Как да взимаме по-висока пенсия?
Българите желаят по-високи пенсии, само че това да става с пари от бюджета. Това демонстрира последното проучване за развиването на пенсионната система в страната. На въпрос кой от методите за повишение на пенсиите утвърждават в най-висока степен, болшинството от пълнолетните български жители са показали, че разчитат на увеличението на средствата, заделяни от бюджета за пенсии.
Според 19% от интервюираните пълнолетни жители на страната повишението на пенсиите би трябвало да зависи от увеличение на осигурителния принос. В тази група по-често попадат:
- осведомените с главните правила на пенсионната система в България;
- респондентите над 59 годишна възраст;
- хората, със стандарт на живот над междинния за страната.
Сключването на пенсионна застраховка за нарастване на пенсиите се припознава от 9% от интервюираните. В тази група попадат най-вече хора със следния социално-демографски профил:
- на възраст сред 30 и 39 г.;
- високообразовани;
- живеещи в регионалните центрове.
Делът на хората, които свързват опцията за по-високи пенсии с присъединяване в непринуден частен пенсионен фонд, е 7%.
Анализът демонстрира още, че пълнолетните поданици на страната са разграничени в мнението си по въпроса за нуждата от увеличение на пенсионно осигурителната вноска – 41% изрично не поддържат концепцията, а 36% са на мнение, че увеличението й (минимално или значително) е неотложно, в случай че това би довело до нарастване на пенсиите.
Според данните има директна връзка сред възрастта на респондентите и отношението им по въпроса – с повишаването на възрастта се усилва и желанието за нарастване на вноската, като измежду трудовоактивните хора доминира разбирането, че вноската не следва да бъде увеличавана (74% от показалите, че не би трябвало да се усили вноската, към момента не са пенсионирани). Хората, които са се пенсионирали и са прекратили трудовата си активност, по-често от останалите показват, че вноската би трябвало да се усили доста, както и, че пенсиите им са ниски и им разрешават само да покрият главните си потребности.
Премахването на тавана на пенсиите, от една страна, би довело до разходването на повече средства за пенсии, само че от друга – и до по-голяма правдивост на пенсионната система у нас. В началото на 2024 година в публичното мнение доминира неодобрението към сходна мярка. Идеята за отпадането на тавана на пенсиите е подкрепяна по-често от хора, които са се пенсионирали във второкласен труд, респонденти във възрастовата група 50-59 година, както и високообразованите поданици на страната.
На противоположната позиция, " срещу “ отпадането на оптималната пенсия, са по-често най-възрастните хора, респонденти, удовлетворени от размера на получаваната пенсия, както и жителите на дребните градове на страната.
Премахването на оптималния застрахователен доход среща утвърждението по-често на хората на възраст сред 40 и 50 година и високообразованите респонденти. Същевременно би трябвало да бъде маркирано, че близо половината от одобряващите сходна мярка няма да бъдат наранени от нея, доколкото приходите им са под оптималния застрахователен предел. " Против “ отпадането на оптималния застрахователен приход са по-често високообразованите респонденти, хората над 50 годишна възраст, както и живеещите в огромните градове на страната (с изключение на София).
Премахването на оптималния застрахователен приход като механизъм за увеличението на финансовата непоклатимост на пенсионната система се предлага от МВФ. Конфедерацията на труда " Подкрепа “ в свое мнение до зам.-министъра на финансите също поддържа сходна мярка, доколкото в мнението се пази тезата, че " общата данъчно-осигурителна тежест би трябвало да е една и съща, без значение от размера на самостоятелния застрахователен приход, без да се обезпечава преимущество за най-високите приходи “.
В заключителното изказване на екипа след привършване на задачата на МВФ от март 2024 година във връзка с нуждата от реформиране на пенсионната система се показва, че следва да се промени " формулата за пресмятане на пенсиите, с цел да се усилят тласъците за заплащане на вноските “. Едва 10% от пълнолетното население утвърждава формулата, по която сега се пресмятат пенсиите. В болшинството си това са хора, които познават добре главните правила на пенсионната система в България.
Пенсионираните респонденти, одобряващи метода на пресмятане, по-често показват, че са удовлетворени от размера на получаваната от тях пенсия. Трябва да бъде маркирано, че по-често задоволство от логаритъма за пресмятане на пенсиите заявяват хора, които са се пенсионирали през последните 5 години, написа pariteni.bg.
Две трети от участвалите в проучването на НЦПИ, извършено при започване на 2024 година, не утвърждават лица, които не са се осигурявали през годините, да получават пенсия, като по-голямата част от неодобряващите, настояват, че са осведомени с главните правила на пенсионната система в България. Делът на хората, които утвърждават лицата, които не са се осигурявали през годините, да получават пенсия, е 18% от интервюираните през февруари 2024 година В тази група попадат по-често нискообразовани респонденти и представители на етническите малцинства.
Според 19% от интервюираните пълнолетни жители на страната повишението на пенсиите би трябвало да зависи от увеличение на осигурителния принос. В тази група по-често попадат:
- осведомените с главните правила на пенсионната система в България;
- респондентите над 59 годишна възраст;
- хората, със стандарт на живот над междинния за страната.
Сключването на пенсионна застраховка за нарастване на пенсиите се припознава от 9% от интервюираните. В тази група попадат най-вече хора със следния социално-демографски профил:
- на възраст сред 30 и 39 г.;
- високообразовани;
- живеещи в регионалните центрове.
Делът на хората, които свързват опцията за по-високи пенсии с присъединяване в непринуден частен пенсионен фонд, е 7%.
Анализът демонстрира още, че пълнолетните поданици на страната са разграничени в мнението си по въпроса за нуждата от увеличение на пенсионно осигурителната вноска – 41% изрично не поддържат концепцията, а 36% са на мнение, че увеличението й (минимално или значително) е неотложно, в случай че това би довело до нарастване на пенсиите.
Според данните има директна връзка сред възрастта на респондентите и отношението им по въпроса – с повишаването на възрастта се усилва и желанието за нарастване на вноската, като измежду трудовоактивните хора доминира разбирането, че вноската не следва да бъде увеличавана (74% от показалите, че не би трябвало да се усили вноската, към момента не са пенсионирани). Хората, които са се пенсионирали и са прекратили трудовата си активност, по-често от останалите показват, че вноската би трябвало да се усили доста, както и, че пенсиите им са ниски и им разрешават само да покрият главните си потребности.
Премахването на тавана на пенсиите, от една страна, би довело до разходването на повече средства за пенсии, само че от друга – и до по-голяма правдивост на пенсионната система у нас. В началото на 2024 година в публичното мнение доминира неодобрението към сходна мярка. Идеята за отпадането на тавана на пенсиите е подкрепяна по-често от хора, които са се пенсионирали във второкласен труд, респонденти във възрастовата група 50-59 година, както и високообразованите поданици на страната.
На противоположната позиция, " срещу “ отпадането на оптималната пенсия, са по-често най-възрастните хора, респонденти, удовлетворени от размера на получаваната пенсия, както и жителите на дребните градове на страната.
Премахването на оптималния застрахователен доход среща утвърждението по-често на хората на възраст сред 40 и 50 година и високообразованите респонденти. Същевременно би трябвало да бъде маркирано, че близо половината от одобряващите сходна мярка няма да бъдат наранени от нея, доколкото приходите им са под оптималния застрахователен предел. " Против “ отпадането на оптималния застрахователен приход са по-често високообразованите респонденти, хората над 50 годишна възраст, както и живеещите в огромните градове на страната (с изключение на София).
Премахването на оптималния застрахователен приход като механизъм за увеличението на финансовата непоклатимост на пенсионната система се предлага от МВФ. Конфедерацията на труда " Подкрепа “ в свое мнение до зам.-министъра на финансите също поддържа сходна мярка, доколкото в мнението се пази тезата, че " общата данъчно-осигурителна тежест би трябвало да е една и съща, без значение от размера на самостоятелния застрахователен приход, без да се обезпечава преимущество за най-високите приходи “.
В заключителното изказване на екипа след привършване на задачата на МВФ от март 2024 година във връзка с нуждата от реформиране на пенсионната система се показва, че следва да се промени " формулата за пресмятане на пенсиите, с цел да се усилят тласъците за заплащане на вноските “. Едва 10% от пълнолетното население утвърждава формулата, по която сега се пресмятат пенсиите. В болшинството си това са хора, които познават добре главните правила на пенсионната система в България.
Пенсионираните респонденти, одобряващи метода на пресмятане, по-често показват, че са удовлетворени от размера на получаваната от тях пенсия. Трябва да бъде маркирано, че по-често задоволство от логаритъма за пресмятане на пенсиите заявяват хора, които са се пенсионирали през последните 5 години, написа pariteni.bg.
Две трети от участвалите в проучването на НЦПИ, извършено при започване на 2024 година, не утвърждават лица, които не са се осигурявали през годините, да получават пенсия, като по-голямата част от неодобряващите, настояват, че са осведомени с главните правила на пенсионната система в България. Делът на хората, които утвърждават лицата, които не са се осигурявали през годините, да получават пенсия, е 18% от интервюираните през февруари 2024 година В тази група попадат по-често нискообразовани респонденти и представители на етническите малцинства.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ