песимизъм заради практиката евросредствата да се разпределят посредством посредничеството на националните управляващи. Примерът на България, че по този метод се финансира проправителствената агитация, и то в долнопробни медии без професионални стандарти, би трябвало да звучи като сигнален сигнал. " Защо просто не спрете тези средства - те не ни оказват помощ с нищо, а единствено утежняват ситуацията? ", запита вестник " Сега ".
Йоурова не бе подготвена за подобен пряк въпрос и се укри в брюкселска лексика: " Рекламирането посредством потребление на европейски средства би трябвало да следва процедурите на публичните поръчки. Знам, че има постоянен надзор и одити от Комисията и други европейски институции. Но моите сътрудници, които наблюдават държавната помощ, би трябвало да са наясно с тази обстановка. " Сиреч - всичко е наред, а еврократите са почтени. Ние плащаме, а вие се оправяйте.
Ясно е, че Брюксел няма да ни извади от дупката, тъй като еврокомисарите се излъчват не от медиите, а от държавните управления. Но най-малко ще добави към отчетите си за корупцията едно медийно досие за България, което не е малко, като се има поради, че по този въпрос до момента цареше цялостно безмълвие.
Той там ли е, или го няма?
Там е, даже постоянно му дават микрофон за общо прилагане да заяви във фоайето какво мисли за дневния ред на съвещанията. Той прави малко изказване, превеждат монолога му на британски и си отива. След което малко на брой му обръщат внимание. Просто не е забавен, нещо му липсва. Няма го медийният антураж, който бе привикнал да събира по коридорите и който ласкаво наричаше " мисирки ". Журналистите отсъстват, не тъй като го бойкотират, а тъй като поради санитарните ограничения не ги позволяват покрай държавните водачи. Тяхната липса обаче съставлява в някаква степен техен европейски успех, тъй като се вижда какъв брой незабележими могат да станат за обществото лица с големи искания за лична значителност, в случай че не разполагат с медийни усилватели на гласа си.
След като за десетина години медиите в България бяха смачкани от управляващите до степен да ги презират, Борисов си фантазира, че изобщо може и без тях. Той откри за себе си директната връзка с обществото през обществената мрежа Facebook, и реши, че посредством един смарт телефон може да си прави лична телевизия, в която да върти безспир обичаното си риалити шоу " Аз в джипката и джипката в мен ". Нямаше кой да му каже, че е жертва на заблуда, тъй като неговата самоинициатива не би правила огромно усещане, в случай че резултатът й не се умножаваше по броя на феновете, читателите и слушателите на медиите, които я виждаха и разгласяваха. Впрочем, същото се отнася и до други държавни водачи, които посредством изяви в " Туитър " или " Facebook " притеглят вниманието на медиите, а посредством тях и на доста по-широка публика в съпоставяне със личните си почитатели в обществените мрежи. Което важи за Бойко Борисов, важи и за Доналд Тръмп.
България обаче има и личен автентичен принос
за развиване на медийната среда, за който могат да й завидят всички, класирали се по-назад от нейното 111-то място по независимост на словото. На виртуална конференция по едно и също време в София и Брюксел на тематика " Чува ли ни Европа? " депутатът от Българска социалистическа партия Иван Ченчев (бивш състезателен журналист) описа до какъв неочакван извод е стигнала Временната парламентарна комисия за изследване на обстоятелствата и събитията, свързани с спиране на ефирното лъчение на стратегия " Хоризонт " за 5 часа на 13 септември предходната година, както и на изказванията за политически напън върху управлението и публицисти от БНР. " Не е правилно, че е бил спрян сигналът, тъй като през това време радиото е излъчвало тишина ", изясни той мъдрия метод, по който депутатите са се измъкнали от неудобството да питат по-настойчиво от чий телефон са давани нареждания за събаряне на публицисти от ефир и за променяне на медийната политика на БНР. Бившият основен прокурор Сотир Цацаров им заречен да им даде разпечатки на телефонните диалози с тогавашния шеф на радиото, само че пропуснал да го стори до приключването на мандата си. Наследникът му Иван Гешев пък не се чувствал зает с неговото заричане, като че ли си бил направил нова Главна прокуратура, която няма нищо общо с предходната.
Как може да помогне Европейски Съюз
на страна в такава медийна яма?, питаха публицисти, събрали се да чуят какво мисли заместник-председателката на Еврокомисията Вера Йоурова (Чехия), която в изпълнителния орган на Европейски Съюз е най-силно ангажирана с медийните стратегии. В предходната Еврокомисия с тази работа се занимаваше българската еврокомисарка Мария Габриел, само че оптималното, което реализира, бе да научи, че по-правилно е да споделя " дезинформация ", вместо " подправени вести ".
“Финансираме редица планове за публицисти, които са застрашени, в това число за основаването на убежища за публицисти ”, сподели Йоурова като че ли извинително, че Брюксел се намесва едвам когато се стигне до физическа кавга с публицисти. Тя призна, че това е извънредно незадоволително за гарантиране на свободата на словото, и добави, че до края на годината ще показа два проекта за деяние, които да поддържат изнемогващите медии с 61 млн. евро, както и да засилят правната отбрана на нуждаещи се публицисти.
Елена Йончева, която бе хазаин на конференцията, изясни за какво с правна помощ за обособени публицисти няма да се усъвършенства ситуацията: " Докато в Европа ставаха свиделите на жестоки убийства на публицисти,
в България беше убита самата публицистика.
Беше унищожавана постепенно и редовно ". Тя сподели, че като докладчик е натоварена да предложи проекторезолюция, която да бъде гласувана до края на годината в Европарламента като взаимен европейски отговор против погазването на свободата на словото.
Рефлексът на Брюксел да взема решение проблемите си посредством финансови ограничения провокира песимизъм заради практиката евросредствата да се разпределят посредством посредничеството на националните управляващи. Примерът на България, че по този метод се финансира проправителствената агитация, и то в долнопробни медии без професионални стандарти, би трябвало да звучи като сигнален сигнал. " Защо просто не спрете тези средства - те не ни оказват помощ с нищо, а единствено утежняват ситуацията? ", запита вестник " Сега ".
Йоурова не бе подготвена за подобен пряк въпрос и се укри в брюкселска лексика: " Рекламирането посредством потребление на европейски средства би трябвало да следва процедурите на публичните поръчки. Знам, че има постоянен надзор и одити от Комисията и други европейски институции. Но моите сътрудници, които наблюдават държавната помощ, би трябвало да са наясно с тази обстановка. " Сиреч - всичко е наред, а еврократите са почтени. Ние плащаме, а вие се оправяйте.
Ясно е, че Брюксел няма да ни извади от дупката, тъй като еврокомисарите се излъчват не от медиите, а от държавните управления. Но най-малко ще добави към отчетите си за корупцията едно медийно досие за България, което не е малко, като се има поради, че по този въпрос до момента цареше цялостно безмълвие.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ