Д-р Шурлиев: Най-често срещаните заболявания вследствие на бъбрчените заболявания са хипертония и захарния диабет
„ В България най-често срещаните болести в резултат на бъбрчените болести са хипертонията и захарният диабет. Много постоянно, при доста пациенти, артериалната хипертония предшества с години диабета. И когато те не се управляват съответно и не се лекуват, могат да доведат до утежняване на бъбречната функционалност “. Това изясни в предаването „ Дарик кафе “ по Дарик доктор Венцислав Шурлиев, експерт нефролог.
Докторът, с над 25 години опит в клиничната нефрология, диагностициране, осъществяване на лекуване и следене на пациенти с разнообразни нефрологични болести, обърна внимание в ефира на нуждата от проучване на креатинин при хората с хронично бъбречно заболяване.
„ Креатининът самичък по себе си дава визия за моментното положение на бъбречната функционалност – може да бъде проучен от персоналния доктор, в болничното заведение, когато постъпи пациент заради някаква причина, от самия пациент или експерт може да го назначи. Това е по-скоро индикатор, който ние би трябвало да следим наложително, още повече той може да бъде висок и, когато човек няма недоволства, никакво разбиране, не е знаел, че има проблем с бъбреците “, изясни доктор Шурлиев.
Той акцентира, че изключително рискова група са пациентите с фамилна обремененост при бъбречните болести. Заради генетичната си предразположеност тези пациенти наложително би трябвало да изследват индикаторите на креатинин. Това проучване не влиза като рутинно проучване в границите на профилактиката при персоналните лекари.
„ Сега се води една дейна акция. Ние, нефролозите желаеме това нещо да бъде променено, да бъде прибавен този креатинин като наложителен индикатор в общия пакет за проучвания, с цел да можем ние тази профилактика да я правим доста по-рано на бъбречната функционалност, да имаме визия по-рано, в сравнение с, когато пациентът стигне възрастовата граница от 60 години, когато към този момент може да са настъпили структурни промени и ние (специалистите – бел. ред.) няма да можем да помогнем на този пациент кой знае какъв брой дейно “, изясни доктор Шурлиев.
Той добави, че е доста значимо това проучване да се прави в точния момент, защото трайните индикатори над горната граница за креатинин, сочат, че 70% от гломерулния уред към този момент го няма. „ Т.е. тези структури, които би трябвало да обработват и цялата кръв да минава през тях и да обезпечат комфорт на организма и на другите органни системи, към този момент не действат. Затова задачата е да се види, да се разяснява и да се вземат ограничения, когато този креатинин е още в граници “, сподели нефрологът.
„ Много постоянно тези пациенти имат и други болести – имат хипертония, диабет, имат обменни болести, свързани с нараснали липиди, нараснала пикочна киселина. Всички тези положения повреждат и бъбреците, а бъбреците като главен орган, като регулатор на доста от функционалностите също имат отношение към артериалната хипертония. Т.е., ние можем да имаме една хипертония, която обусловена от бъбреците да се отрази на сърдечната активност за увеличение на лявата камера и оттова да протече една взаимно обвързвана патология, която с течение на времето, в случай че не се наблюдава, не се лекува, ще наруши комфорта на пациента “, изясни доктор Шурлиев.
Той добави, че медицината към този момент е стигнала до сполучлив препарат, който обезпечава по-добра защита на бъбречната функционалност, оказва помощ на сърдечната активност и управлява диабета.
Д-р Шурлиев посъветва, в случай че пациентите в миналото са имали проблем с бъбреци или пикочен мехур, наложително да се наблюдават тези органи:
„ Елементарна обща просвета би трябвало да имат пациентите, да демонстрират интерес към креатинина и в случай че се вижда, че е отвън нормата на външната граница, да се изисква от персоналния доктор посещаване при експерт “.
Докторът, с над 25 години опит в клиничната нефрология, диагностициране, осъществяване на лекуване и следене на пациенти с разнообразни нефрологични болести, обърна внимание в ефира на нуждата от проучване на креатинин при хората с хронично бъбречно заболяване.
„ Креатининът самичък по себе си дава визия за моментното положение на бъбречната функционалност – може да бъде проучен от персоналния доктор, в болничното заведение, когато постъпи пациент заради някаква причина, от самия пациент или експерт може да го назначи. Това е по-скоро индикатор, който ние би трябвало да следим наложително, още повече той може да бъде висок и, когато човек няма недоволства, никакво разбиране, не е знаел, че има проблем с бъбреците “, изясни доктор Шурлиев.
Той акцентира, че изключително рискова група са пациентите с фамилна обремененост при бъбречните болести. Заради генетичната си предразположеност тези пациенти наложително би трябвало да изследват индикаторите на креатинин. Това проучване не влиза като рутинно проучване в границите на профилактиката при персоналните лекари.
„ Сега се води една дейна акция. Ние, нефролозите желаеме това нещо да бъде променено, да бъде прибавен този креатинин като наложителен индикатор в общия пакет за проучвания, с цел да можем ние тази профилактика да я правим доста по-рано на бъбречната функционалност, да имаме визия по-рано, в сравнение с, когато пациентът стигне възрастовата граница от 60 години, когато към този момент може да са настъпили структурни промени и ние (специалистите – бел. ред.) няма да можем да помогнем на този пациент кой знае какъв брой дейно “, изясни доктор Шурлиев.
Той добави, че е доста значимо това проучване да се прави в точния момент, защото трайните индикатори над горната граница за креатинин, сочат, че 70% от гломерулния уред към този момент го няма. „ Т.е. тези структури, които би трябвало да обработват и цялата кръв да минава през тях и да обезпечат комфорт на организма и на другите органни системи, към този момент не действат. Затова задачата е да се види, да се разяснява и да се вземат ограничения, когато този креатинин е още в граници “, сподели нефрологът.
„ Много постоянно тези пациенти имат и други болести – имат хипертония, диабет, имат обменни болести, свързани с нараснали липиди, нараснала пикочна киселина. Всички тези положения повреждат и бъбреците, а бъбреците като главен орган, като регулатор на доста от функционалностите също имат отношение към артериалната хипертония. Т.е., ние можем да имаме една хипертония, която обусловена от бъбреците да се отрази на сърдечната активност за увеличение на лявата камера и оттова да протече една взаимно обвързвана патология, която с течение на времето, в случай че не се наблюдава, не се лекува, ще наруши комфорта на пациента “, изясни доктор Шурлиев.
Той добави, че медицината към този момент е стигнала до сполучлив препарат, който обезпечава по-добра защита на бъбречната функционалност, оказва помощ на сърдечната активност и управлява диабета.
Д-р Шурлиев посъветва, в случай че пациентите в миналото са имали проблем с бъбреци или пикочен мехур, наложително да се наблюдават тези органи:
„ Елементарна обща просвета би трябвало да имат пациентите, да демонстрират интерес към креатинина и в случай че се вижда, че е отвън нормата на външната граница, да се изисква от персоналния доктор посещаване при експерт “.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ