Търговията с изкуство на тъмно не е частен патент
В България през днешния ден търговията с изкуство е съвсем напълно на мрачно. Редовните в последно време кавги с имитации, за които няма нито един наказан, приказват същото. Но не става дума единствено за частните колекционери – неналичието на бистрота обгръща и попълването на сбирките на някои от публичните (държавни и общински) галерии.
„ Вместо да очаквам медиите, някой изкуствовед или различен, взех решение непосредствено да проявя интереса си към това какво влиза във фондовете на държавните/общинските ни галерии. Какво се купува и за какъв брой? С какви средства страната и общините поддържат изкуството? Това ще покаже кои създатели и произведения правят оценка музейните експерти “ - написа Мария Каравланова, художник от Пловдив.
В началото на 2018 година Каравланова, която не е публицист и не работи за медия, само че е професионално обвързвана с изкуството, се заема да изследва тематиката. Впоследствие основава уебсайт и фейсбук групата „ Национални и общински художествени галерии. Прозрачност ”, където в обособени изявления споделя и споделя обществено всичко. Започва от Google. След 1990 година държавните и общински галерии в страната не са разполагали с никакви – или съвсем никакви - средства за откупки и са попълвали фондовете си спорадично, като са плащали алегорични суми, или пък са разчитали на дарения. Поради това множеството споделят, че
в сбирките им има 30-годишна „ бездна ”
– няколко генерации художници не са показани там. Но дали това е тъкмо по този начин?
В НХГ да вземем за пример за 20 години има единствено две (!) откупки, като едната е икона за криптата, споделя през 2010-а директорката Слава Иванова. В една анкета на към този момент несъществуващия вестник “Култура “ (от 2012 г.) Мария Василева, по това време организатор в СГХГ, пита националните и общински художествени галерии „ Колко произведения сте закупили след 1989 година? ”. Трите най-големи държавни - НХГ, Галерията за задгранично изкуство (тогава тя към момента е обособена от Националната галерия) и Софийската градска художествена изложба, не са дали отговори. Но Мария Каравланова съумява да откри по-късно, че единствено за интервала 2007-2012 година СГХГ е откупила 236 творби за 425 570 лева
След рухването на комунизма към този момент я няма партията, която да купува в огромни размери. Междувременно сред 1995 и 2015 година г. фондът на НХГ нараства от 30 на 42 хиляди произведения - главно от дарения. Както споделя в упоменатото нагоре изявление Слава Иванова: „ Всички считат художниците за индивидуалисти, само че аз постоянно съм вярвала, че са извънредно великодушни “.
Това прави по 600 дарения годишно - приблизително по 3 дневно
Или малко по-малко, тъй като през 2011-а (или 2012) са купени “малко ” неща за “ограничени ” средства. В същото време, по самопризнание на директорката му, музеят страда от дефицит на депа за предпазване на наличните сбирки и някои от тях са в плачевно положение.
Въпреки публичната значителност на дарителството, не всички дарения са с идентични подбуди. В началото на март 2017 година много български медии въодушевено оповестиха, че Вежди Рашидов е единственият български художник с творби, притежавани от Лувъра. Оказа се, че скулпторът се е опитал да дари свои работи на Лувъра. Възможни са две аргументи: 1. Искал е да попълни празнините в сбирките на Лувъра, който към момента не разполага с български създатели. 2. Искал е авторитет - да се знае, че той е единственият българин, който може да се похвали с творби в най-престижния международен музей. (Но беше пропуснал, че регламентът на Лувъра не разрешава.) Вежди Рашидов е дарявал и на НХГ, какво тъкмо - на уеб страницата на НХГ няма и тези данни.
Дълго време на дарения разчита и другата огромна и дейна изложба в столицата – Софийска градска. В уеб страницата ѝ към януари 2018 година, в раздел „ Колекции “, се вижда същият разказ: „ Най-тежък е интервалът 1991-2007 година, през който музеят няма бюджет за откупки и разчита само на дарения.... След спиране от 18 години през 2007 година Столичната община стартира да дава ЕЖЕГОДНО средства за откупуване на произведения “.
В началото на 2018 година една вест от противоположната страна на света провокира мощно неспокойствие в художествените среди - умряла българка, живяла десетилетия в Австралия, е
завещала близо 2 млн. лева на Националната изложба
Как ще бъде изхарчено наследството на Маргарита Занеф? Това се питат мнозина, откогато бе оповестена последната воля на българката, умряла през 2016-а. Първоначалната концепция, която заяви новата директорка Яра Бубнова, бе с парите от Австралия да се купи нещо на Кристо, от който НХГ има единствено няколко студентски работи. Но това по този начин и не се случи.
По-късно Каравланова изследва и нормативните документи, с които работят публичните галерии, и в края на м. май 2018 година подава Заявление по Закона за достъп до информация с две идентични претенции до НХГ и СГХГ:
1. Информация за бюджета, провиснал за откупки за интервала 2007-2017 година, с съответни числа по години.
2. Пълен лист на изплатените и постъпили във фонда им произведения за интервала 2007-2017 година, с съответни данни по години, по инвентарна книга (раздел, инвентарен номер, название, създател, година на приемане, оценка/цена на закупуване).
Отговорът от НХГ идва в период. От него излиза наяве, че за интервала 2011-2013-а са изплатени 87 произведения за 292 802 лева Исканата информация по точка 2 обаче е непълна - конкретни откупни цени на обособените създатели липсват (с две изключения). Обяснението е, че „ са подписани контракти с трети лица – продавачи, и те не дават единодушие за даване на спомагателна информация по отношение на цената на изплатените творби “.
За своя отговор СГХГ удължава периода „ заради огромен размер информация ”, той не е завършен по условията на ЗДОИ, има неточности и неясноти. Например написаното „ СГХГ не разполага с обособен целеви бюджет за откупуване на художествени творби, който да й се дава от Столична община “ се разминава с текста в уеб страницата на галерията: „ След спиране от 18 години през 2007 година Столична община стартира да дава ЕЖЕГОДНО средства за откупуване на произведения “. И описът по т. 2 е
без съответни откупни цени на творбите,
със същия претекст за „ третите лица ”, както отговора на НХГ.
„ Не одобрявам „ мотивацията ” на НХГ “, написа заявителката, „ да ми бъде отказана информация за произведения, експонати от националните и общинските ни художествени музеи/галерии “ и обжалва получения отговор в съда. Решението на Административен съд - София град излиза в края на 2018 година и задължава НХГ да добави изчезналите данни: „ Информацията за цените на всички произведения, изплатени от Националната изложба за последните 10 година, е социална и предстои на даване по реда на ЗДОИ, защото е налице хипотеза за съществуване на надделяващ публичен интерес, която не е оборена в отхвърли на административния орган “, гласи правосъдното решение.
Чак тогава Националната изложба изпраща желаната информация. От нея се вижда, че най-ниската откупна цена е 300 лева (за цифров печат), а най-вече е платено за картината на Султана Суружон „ Портрет на момиче от Чехословакия " (1948 г.) - 20 000 лева До през днешния ден данните по този начин и не са качени на уеб страницата на " Квадрат 500 ".
Междувременно през септември 2018 година Каравланова подава заявки до още 31 общински галерии, искайки информация за отпупките в интервала 2007-2017 г. След горепосоченото правосъдно решение наново желае и изчезналата информация от СГХГ, само че получава цялостен отвод, който апелира. От 33-те галерии в страната, множеството незабавно са дали отговори. 4 галерии нямат откупки, 10 са с частични отводи (вкл. СГХГ, която очевидно е повлияла за отговорите на някои) и 3 галерии са с безмълвен отвод. „ Реално аз трябваше да апелирам и безмълвните, и всички частични отводи. Т.е. да повеждам 13 каузи. Това е неуместна обстановка за българските музеи! ”, споделя Каравланова.
От другите отговори личат ясно няколко неща. За посочения интервал закупените от СГХГ произведения са на стойност съвсем два пъти повече от цената на откупките, направени от останалите общински галерии в страната, взети дружно: 627 027 против 376 457 лева Същевременно броят на творбите, изплатени от СГХГ, е съвсем двойно по-малък: 385 експоната са постъпили в СГХГ, против 681 експоната за останалите общински галерии.
„ Това съпоставяне прави Софийска градска изложба безспорен общински
„ монополист ” в откупките на културни полезности
и обезсмисля всичко, изписано и изговорено за културната децентрализация. СГХГ е преди всичко и по още един индикатор - брой изплатени създатели. “
Важна детайлност е, че съгласно Закона за културното завещание държавните и общинските галерии са МУЗЕИ и в техните съществени фондове могат да влизат само произведения със статут на движими културни полезности. Пак съгласно ЗКН „ Не са културни полезности по смисъла на този закон: 3. Произведения на изкуството, благосъстоятелност на техните създатели, или такива, които не са по-стари от 50 години ”. Реално част от актуалното изкуство е бъдещото културно завещание, само че щом избрани автори/творби получават подобен статут още „ през днешния ден ”, като изключения от горното предписание, то цялостната бистрота е още по-голяма отговорност и обвързване.
„ Всеизвестно обвиняване в част от арт средите е, че Мария Василева протежира членовете и приятелите на Института за модерно изкуство (ИСИ). Тя е измежду създателите му и години наред работи паралелно в него и в СГХГ (където е основен организатор от 2003 до 2016 г.), до момента в който не гръмва скандал точно поради подозрения, че парите за откупките на Софийска градска изложба отиват единствено при избрани създатели, а други са канени да подаряват или са откупувани на в действителност смешни цени. ” Каравланова акцентира, че тези подозрения не са нейни, само че фактът, че до през днешния ден нито са доказани, нито опровергани, подклажда нескончаеми разногласия, противодействия и междуличностни войни. Не оказва помощ и фактът, че актуалната директорка на НХГ Яра Бубнова е създател, а до неотдавна и шеф на ИСИ.
Междувременно след излизането на правосъдното решението за НХГ Каравланова е изпратила наново заявление до СГХГ, на което получава цялостен отвод. Обжалва го и в средата на 2019 година Административният съд – Пловдив оповестява Решение, което е в интерес на тъжителката по всички точки: „ Налице е надделяващ публичен интерес за даване на информация за цените на изплатените произведения в последните 10 година от Софийската градска художествена изложба. Отказът на шефа на СГХГ…. е анулиран и преписката е върната на СГХГ за ново изговаряне по заявката с инструкции по тълкуването и използването на закона. ”
СГХГ изпраща новия си отговор на 23 юли 2019 година Удивителното в него е, че и той единствено отчасти е съгласуван с напътствията на правосъдното решение. „ В последна сметка ми стана ясно, че и да печеля следващо дело, СГХГ ще продължи да приказва каквото си изиска, и в най-хубавия случай ще продължи да оповестява поисканата социална информация „ на 10 години по лъжичка ”. Затова, на този стадий, споделям моето аргументирано противоречие с следващия отговор на СГХГ единствено посредством този обществено наличен текст “, приключва Каравланова.
Очевидно търсената бистрота, която би понижила вилнеещите непрекъснато в арт средите интриги (спомнете си единствено свадите към Венецианското биенале), е мъчно постижима. Всеки отвод да се покаже нещо “на ярко ” върви в комплект с съмнението, че фактически неслучайно се крие. Може би ще минат още доста години, до момента в който артистите у нас узреят, до момента в който управленията стартират да носят отговорност по различен метод, до момента в който политическата среда стане малко по-плодотворна. А може би това тук в никакъв случай няма да се случи.
„ Вместо да очаквам медиите, някой изкуствовед или различен, взех решение непосредствено да проявя интереса си към това какво влиза във фондовете на държавните/общинските ни галерии. Какво се купува и за какъв брой? С какви средства страната и общините поддържат изкуството? Това ще покаже кои създатели и произведения правят оценка музейните експерти “ - написа Мария Каравланова, художник от Пловдив.
В началото на 2018 година Каравланова, която не е публицист и не работи за медия, само че е професионално обвързвана с изкуството, се заема да изследва тематиката. Впоследствие основава уебсайт и фейсбук групата „ Национални и общински художествени галерии. Прозрачност ”, където в обособени изявления споделя и споделя обществено всичко. Започва от Google. След 1990 година държавните и общински галерии в страната не са разполагали с никакви – или съвсем никакви - средства за откупки и са попълвали фондовете си спорадично, като са плащали алегорични суми, или пък са разчитали на дарения. Поради това множеството споделят, че
в сбирките им има 30-годишна „ бездна ”
– няколко генерации художници не са показани там. Но дали това е тъкмо по този начин?
В НХГ да вземем за пример за 20 години има единствено две (!) откупки, като едната е икона за криптата, споделя през 2010-а директорката Слава Иванова. В една анкета на към този момент несъществуващия вестник “Култура “ (от 2012 г.) Мария Василева, по това време организатор в СГХГ, пита националните и общински художествени галерии „ Колко произведения сте закупили след 1989 година? ”. Трите най-големи държавни - НХГ, Галерията за задгранично изкуство (тогава тя към момента е обособена от Националната галерия) и Софийската градска художествена изложба, не са дали отговори. Но Мария Каравланова съумява да откри по-късно, че единствено за интервала 2007-2012 година СГХГ е откупила 236 творби за 425 570 лева
След рухването на комунизма към този момент я няма партията, която да купува в огромни размери. Междувременно сред 1995 и 2015 година г. фондът на НХГ нараства от 30 на 42 хиляди произведения - главно от дарения. Както споделя в упоменатото нагоре изявление Слава Иванова: „ Всички считат художниците за индивидуалисти, само че аз постоянно съм вярвала, че са извънредно великодушни “.
Това прави по 600 дарения годишно - приблизително по 3 дневно
Или малко по-малко, тъй като през 2011-а (или 2012) са купени “малко ” неща за “ограничени ” средства. В същото време, по самопризнание на директорката му, музеят страда от дефицит на депа за предпазване на наличните сбирки и някои от тях са в плачевно положение.
Въпреки публичната значителност на дарителството, не всички дарения са с идентични подбуди. В началото на март 2017 година много български медии въодушевено оповестиха, че Вежди Рашидов е единственият български художник с творби, притежавани от Лувъра. Оказа се, че скулпторът се е опитал да дари свои работи на Лувъра. Възможни са две аргументи: 1. Искал е да попълни празнините в сбирките на Лувъра, който към момента не разполага с български създатели. 2. Искал е авторитет - да се знае, че той е единственият българин, който може да се похвали с творби в най-престижния международен музей. (Но беше пропуснал, че регламентът на Лувъра не разрешава.) Вежди Рашидов е дарявал и на НХГ, какво тъкмо - на уеб страницата на НХГ няма и тези данни.
Дълго време на дарения разчита и другата огромна и дейна изложба в столицата – Софийска градска. В уеб страницата ѝ към януари 2018 година, в раздел „ Колекции “, се вижда същият разказ: „ Най-тежък е интервалът 1991-2007 година, през който музеят няма бюджет за откупки и разчита само на дарения.... След спиране от 18 години през 2007 година Столичната община стартира да дава ЕЖЕГОДНО средства за откупуване на произведения “.
В началото на 2018 година една вест от противоположната страна на света провокира мощно неспокойствие в художествените среди - умряла българка, живяла десетилетия в Австралия, е
завещала близо 2 млн. лева на Националната изложба
Как ще бъде изхарчено наследството на Маргарита Занеф? Това се питат мнозина, откогато бе оповестена последната воля на българката, умряла през 2016-а. Първоначалната концепция, която заяви новата директорка Яра Бубнова, бе с парите от Австралия да се купи нещо на Кристо, от който НХГ има единствено няколко студентски работи. Но това по този начин и не се случи.
По-късно Каравланова изследва и нормативните документи, с които работят публичните галерии, и в края на м. май 2018 година подава Заявление по Закона за достъп до информация с две идентични претенции до НХГ и СГХГ:
1. Информация за бюджета, провиснал за откупки за интервала 2007-2017 година, с съответни числа по години.
2. Пълен лист на изплатените и постъпили във фонда им произведения за интервала 2007-2017 година, с съответни данни по години, по инвентарна книга (раздел, инвентарен номер, название, създател, година на приемане, оценка/цена на закупуване).
Отговорът от НХГ идва в период. От него излиза наяве, че за интервала 2011-2013-а са изплатени 87 произведения за 292 802 лева Исканата информация по точка 2 обаче е непълна - конкретни откупни цени на обособените създатели липсват (с две изключения). Обяснението е, че „ са подписани контракти с трети лица – продавачи, и те не дават единодушие за даване на спомагателна информация по отношение на цената на изплатените творби “.
За своя отговор СГХГ удължава периода „ заради огромен размер информация ”, той не е завършен по условията на ЗДОИ, има неточности и неясноти. Например написаното „ СГХГ не разполага с обособен целеви бюджет за откупуване на художествени творби, който да й се дава от Столична община “ се разминава с текста в уеб страницата на галерията: „ След спиране от 18 години през 2007 година Столична община стартира да дава ЕЖЕГОДНО средства за откупуване на произведения “. И описът по т. 2 е
без съответни откупни цени на творбите,
със същия претекст за „ третите лица ”, както отговора на НХГ.
„ Не одобрявам „ мотивацията ” на НХГ “, написа заявителката, „ да ми бъде отказана информация за произведения, експонати от националните и общинските ни художествени музеи/галерии “ и обжалва получения отговор в съда. Решението на Административен съд - София град излиза в края на 2018 година и задължава НХГ да добави изчезналите данни: „ Информацията за цените на всички произведения, изплатени от Националната изложба за последните 10 година, е социална и предстои на даване по реда на ЗДОИ, защото е налице хипотеза за съществуване на надделяващ публичен интерес, която не е оборена в отхвърли на административния орган “, гласи правосъдното решение.
Чак тогава Националната изложба изпраща желаната информация. От нея се вижда, че най-ниската откупна цена е 300 лева (за цифров печат), а най-вече е платено за картината на Султана Суружон „ Портрет на момиче от Чехословакия " (1948 г.) - 20 000 лева До през днешния ден данните по този начин и не са качени на уеб страницата на " Квадрат 500 ".
Междувременно през септември 2018 година Каравланова подава заявки до още 31 общински галерии, искайки информация за отпупките в интервала 2007-2017 г. След горепосоченото правосъдно решение наново желае и изчезналата информация от СГХГ, само че получава цялостен отвод, който апелира. От 33-те галерии в страната, множеството незабавно са дали отговори. 4 галерии нямат откупки, 10 са с частични отводи (вкл. СГХГ, която очевидно е повлияла за отговорите на някои) и 3 галерии са с безмълвен отвод. „ Реално аз трябваше да апелирам и безмълвните, и всички частични отводи. Т.е. да повеждам 13 каузи. Това е неуместна обстановка за българските музеи! ”, споделя Каравланова.
От другите отговори личат ясно няколко неща. За посочения интервал закупените от СГХГ произведения са на стойност съвсем два пъти повече от цената на откупките, направени от останалите общински галерии в страната, взети дружно: 627 027 против 376 457 лева Същевременно броят на творбите, изплатени от СГХГ, е съвсем двойно по-малък: 385 експоната са постъпили в СГХГ, против 681 експоната за останалите общински галерии.
„ Това съпоставяне прави Софийска градска изложба безспорен общински
„ монополист ” в откупките на културни полезности
и обезсмисля всичко, изписано и изговорено за културната децентрализация. СГХГ е преди всичко и по още един индикатор - брой изплатени създатели. “
Важна детайлност е, че съгласно Закона за културното завещание държавните и общинските галерии са МУЗЕИ и в техните съществени фондове могат да влизат само произведения със статут на движими културни полезности. Пак съгласно ЗКН „ Не са културни полезности по смисъла на този закон: 3. Произведения на изкуството, благосъстоятелност на техните създатели, или такива, които не са по-стари от 50 години ”. Реално част от актуалното изкуство е бъдещото културно завещание, само че щом избрани автори/творби получават подобен статут още „ през днешния ден ”, като изключения от горното предписание, то цялостната бистрота е още по-голяма отговорност и обвързване.
„ Всеизвестно обвиняване в част от арт средите е, че Мария Василева протежира членовете и приятелите на Института за модерно изкуство (ИСИ). Тя е измежду създателите му и години наред работи паралелно в него и в СГХГ (където е основен организатор от 2003 до 2016 г.), до момента в който не гръмва скандал точно поради подозрения, че парите за откупките на Софийска градска изложба отиват единствено при избрани създатели, а други са канени да подаряват или са откупувани на в действителност смешни цени. ” Каравланова акцентира, че тези подозрения не са нейни, само че фактът, че до през днешния ден нито са доказани, нито опровергани, подклажда нескончаеми разногласия, противодействия и междуличностни войни. Не оказва помощ и фактът, че актуалната директорка на НХГ Яра Бубнова е създател, а до неотдавна и шеф на ИСИ.
Междувременно след излизането на правосъдното решението за НХГ Каравланова е изпратила наново заявление до СГХГ, на което получава цялостен отвод. Обжалва го и в средата на 2019 година Административният съд – Пловдив оповестява Решение, което е в интерес на тъжителката по всички точки: „ Налице е надделяващ публичен интерес за даване на информация за цените на изплатените произведения в последните 10 година от Софийската градска художествена изложба. Отказът на шефа на СГХГ…. е анулиран и преписката е върната на СГХГ за ново изговаряне по заявката с инструкции по тълкуването и използването на закона. ”
СГХГ изпраща новия си отговор на 23 юли 2019 година Удивителното в него е, че и той единствено отчасти е съгласуван с напътствията на правосъдното решение. „ В последна сметка ми стана ясно, че и да печеля следващо дело, СГХГ ще продължи да приказва каквото си изиска, и в най-хубавия случай ще продължи да оповестява поисканата социална информация „ на 10 години по лъжичка ”. Затова, на този стадий, споделям моето аргументирано противоречие с следващия отговор на СГХГ единствено посредством този обществено наличен текст “, приключва Каравланова.
Очевидно търсената бистрота, която би понижила вилнеещите непрекъснато в арт средите интриги (спомнете си единствено свадите към Венецианското биенале), е мъчно постижима. Всеки отвод да се покаже нещо “на ярко ” върви в комплект с съмнението, че фактически неслучайно се крие. Може би ще минат още доста години, до момента в който артистите у нас узреят, до момента в който управленията стартират да носят отговорност по различен метод, до момента в който политическата среда стане малко по-плодотворна. А може би това тук в никакъв случай няма да се случи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ