Коя е жената опълченец на Шипка, която се сражава, преоблечена като мъж
В българската история имаме хиляди образци за велики и храбри воини, чиито имена си спомняме с признателност и удивление. Те са воювали за България и доста от тях даже са дали живота си, с цел да защитят родината.
Сред тях е записано и името на една българка, която може би е била единствената жена измежду героите, защитили връх Шипка по време на Руско-турската война. Нещо повече – нейните подвизи на бойното поле надалеч не завършват там.
Годишният Хороскоп за 2024-та на Edna.bg! Какво следва в кариерата, любовта и здравето пред 12-те зодии На фокус
Какво я е предиздвикало да облече мъжки облекла и стане доброволец? Какво е пожертвала, борейки се за родината? Нейната история описваме през днешния ден.
За произхода на Йона Маркова се знае малко. Смята се, че е родена през 1855-1857 година във видинското село Бойница. Рано остава без родители и е отгледана от семейство в село Кула. Съдбата на сирачета като Йона по това време не е лека и тя надали се е радвала на безгрижието да бъде дете.
БНР – Видин
От дребна е изпратена да работи като слугиня при богат българин във Видин. Когато е единствено на 11 години, е омъжена принудително за 25-годишен малоумен аргатин на име Въло.
В неуместната роля на брачна половинка детето живее едвам три месеца, след които заобикаля от мъжа си и се връща в родното си село. Отрано познала болките и нещастията на живота, Йона взема решение да се облича като мъж. Това евентуално бил нейният митинг против разбирането, че би трябвало да се срами, че е напуснала мъжа си.
Йона е решителна, работлива и смела жена. Започва да пасе добитък и вечер дружно с другите овчари си описват за славните подвизи на смелите хайдути и войводи от техния край.
Нейният избухлив темперамент и неотстъпчивост ѝ печелят прозвището „ лудата “ или „ мъжката “ Йонка, а тя потвърждава, че от време на време една жена може да бъде по-смела и мощна духом от доста мъже.
В началото Йона стартира да се упражнява да стреля със остарялата пушка на татко си, а когато Априлското въстание разсънва нови очаквания за избавление на България, тя изчезва от селото.
През 1977 година към този момент е в Кишинев и се записва в опълченския легион под името Иван Марков. Дегизирана като мъж, храбрата жена се бори на Шипка, а по-късно и при Шейново и Стара Загора.
iStock
За подвизите на бойното поле получава Георгиевски кръст за храбррист, а австрийски публицист написа репортаж, че е единствената жена, взела участие в бойните дейности – останалите са в медицинските и помощните служби.
След Овобождението Йона се омъжва, само че когато Сърбия афишира война на България, тя става доброволец дружно със брачна половинка си. Макар че още веднъж е под мъжко име, скоро всички схващат, че измежду тях има жена.
Нейните смелост и непреклонност още веднъж не остават незабелязани на бойното поле. Историците ще я нарекат „ фамозната по своята враждебност жена “, а оживелите от боевете при Три уши, Сливница и Пирот ще помнят нейните бойни крясъци и храброст. По-късно взе участие и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
За бойните си заслуги Йона получава медал на смелост, сребърен и златен орден.
Лично княз Александър Батенберг я награждава с медал „ За смелост “ ІV степен с думите: „ Ти сподели на какви подвизи е способна българката, въодушевена от обич към Отечеството. Нека образецът ти бъде постоянно жив! “
По време на Балканската война Йона за следващ път става боец, дружно със брачна половинка си, като тогава към този момент тя е редови член на българската армия.
Изглежда решението да бъде боец вместо майка и стопанка коства на Йона нейния брак. Мъжът ѝ се развежда с нея, евентуално тъй като не може да се помири с нейния избор и славата ѝ.
Така Йона заживява в София , като получава скромна пенсия за многочислените си подвизи на бойното поле. До края на живота си носи мъжки облекла, като тя е измежду първите дами в столицата, които вървят по улиците с панталони. Умира на 68 години в София, като е заровена с военни почести.
Детската градина в родното ѝ село носи нейното име, а на паметната плоча е изобразена с мъжката униформа, с която героичен се е сражавала.
Сред тях е записано и името на една българка, която може би е била единствената жена измежду героите, защитили връх Шипка по време на Руско-турската война. Нещо повече – нейните подвизи на бойното поле надалеч не завършват там.
Годишният Хороскоп за 2024-та на Edna.bg! Какво следва в кариерата, любовта и здравето пред 12-те зодии На фокус Какво я е предиздвикало да облече мъжки облекла и стане доброволец? Какво е пожертвала, борейки се за родината? Нейната история описваме през днешния ден.
За произхода на Йона Маркова се знае малко. Смята се, че е родена през 1855-1857 година във видинското село Бойница. Рано остава без родители и е отгледана от семейство в село Кула. Съдбата на сирачета като Йона по това време не е лека и тя надали се е радвала на безгрижието да бъде дете.
БНР – Видин От дребна е изпратена да работи като слугиня при богат българин във Видин. Когато е единствено на 11 години, е омъжена принудително за 25-годишен малоумен аргатин на име Въло.
В неуместната роля на брачна половинка детето живее едвам три месеца, след които заобикаля от мъжа си и се връща в родното си село. Отрано познала болките и нещастията на живота, Йона взема решение да се облича като мъж. Това евентуално бил нейният митинг против разбирането, че би трябвало да се срами, че е напуснала мъжа си.
Йона е решителна, работлива и смела жена. Започва да пасе добитък и вечер дружно с другите овчари си описват за славните подвизи на смелите хайдути и войводи от техния край.
Нейният избухлив темперамент и неотстъпчивост ѝ печелят прозвището „ лудата “ или „ мъжката “ Йонка, а тя потвърждава, че от време на време една жена може да бъде по-смела и мощна духом от доста мъже.
В началото Йона стартира да се упражнява да стреля със остарялата пушка на татко си, а когато Априлското въстание разсънва нови очаквания за избавление на България, тя изчезва от селото.
През 1977 година към този момент е в Кишинев и се записва в опълченския легион под името Иван Марков. Дегизирана като мъж, храбрата жена се бори на Шипка, а по-късно и при Шейново и Стара Загора.
iStock За подвизите на бойното поле получава Георгиевски кръст за храбррист, а австрийски публицист написа репортаж, че е единствената жена, взела участие в бойните дейности – останалите са в медицинските и помощните служби.
След Овобождението Йона се омъжва, само че когато Сърбия афишира война на България, тя става доброволец дружно със брачна половинка си. Макар че още веднъж е под мъжко име, скоро всички схващат, че измежду тях има жена.
Нейните смелост и непреклонност още веднъж не остават незабелязани на бойното поле. Историците ще я нарекат „ фамозната по своята враждебност жена “, а оживелите от боевете при Три уши, Сливница и Пирот ще помнят нейните бойни крясъци и храброст. По-късно взе участие и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
За бойните си заслуги Йона получава медал на смелост, сребърен и златен орден.
Лично княз Александър Батенберг я награждава с медал „ За смелост “ ІV степен с думите: „ Ти сподели на какви подвизи е способна българката, въодушевена от обич към Отечеството. Нека образецът ти бъде постоянно жив! “
По време на Балканската война Йона за следващ път става боец, дружно със брачна половинка си, като тогава към този момент тя е редови член на българската армия.
Изглежда решението да бъде боец вместо майка и стопанка коства на Йона нейния брак. Мъжът ѝ се развежда с нея, евентуално тъй като не може да се помири с нейния избор и славата ѝ.
Така Йона заживява в София , като получава скромна пенсия за многочислените си подвизи на бойното поле. До края на живота си носи мъжки облекла, като тя е измежду първите дами в столицата, които вървят по улиците с панталони. Умира на 68 години в София, като е заровена с военни почести.
Детската градина в родното ѝ село носи нейното име, а на паметната плоча е изобразена с мъжката униформа, с която героичен се е сражавала.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ