България пое в страшна посока. В нейния край такива като мен ще бъдат гонени и арестувани |
В България Конституционният съд дописа конституцията в посока, в края на която такива като мен ще бъдат гонени и задържани, защото не се вписваме в " българската народностна, духовна и културна традиция ".
Бесен бях в часовете, откакто Конституционният съд (КС) одобри, че в конституцията понятието " пол " има единствено биологичен смисъл.
Чак се чудех на себе си за какво съм толкоз разгневен. Все отново това решение е смешка. Конституцията не се занимава с въпроси на биологията. Конституционен съд можеше да разгласи понятието " пол " за принадлежащо не към биологията, а към космологията. Защото конституцията не се занимава и с космоса. Със същия (не)успех Конституционен съд може някой ден да се произнесе по въпроси на физиката (например за формата на Земята), на химията (за формулата на етиловия алкохол) или на астрологията (за въздействието на ретроградния Меркурий).
Разярих се, тъй като под смешното се крие страшното. Защото в претекстовете за смешното решение е заровена ясно избрана и от дълго време известна антирепубликанска и антиконституционна идеология.
Искат да изтребят самостоятелните права и свободи
Да забележим изначало по какви аргументи въобще имаме конституция и конституционно ръководство.
Конституционният ред е фиктивен за да защищити хората от произвола на властта, както и от произвола на болшинството. Конституционният - т.е. ограничителен произвола - ред е моята гаранция, че даже " суверенът " на следващия ден целокупно да гласоподава, че всички би трябвало да вървим със зелени гащи, аз зелени гащи няма да обуя. Тази точно моя независимост, т.е. да не се покорявам на произвол, нарушаващ правата ми, е това, което прави една конституция.
Така е в актуалните, съвременни общества. В тях правата и свободите на индивида са в основата на правовия ред. В обичайните общества не е по този начин. Там права и свободи на индивида няма, тъй като няма човеци. Има участници в общности - вид " кошер ", чието държание се контролира не от тях самите, а от " традицията ", задължаваща ги да правят едно, а не друго.
Оттук следва, че всеки, който си разрешава да взема наложителни решения във връзка конституцията, би следвало да основава своята обосновка върху самостоятелните права и свободи (заради чиято отбрана конституцията е създадена), а не върху разпоредбите на кошера.
Да забележим аргументацията на нашите конституционни съдии: " В Основния закон понятието " пол " има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със фамилните връзки и съответно с институтите на брака, фамилията и майчинството, за които е особено, че отразяват българската народностна, духовна и културна традиция... "
В тези размишления отсъствието на обикновена официална логичност е единствено по себе си умилително. Твърди се, че полът нямал нищо общо със обществената сфера (т.е. с връзките сред хората) и бил част от биологията, тъй като така повелявала... обществената сфера (традицията, която не е част от биологията, тъй като е сцена на връзки сред хората).
Дотук - двойка по официална логичност. Конституционните измерения на решението на Конституционния съд обаче са доста по-важни, защото на следващия ден могат да дефинират самите учредения на нашия живот като общество.
Проблемите тук са няколко. Първо: Конституционният съд най-нахално дописва - и то на коляно - конституцията, като вкарва в нея неща, които тя не съдържа: биология, традиция и сходни. В различен откъс от своята аргументация, конституционните съдии ненадейно вкарват в оборот " националната еднаквост ", демографската рецесия и " самото оцеляване на нацията " - отново неща, които в конституцията ги няма.
Второ: казусът не е даже единствено в това, че Конституционен съд си разрешава да дописва конституцията; а че прави това с ясна идеологическа устременост.
След като конституцията (както отбелязва и Филип Димитров в своята обособена обосновка) се занимава с отстояване на свободата на индивида, всяко нейно дописване би следвало да отива в тази посока, т.е. да укрепва гаранциите за тази независимост. Конституционните съдии, обаче, дописват конституцията в напълно друга посока - в посоката не на свободния субект, а на кошера, на племенното живеене, в което човеци, дублирам, няма. А в случай че се появят, биват остракирани или напряко изтребвани. В името на това, което болшинството счита за " традиция ".
Третият проблем е чисто парламентарен. Конституционен съд се базира на " българската народностна, духовна и културна традиция " (не на правата и свободите, да потретя). Къде, пита се, можем да узнаем какво тъкмо ни подрежда да вършим тази народностна, духовна и културна традиция? Кой е оня общопризнат и законен документ, от който можем да научим това?
Няма подобен документ. И не може да има. Затова хората пишат, одобряват и живеят по разпоредбите на конституции, а не - на наръчници по културно завещание. Там, където някой императивно постанова върху обществото наложително схващане на " народностна традиция ", нормално приказваме за тирания, а не за конституционно ръководство.
Имам чисто фактическа неприятна вест за конституционните съдии, обосноваващи своите решения не с конституционния ред, а с " народностната традиция ".
Всеки сериозен фолклорист (не са доста, само че ги има) ще ви каже, че в самото сърце на българската (и не само) фолклорна просвета е заложена травестията, т.е. замъгляването на пола, символното прекосяване от един пол към различен. Тази просвета бе разнебитена по време на социализма и през днешния ден травестията проличава, като мумифицирана отломка, най-вече в кукерските игри. Конституционните съдии се базират на една " народностна просвета ", която е идеологическа травестия, окастрена, изкормена и сведена до равнището на спектакли вид " Балкантурист " за пред непознатите туристи.
Фактическото непознаване на " народностната просвета " обаче не би трябвало да е проблем, в случай че Конституционен съд не я ползваше, с цел да обоснове дописването на конституцията. Време е към този момент да забележим: в каква политическа посока води тъкмо това дописване?
Онази рискова шепа германци от 1920-те
През 1920-те години в Германия шепа хора вземат решение да разработят политическа идеология, която да противостои на това, което те жигосват като " цивилизация ".Те се опълчват на цивилизацията поради нейното свойство, след Просвещението, да създава универсални права и свободи, т.е. права и свободи, отнасящи се в идентична степен до всички хора, без значение от тяхната вяра, народност, етнос и така нататък На тази основа поражда актуалното право, в чието сърце е точно това схващане за универсалната полезност на хората като свободни индидиви. А от това схващане израстват и конституциите на модерните страни, включително днешната българска.
Срещу концепцията за тъждество сред свободните човеци шепата германци, заели се със задачата да срутен " цивилизацията ", изправят концепцията за неравноправие сред групи, в тази ситуация - нации и раси. На просвещенското " Свобода, тъждество, приятелство " тези германци дават отговор с " Народ, просвета, традиция ". В началото на Втората международна война, радио-дуелът сред Хитлер и Чърчил неслучайно е положен точно в този разлом. Докато Хитлер приказва за народ, просвета и традиция, Чърчил напълно умишлено натъртва, че задачата на Британия във войната не е отстояването на някакъв личен народен интерес, а отбраната на " цивилизацията ", т.е. на всички хора в качеството им на хора. Британският водач е освен наясно, че с това си говорене вбесява Хитлер; той е наясно и с това, че титаничната международна борба е точно сред цивилизацията, гарантираща права и свободи, и идеологията на " народ-култура-традиция ", имаща за цел връщането на човечеството във времената на кошера.
Хайде в този момент прочетете още веднъж обосновката на решението на Конституционния съд за пола. Виждате ли из тази аргументация да шета свободният, самостоятелен субект, чиито точно права конституцията пази? Или виждате това, другото - " народ-култура-традиция "?
Ето по тази причина се вбесих, откакто прочетох решението на Конституционен съд за пола. Конституционните съдии дописаха конституцията в посока, в края на която такива като мен ще бъдат гонени и задържани, защото не се вписваме, съгласно някой малък сатрап, в " българската народностна, духовна и културна традиция ". По този път са минали доста страни, минават и през днешния ден. Той постоянно стартира съвсем безобидно, с една дребна, смешна крачица, която води до още дребни крачици, до момента в който най-после внезапно се оказваш зад някаква телена ограда, чукайки камъни за просперитета на народа, неговата просвета и традиция.
Бесен бях в часовете, откакто Конституционният съд (КС) одобри, че в конституцията понятието " пол " има единствено биологичен смисъл.
Чак се чудех на себе си за какво съм толкоз разгневен. Все отново това решение е смешка. Конституцията не се занимава с въпроси на биологията. Конституционен съд можеше да разгласи понятието " пол " за принадлежащо не към биологията, а към космологията. Защото конституцията не се занимава и с космоса. Със същия (не)успех Конституционен съд може някой ден да се произнесе по въпроси на физиката (например за формата на Земята), на химията (за формулата на етиловия алкохол) или на астрологията (за въздействието на ретроградния Меркурий).
Разярих се, тъй като под смешното се крие страшното. Защото в претекстовете за смешното решение е заровена ясно избрана и от дълго време известна антирепубликанска и антиконституционна идеология.
Искат да изтребят самостоятелните права и свободи
Да забележим изначало по какви аргументи въобще имаме конституция и конституционно ръководство.
Конституционният ред е фиктивен за да защищити хората от произвола на властта, както и от произвола на болшинството. Конституционният - т.е. ограничителен произвола - ред е моята гаранция, че даже " суверенът " на следващия ден целокупно да гласоподава, че всички би трябвало да вървим със зелени гащи, аз зелени гащи няма да обуя. Тази точно моя независимост, т.е. да не се покорявам на произвол, нарушаващ правата ми, е това, което прави една конституция.
Така е в актуалните, съвременни общества. В тях правата и свободите на индивида са в основата на правовия ред. В обичайните общества не е по този начин. Там права и свободи на индивида няма, тъй като няма човеци. Има участници в общности - вид " кошер ", чието държание се контролира не от тях самите, а от " традицията ", задължаваща ги да правят едно, а не друго.
Оттук следва, че всеки, който си разрешава да взема наложителни решения във връзка конституцията, би следвало да основава своята обосновка върху самостоятелните права и свободи (заради чиято отбрана конституцията е създадена), а не върху разпоредбите на кошера.
Да забележим аргументацията на нашите конституционни съдии: " В Основния закон понятието " пол " има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със фамилните връзки и съответно с институтите на брака, фамилията и майчинството, за които е особено, че отразяват българската народностна, духовна и културна традиция... "
В тези размишления отсъствието на обикновена официална логичност е единствено по себе си умилително. Твърди се, че полът нямал нищо общо със обществената сфера (т.е. с връзките сред хората) и бил част от биологията, тъй като така повелявала... обществената сфера (традицията, която не е част от биологията, тъй като е сцена на връзки сред хората).
Дотук - двойка по официална логичност. Конституционните измерения на решението на Конституционния съд обаче са доста по-важни, защото на следващия ден могат да дефинират самите учредения на нашия живот като общество.
Проблемите тук са няколко. Първо: Конституционният съд най-нахално дописва - и то на коляно - конституцията, като вкарва в нея неща, които тя не съдържа: биология, традиция и сходни. В различен откъс от своята аргументация, конституционните съдии ненадейно вкарват в оборот " националната еднаквост ", демографската рецесия и " самото оцеляване на нацията " - отново неща, които в конституцията ги няма.
Второ: казусът не е даже единствено в това, че Конституционен съд си разрешава да дописва конституцията; а че прави това с ясна идеологическа устременост.
След като конституцията (както отбелязва и Филип Димитров в своята обособена обосновка) се занимава с отстояване на свободата на индивида, всяко нейно дописване би следвало да отива в тази посока, т.е. да укрепва гаранциите за тази независимост. Конституционните съдии, обаче, дописват конституцията в напълно друга посока - в посоката не на свободния субект, а на кошера, на племенното живеене, в което човеци, дублирам, няма. А в случай че се появят, биват остракирани или напряко изтребвани. В името на това, което болшинството счита за " традиция ".
Третият проблем е чисто парламентарен. Конституционен съд се базира на " българската народностна, духовна и културна традиция " (не на правата и свободите, да потретя). Къде, пита се, можем да узнаем какво тъкмо ни подрежда да вършим тази народностна, духовна и културна традиция? Кой е оня общопризнат и законен документ, от който можем да научим това?
Няма подобен документ. И не може да има. Затова хората пишат, одобряват и живеят по разпоредбите на конституции, а не - на наръчници по културно завещание. Там, където някой императивно постанова върху обществото наложително схващане на " народностна традиция ", нормално приказваме за тирания, а не за конституционно ръководство.
Имам чисто фактическа неприятна вест за конституционните съдии, обосноваващи своите решения не с конституционния ред, а с " народностната традиция ".
Всеки сериозен фолклорист (не са доста, само че ги има) ще ви каже, че в самото сърце на българската (и не само) фолклорна просвета е заложена травестията, т.е. замъгляването на пола, символното прекосяване от един пол към различен. Тази просвета бе разнебитена по време на социализма и през днешния ден травестията проличава, като мумифицирана отломка, най-вече в кукерските игри. Конституционните съдии се базират на една " народностна просвета ", която е идеологическа травестия, окастрена, изкормена и сведена до равнището на спектакли вид " Балкантурист " за пред непознатите туристи.
Фактическото непознаване на " народностната просвета " обаче не би трябвало да е проблем, в случай че Конституционен съд не я ползваше, с цел да обоснове дописването на конституцията. Време е към този момент да забележим: в каква политическа посока води тъкмо това дописване?
Онази рискова шепа германци от 1920-те
През 1920-те години в Германия шепа хора вземат решение да разработят политическа идеология, която да противостои на това, което те жигосват като " цивилизация ".Те се опълчват на цивилизацията поради нейното свойство, след Просвещението, да създава универсални права и свободи, т.е. права и свободи, отнасящи се в идентична степен до всички хора, без значение от тяхната вяра, народност, етнос и така нататък На тази основа поражда актуалното право, в чието сърце е точно това схващане за универсалната полезност на хората като свободни индидиви. А от това схващане израстват и конституциите на модерните страни, включително днешната българска.
Срещу концепцията за тъждество сред свободните човеци шепата германци, заели се със задачата да срутен " цивилизацията ", изправят концепцията за неравноправие сред групи, в тази ситуация - нации и раси. На просвещенското " Свобода, тъждество, приятелство " тези германци дават отговор с " Народ, просвета, традиция ". В началото на Втората международна война, радио-дуелът сред Хитлер и Чърчил неслучайно е положен точно в този разлом. Докато Хитлер приказва за народ, просвета и традиция, Чърчил напълно умишлено натъртва, че задачата на Британия във войната не е отстояването на някакъв личен народен интерес, а отбраната на " цивилизацията ", т.е. на всички хора в качеството им на хора. Британският водач е освен наясно, че с това си говорене вбесява Хитлер; той е наясно и с това, че титаничната международна борба е точно сред цивилизацията, гарантираща права и свободи, и идеологията на " народ-култура-традиция ", имаща за цел връщането на човечеството във времената на кошера.
Хайде в този момент прочетете още веднъж обосновката на решението на Конституционния съд за пола. Виждате ли из тази аргументация да шета свободният, самостоятелен субект, чиито точно права конституцията пази? Или виждате това, другото - " народ-култура-традиция "?
Ето по тази причина се вбесих, откакто прочетох решението на Конституционен съд за пола. Конституционните съдии дописаха конституцията в посока, в края на която такива като мен ще бъдат гонени и задържани, защото не се вписваме, съгласно някой малък сатрап, в " българската народностна, духовна и културна традиция ". По този път са минали доста страни, минават и през днешния ден. Той постоянно стартира съвсем безобидно, с една дребна, смешна крачица, която води до още дребни крачици, до момента в който най-после внезапно се оказваш зад някаква телена ограда, чукайки камъни за просперитета на народа, неговата просвета и традиция.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ