Разликите между бялото и червеното зеле и кое да предпочетем
В България зелето е не просто зарзават, а основа за обичайни ястия и зимнина. Червеното зеле постоянно остава в сянката на известното бяло зеле, само че има какво да предложи.
Разлики сред бяло и алено зеле
Червеното зеле дължи цвета си на антоцианините – антиоксиданти, които го вършат по-здравословно от бялото. Освен това, аленото зеле има леко по-плътна текстура и по-остър усет.
Хранителна стойност:
Бяло зеле: богато на витамин C и фибри, с леко блудкав усет.
Червено зеле: съдържа повече витамин C, К и антоцианини, които подкрепят имунната система и сърдечното здраве.
Червеното зеле е по-хрупкаво , което го прави идеално за салати, до момента в който бялото зеле е по-нежно и универсално. Бялото зеле обичайно е главният избор за кисела туршия , само че аленото постоянно се прибавя поради красивия розов нюанс, който придава на саламурата. Червеното зеле е отлично за свежи салати – изключително в композиция с моркови, ябълки и дресинг с лимонен сок. Контрастът сред тъмнолилавото и оранжевото основава същински кулинарен шедьовър. Червеното зеле е известно в непознати кухни за задушаване с ябълки или вино, само че у нас се употребява по-рядко. Може обаче да бъде прелестен сурогат в предписания с бяло зеле.
Няма по какъв начин да не потърсим в историята за произхода на този обичан за нас зарзават.
Бяло зеле се счита, че произлиза от Средиземноморието . Разпространено е в България като главен зимен зарзават още от епохи. Червеното на собствен ред, произлиза от същия тип, само че е селектирано поради характерния си цвят и хранителни качества. Дошло е в България относително късно, евентуално през османския интервал.
Трудно можем да ги сравним и да изберем. По-добре когато отидете в магазина, да вземете тази зелка, която ви наподобява по-крехка . Основното в този зарзават е точно това качество – да бъде с тънки листа, да скърцат при рязане. Когато намачкаме нарязаното зеле със сол, да бъде хем хрупкаво, хем меко.
А в случай че желаете същинска цветна магия, комбинирайте ги – резултатът е впечатляващ и апетитен!
Разлики сред бяло и алено зеле
Червеното зеле дължи цвета си на антоцианините – антиоксиданти, които го вършат по-здравословно от бялото. Освен това, аленото зеле има леко по-плътна текстура и по-остър усет.
Хранителна стойност:
Бяло зеле: богато на витамин C и фибри, с леко блудкав усет.
Червено зеле: съдържа повече витамин C, К и антоцианини, които подкрепят имунната система и сърдечното здраве.
Червеното зеле е по-хрупкаво , което го прави идеално за салати, до момента в който бялото зеле е по-нежно и универсално. Бялото зеле обичайно е главният избор за кисела туршия , само че аленото постоянно се прибавя поради красивия розов нюанс, който придава на саламурата. Червеното зеле е отлично за свежи салати – изключително в композиция с моркови, ябълки и дресинг с лимонен сок. Контрастът сред тъмнолилавото и оранжевото основава същински кулинарен шедьовър. Червеното зеле е известно в непознати кухни за задушаване с ябълки или вино, само че у нас се употребява по-рядко. Може обаче да бъде прелестен сурогат в предписания с бяло зеле.
Няма по какъв начин да не потърсим в историята за произхода на този обичан за нас зарзават.
Бяло зеле се счита, че произлиза от Средиземноморието . Разпространено е в България като главен зимен зарзават още от епохи. Червеното на собствен ред, произлиза от същия тип, само че е селектирано поради характерния си цвят и хранителни качества. Дошло е в България относително късно, евентуално през османския интервал.
Трудно можем да ги сравним и да изберем. По-добре когато отидете в магазина, да вземете тази зелка, която ви наподобява по-крехка . Основното в този зарзават е точно това качество – да бъде с тънки листа, да скърцат при рязане. Когато намачкаме нарязаното зеле със сол, да бъде хем хрупкаво, хем меко.
А в случай че желаете същинска цветна магия, комбинирайте ги – резултатът е впечатляващ и апетитен!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ