В атмосферата се съдържат вещества, които разграждат озона, както естествено

В атмосферата се съдържат субстанции, които разграждат озона, както естествено създавани в природата, по този начин и появили се в следствие от човешката активност. Намаляването на изхвърлянето на най-разпространения клас от тези химически субстанции – хлорвъглеводороди, стартира с приемането на Монреалския Протокол за отбрана на озоновия пласт на 16 септември 1987. Преди обаче да стартира разграждането на нездравословните субстанции, би трябвало да мине избран интервал от време, с цел да се виждат резултатите. Майкъл Нючърч, експерт по химическия състав на атмосферата в Алабамския университет в Хантсвол, разяснява обаче, че позитивният резултат е следен единствено в горните пластове на атмосферата, където са съсредоточени по-малко от 20% от озона. Той акцентира, че има закъснение на разрушаването на озоновия пласт, само че не е видян какъвто и да било развой на възобновяване, и ще изминат 40 – 50 години, преди той да се възвърне до равнището, когато стартира неговото разрушение.
Въпреки това Нючърч и редица самостоятелни инспектори означават, че това изобретение е преломен миг по пътя на възобновяване на вредите, нанесени от индивида на атмосферата.
Появата на безапелационни доказателства за изгодата на наложената възбрана приказва, че е значимо да се наложат ограничения за дълготрайната отбрана на околната среда, декларира Марио Молина, специалист по озона в Масачузетския механически университет. През 1995 година Молина получава Нобелова премия за това, че 29 години по-рано е планувал заплахата, която съставляват хлорвъглеводородите за атмосферата.
Резултатите са доказани и от два самостоятелни прибора, инсталирани на орбитални спътници на НАСА. Анализирайки данните от спътника, получени през последните 20 години, учените достигнали до извода, че в най-високата част на атмосферата през 1997 година е почнало закъснение на процеса на разрушение на озона и по едно и също време с това се е забавило и образуването на нездравословния хлор.