Никола Янков: С отказа си от еврозоната, България сама се поставя в изолация
В България се води спор " за " и " срещу " еврозоната, тъй като има хора, които желаят да се води този спор. На всеки няколко години се водят разгорещени публични полемики по тази тематика, макар че към този момент има задоволително разбори, които потвърждават, че присъединението към еврозоната ще способства ужасно доста за развиването на България, както в стопански, по този начин и в политически проект. Това разяснява в рубриката " Портфейл " на Дарик радио Никола Янков, ръководещ сътрудник в капиталовата компания Експат Капитал, представен от.
" В интервала директно преди и след присъединението на България към Европейския съюз и НАТО бяха регистрирани най-силните темпове на стопански напредък за последните две десетилетия. По това време имахме задгранични вложения сред 7 и 9 милиарда лв. на година, които бяха моторът на стопанската система. С отслабването на интереса на непознатите вложители към България растежът се забави до нула ", разяснява Янков.
По думите му, България не реализира никакъв напредък във връзка с участието си в еврозоната, като главната причина е неналичието на политическа воля. Според Никола Янков, България сама е отсрочила датата си за присъединение, а с приемането на бюджети с по-големи дефицити, страната ни се отдалечава и от покриването на Маастрихтските критерии, чието осъществяване е належащо изискване за участие в еврозоната.
" Политическата воля на досегашните ръководещи, без значение от всички устни поръчки и заявления, е да не се влиза в еврозоната. Това се вижда и от нашите европейски сътрудници ", разяснява Янков.
" Всички тези неща можеха да се създадат преди няколко години и нямаше справедливи аргументи да не се създадат. Ако бяхме част от еврозоната, България сега щеше да е друга страна. Но ние към този момент не сме и толкоз " мечтани ". Въпросът не е единствено дали ние желаеме да сме в еврозоната, само че и дали ни желаят. Сигурен съм, че доста хора в Западна Европа с облекчение следят деструктивните процеси в България, тъй като не им се постанова да ни откажат. Просто ние се отхвърляме сами ", сподели още финансистът.
Според него, въпросите за участието в еврозоната и присъединението към така наречен Шенгенско прространство са обвързани, въпреки и юридически да няма документ, който категорично да разписва сходна връзка. Но в бизнес средите е ясно, че двете неща вървят " в комплект ". Инвеститорите преглеждат интеграцията на България в общите структури на Европейския съюз и на тази база взимат своите решения.
" Както знаете, Украйна има безвизов режим и митническо съглашение с Европейски Съюз, т.е. украинците могат да пътуват и да изнасят без ограничавания. България има същите тези неща, плюс един еврокомисар и няколко души в Европейския парламент. Това значи, че България остава изолирана географски, политически и стопански от Европейски Съюз, като досега съумява да се възползва доста едва от своето участие ", съобщи Янков.
По отношение на присъединението към Шенген и претенциите, които страни като Нидерландия, Швеция и Австрия имат към България, той разяснява, че страната ни не е наясно с лостовете за въздействие, които би могла да употребява.
" Не съм сигурен, че разузнаването е изготвило отчети по тематиката за Шенген, която, апропо, е най-важната от стратегическа позиция за нас от доста години насам. Не съм сигурен, че някой е написал отчет, който е анализирал какво желаят холандците или шведите и какво можем да им предложим ние. Това не е някаква абстракция, а са съответни тематики, които би трябвало да се създават аналитично от доста хора ", съобщи той.
Според ръководещия сътрудник в Експат Капитал, чувството за политически риск съществува и до момента в който България продължава да се чуди дали принадлежи цивилизационно към Европейския или към Съветския съюз, той надали ще намалее.
" В интервала директно преди и след присъединението на България към Европейския съюз и НАТО бяха регистрирани най-силните темпове на стопански напредък за последните две десетилетия. По това време имахме задгранични вложения сред 7 и 9 милиарда лв. на година, които бяха моторът на стопанската система. С отслабването на интереса на непознатите вложители към България растежът се забави до нула ", разяснява Янков.
По думите му, България не реализира никакъв напредък във връзка с участието си в еврозоната, като главната причина е неналичието на политическа воля. Според Никола Янков, България сама е отсрочила датата си за присъединение, а с приемането на бюджети с по-големи дефицити, страната ни се отдалечава и от покриването на Маастрихтските критерии, чието осъществяване е належащо изискване за участие в еврозоната.
" Политическата воля на досегашните ръководещи, без значение от всички устни поръчки и заявления, е да не се влиза в еврозоната. Това се вижда и от нашите европейски сътрудници ", разяснява Янков.
" Всички тези неща можеха да се създадат преди няколко години и нямаше справедливи аргументи да не се създадат. Ако бяхме част от еврозоната, България сега щеше да е друга страна. Но ние към този момент не сме и толкоз " мечтани ". Въпросът не е единствено дали ние желаеме да сме в еврозоната, само че и дали ни желаят. Сигурен съм, че доста хора в Западна Европа с облекчение следят деструктивните процеси в България, тъй като не им се постанова да ни откажат. Просто ние се отхвърляме сами ", сподели още финансистът.
Според него, въпросите за участието в еврозоната и присъединението към така наречен Шенгенско прространство са обвързани, въпреки и юридически да няма документ, който категорично да разписва сходна връзка. Но в бизнес средите е ясно, че двете неща вървят " в комплект ". Инвеститорите преглеждат интеграцията на България в общите структури на Европейския съюз и на тази база взимат своите решения.
" Както знаете, Украйна има безвизов режим и митническо съглашение с Европейски Съюз, т.е. украинците могат да пътуват и да изнасят без ограничавания. България има същите тези неща, плюс един еврокомисар и няколко души в Европейския парламент. Това значи, че България остава изолирана географски, политически и стопански от Европейски Съюз, като досега съумява да се възползва доста едва от своето участие ", съобщи Янков.
По отношение на присъединението към Шенген и претенциите, които страни като Нидерландия, Швеция и Австрия имат към България, той разяснява, че страната ни не е наясно с лостовете за въздействие, които би могла да употребява.
" Не съм сигурен, че разузнаването е изготвило отчети по тематиката за Шенген, която, апропо, е най-важната от стратегическа позиция за нас от доста години насам. Не съм сигурен, че някой е написал отчет, който е анализирал какво желаят холандците или шведите и какво можем да им предложим ние. Това не е някаква абстракция, а са съответни тематики, които би трябвало да се създават аналитично от доста хора ", съобщи той.
Според ръководещия сътрудник в Експат Капитал, чувството за политически риск съществува и до момента в който България продължава да се чуди дали принадлежи цивилизационно към Европейския или към Съветския съюз, той надали ще намалее.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ