Мащабно разследване установи мрежа, разпространяваща дезинформация и руска пропаганда у нас
В България интензивно се популяризира дезинформация и съветска агитация, устонови огромно следствие, написа " Дойче веле ". То е констатирало, че има мрежа от десетки страници, профили и групи във Facebook, които го вършат. Мина Киркова споделя по какъв начин действа тази мрежа:
Мрежа от свързани уеб страници, страници и профили във Facebook таргетират българска аудитория, демонстрира изследване на Лабораторията за цифрови следствия (DFRLab) към Атлантическия съвет. В клъстъра от уеб сайтове интензивно се популяризира съветска агитация. Тя се разпространява през групите, страници и профили в обществената мрежа. Как действа тази мрежа?
Разследването разпознава минимум 44 страници във Facebook, 30 групи и 28 профила, които популяризират дезинформация и съветска агитация. Активността във всички тези " активи ” е обвързвана главно със шерване на линкове към анонимни уеб страници, познати като " уеб сайтове гъби ” - те се появяват в огромни количества, когато тече дейна дезинформационна акция и действат единствено като разпространители на дезинформация. Проучването на DFRLab открива, че тези уеб сайтове са свързани най-много с четири съществени домейна - allbg.eu, bgvest.eu, dnes24.eu, and zbox7.eu. Мрежата към тези уеб сайтове е разпозната преди и от Фондацията за филантропични и обществени проучвания.
Една от главните тактики, употребявани от тези уеб страници, са така наречен " Кликбейт ” заглавия - те имат за цел да привлекат вниманието на потребителя и го приканват да отвори линка към уеб страницата, с цел да прочете постоянно недописаното до дъно заглавие. Такъв е казусът с едно от изследваните от DFRLab заглавия, публикувано в тази мрежа от уеб сайтове и групи. То гласи: " Дракон 24 ”: НАТО се готви за война с Русия, военни пресичат полската река Висла и… ”. Става дума за военните учения " Дракон 24 ”, извършени в Полша на 4-5 март 2024 година в границите на програмата на НАТО Steadfast Defender 24.
Тази тактичност постоянно се употребява от разпространителите на дезинформация, които монетизират потреблението на сензационалистки заглавия, счита авторката на следствието Сопо Гелава.
" Дори при пасивна консумация, при която потребителите не се концентрират в наличието, което виждат в обществените мрежи, това въпреки всичко въздейства на вярванията им ”, разяснява експертката. В случая с това заглавие да вземем за пример - задачата е хората, които са попаднали на него, да стартират да преглеждат НАТО като агресор и един тип подбудител на войната на Русия против Украйна. " Сред главните цели на съветската дезинформация и агитация в по-общ смисъл е да се всява съмнение към всичко и да се основава чувството, че всичко е допустимо. Това и постоянно води до огромни групи хора, които в социологически изследвания са по-склонни да отговорят с " не знам ” на въпроси, които са част от съветските пропагандни разкази. Например " Иска ли НАТО война с Русия? ” или " Нацистка страна ли е Украйна? ”, изяснява Гелава.
Разследването на DFRLab демонстрира, че наличието от уебсайтовете гъби се популяризира във Facebook в редица групи и страници, като постоянно изявленията на едни и същи линкове са в границите на минути в десетки разнообразни групи. Освен този знак за координирана интензивност, различен любопитен факт за групите и страниците в тази мрежа са техните имена.
Дезинформацията в действителност се популяризира и в групи и страници с наименования, които не допускат медийно наличие. Става дума да вземем за пример за страниците " Картички и пожелания за рожден ден ”, " Засмей се ” и " Бабини илачи ”, които имат стотици хиляди почитатели. Тази тактичност за разпространение на дезинформация в обществените мрежи също се употребява постоянно, изяснява авторката на изследването Сопо Гелава. " Целта е да се доближи до разнообразни аудитории с разнородни ползи. Това се реализира или като се сътвори мрежа с най-различни несвързани с политика и вести наименования във Facebook или като се употребява към този момент съществуваща такава ”, разяснява експертката.
Гелава изяснява, че доста от изявленията на тези страници в действителност са свързани с имената им и оферират на потребителите занимателно или развлекателно наличие. " Тази тактичност подсигурява, че въпросната страница разполага с доверието на почитателите си. Периодично обаче участниците, които стоят зад мрежата, разгласяват наличие с политически послания ”, споделя още авторката на изследването. Друго проучване на Ралица Ковачева и Никола Тулечки, оповестено в журнала " Критика и хуманизъм ”, също разкрива клъстери от групи и страници във Facebook, които популяризират дезинформация под прикритието на страници за развлекателно наличие.
По думите на експертката потреблението на огромни мрежи, които координирано да популяризират дезинформация и съответни политически послания, не е лимитирана до България. Други следствия на DFRLab разкриват да вземем за пример по какъв начин огромни обществени мрежи популяризират съветска агитация, имитирайки уважавани медии, които се употребяват с публично доверие.
В този, както и в други случаи, обществените мрежи реагират и отстраняват наличието, което се популяризира от разпознатите мрежи, разпространяващи дезинформация. Това обаче не всеки път се случва. Според Сопо Гелава потребна процедура би било платформите да се възползват от партньорства с цивилен организации, които проверяват дезинформация. " Колкото по-сериозна връзка има сред обществените мрежи и сходни организации, които проверяват тези трендове, толкоз по-ефективни биха могли да станат напъните на платформите да разпознават и възпират разпространяването на дезинформация ”, споделя експертката.
Мрежа от свързани уеб страници, страници и профили във Facebook таргетират българска аудитория, демонстрира изследване на Лабораторията за цифрови следствия (DFRLab) към Атлантическия съвет. В клъстъра от уеб сайтове интензивно се популяризира съветска агитация. Тя се разпространява през групите, страници и профили в обществената мрежа. Как действа тази мрежа?
Разследването разпознава минимум 44 страници във Facebook, 30 групи и 28 профила, които популяризират дезинформация и съветска агитация. Активността във всички тези " активи ” е обвързвана главно със шерване на линкове към анонимни уеб страници, познати като " уеб сайтове гъби ” - те се появяват в огромни количества, когато тече дейна дезинформационна акция и действат единствено като разпространители на дезинформация. Проучването на DFRLab открива, че тези уеб сайтове са свързани най-много с четири съществени домейна - allbg.eu, bgvest.eu, dnes24.eu, and zbox7.eu. Мрежата към тези уеб сайтове е разпозната преди и от Фондацията за филантропични и обществени проучвания.
Една от главните тактики, употребявани от тези уеб страници, са така наречен " Кликбейт ” заглавия - те имат за цел да привлекат вниманието на потребителя и го приканват да отвори линка към уеб страницата, с цел да прочете постоянно недописаното до дъно заглавие. Такъв е казусът с едно от изследваните от DFRLab заглавия, публикувано в тази мрежа от уеб сайтове и групи. То гласи: " Дракон 24 ”: НАТО се готви за война с Русия, военни пресичат полската река Висла и… ”. Става дума за военните учения " Дракон 24 ”, извършени в Полша на 4-5 март 2024 година в границите на програмата на НАТО Steadfast Defender 24.
Тази тактичност постоянно се употребява от разпространителите на дезинформация, които монетизират потреблението на сензационалистки заглавия, счита авторката на следствието Сопо Гелава.
" Дори при пасивна консумация, при която потребителите не се концентрират в наличието, което виждат в обществените мрежи, това въпреки всичко въздейства на вярванията им ”, разяснява експертката. В случая с това заглавие да вземем за пример - задачата е хората, които са попаднали на него, да стартират да преглеждат НАТО като агресор и един тип подбудител на войната на Русия против Украйна. " Сред главните цели на съветската дезинформация и агитация в по-общ смисъл е да се всява съмнение към всичко и да се основава чувството, че всичко е допустимо. Това и постоянно води до огромни групи хора, които в социологически изследвания са по-склонни да отговорят с " не знам ” на въпроси, които са част от съветските пропагандни разкази. Например " Иска ли НАТО война с Русия? ” или " Нацистка страна ли е Украйна? ”, изяснява Гелава.
Разследването на DFRLab демонстрира, че наличието от уебсайтовете гъби се популяризира във Facebook в редица групи и страници, като постоянно изявленията на едни и същи линкове са в границите на минути в десетки разнообразни групи. Освен този знак за координирана интензивност, различен любопитен факт за групите и страниците в тази мрежа са техните имена.
Дезинформацията в действителност се популяризира и в групи и страници с наименования, които не допускат медийно наличие. Става дума да вземем за пример за страниците " Картички и пожелания за рожден ден ”, " Засмей се ” и " Бабини илачи ”, които имат стотици хиляди почитатели. Тази тактичност за разпространение на дезинформация в обществените мрежи също се употребява постоянно, изяснява авторката на изследването Сопо Гелава. " Целта е да се доближи до разнообразни аудитории с разнородни ползи. Това се реализира или като се сътвори мрежа с най-различни несвързани с политика и вести наименования във Facebook или като се употребява към този момент съществуваща такава ”, разяснява експертката.
Гелава изяснява, че доста от изявленията на тези страници в действителност са свързани с имената им и оферират на потребителите занимателно или развлекателно наличие. " Тази тактичност подсигурява, че въпросната страница разполага с доверието на почитателите си. Периодично обаче участниците, които стоят зад мрежата, разгласяват наличие с политически послания ”, споделя още авторката на изследването. Друго проучване на Ралица Ковачева и Никола Тулечки, оповестено в журнала " Критика и хуманизъм ”, също разкрива клъстери от групи и страници във Facebook, които популяризират дезинформация под прикритието на страници за развлекателно наличие.
По думите на експертката потреблението на огромни мрежи, които координирано да популяризират дезинформация и съответни политически послания, не е лимитирана до България. Други следствия на DFRLab разкриват да вземем за пример по какъв начин огромни обществени мрежи популяризират съветска агитация, имитирайки уважавани медии, които се употребяват с публично доверие.
В този, както и в други случаи, обществените мрежи реагират и отстраняват наличието, което се популяризира от разпознатите мрежи, разпространяващи дезинформация. Това обаче не всеки път се случва. Според Сопо Гелава потребна процедура би било платформите да се възползват от партньорства с цивилен организации, които проверяват дезинформация. " Колкото по-сериозна връзка има сред обществените мрежи и сходни организации, които проверяват тези трендове, толкоз по-ефективни биха могли да станат напъните на платформите да разпознават и възпират разпространяването на дезинформация ”, споделя експертката.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ