Историята на Мръсния Хари
В анкета на MTV през 2009 година Мръсният Хари e определен за „ Най-великото неприятно момче от екрана за всички времена “. Не е тъкмо премия Оскар, само че все пак, полицейският детектив на Клинт Истууд, Мръсния Хари Калахан, в действителност е един от най-обичаните, безсмъртни (и противоречиви) кино герои в историята на киното.
Филмът за ченгето, за което няма правила, в началото е озаглавен „ Dead Right “. Той излиза по Коледа през 1971 година, сниман е със относително дребен бюджет от едвам 4 милиона $ (около 22 милиона $ днес) и се трансформира в бокс-офис шлагер, правейки Клинт Истууд от просто паметна фигура в киното до същинска суперзвезда.
Истууд има и малко шанс на своя страна, не тъй като му липсва гений или харизма, а тъй като ролята на Мръсния Хари в началото е препоръчана (и надлежно отказана) на доста други артисти. Първоначалният избор на студиото за ролята е Франк Синатра. За страдание, Франк е наранил дясната си ръка 8 години по-рано, до момента в който снима „ The Manchurian Candidate “ (1963 г.) и няма да може да се оправи с тежкия револвер, с който борави Хари Калахан. Също по този начин, бащата на Синатра е умрял неотдавна и артистът по това време не искаше да се занимава с доста неща.
Марлон Брандо
Джон Уейн, Бърт Ланкастър и Робърт Мичъм настояват, че и те са били привлечени за ролята. Силно консервативният Уейн отхвърля поради „ неоправданото “ и „ промотирано “ принуждение на кино лентата. Силно демократичният Ланкастър също отхвърля – поради дясноцентристката политиката и (отново) насилието във кино лентата.
Истууд приема ролята единствено при изискване, че Дон Сийгъл ще бъде нает да режисира кино лентата. На Клинт също по този начин му харесва, че филмът е за „ правата на жертвата “ – тематика, която съгласно него беше пренебрегната по това време и желае кино лентата да я изведе на напред във времето (което и става).
За ролята на злодея в кино лентата Истууд предложи Андрю Робинсън – театрален артист, който той е гледал в пиеса, наречена „ Идиотът “. Истууд има вяра, че Робинсън има „ тъкмо правия нервозен темперамент “, с цел да играе злия и вманиачен Скорпион. Сийгъл се съгласява и по-късно даже харесва Робинсън, защото той „ има доста миловидно лице “.
Андрю Робинсън
Интересното е, че първичният избор на Сийгъл за ролята е героят от Втората международна война, Ауди Мърфи. Харесва му концепцията народен воин да играе подобен свиреп палач. За страдание обаче Мърфи умира при нелепа самолетна злополука на 28 май 1971 година, тъкмо преди фотосите да стартират.
За безобразната храброст на Ауди Мърфи можете да прочетете в текста ни „ Огненият картечар, който убиваше нацисти от пламнал танк “
Хладнокръвният Скорпион на Робинсън беше основан на същинския сериен палач Зодиака (Zodiac Killer), който е прочут с бележките за закононарушенията си, които праща на полицията и медиите. Мръсният Хари Калахан пък беше основан на Дейвид Тоши, основния следовател по делото на Зодиака.
Робинсън извърши ролята си отлично. По време на фотосите, в сцената, където Хари демонстрира на Скорпиона револвера си за първи път, Робинсън импровизира репликата „ Леле, какъв брой е огромен “. Снимачният екип избухва в смях и сцената би трябвало да се презаснеме, само че все пак репликата остава във кино лентата.
И до момента в който сме на тематика реплики – един от сценаристите на кино лентата, Джон Милиус, който обаче не е упоменат във финалните надписи, в действителност дава една от най-безсмъртните му реплики. По време на една ранна сцена, когато Хари вади своя револвер Магнум.44 диаметър към нарушител, той споделя: „ Шест патрона ли изстреля или пет? Чувстваш ли се късметлия, малчуган? “ Тези думи скоро се трансформират в класическа за персонажа на Мръсния Хари и бяха определени от Американския кино институт под №51 в техния лист „ Най-запомнящите се цитати в историята на филмите “. Другата незабравима имитация на Хари „ Давай, направи ми деня “ в действителност не е в истинския филм. Тя е казана в „ Sudden Impact “, продължението на „ Dirty Harry “ от 1983 година
И артистът, и режисьорът работят доста деликатно върху образа на Хари Калахан и желаят да го създадат тъкмо както би трябвало. Истууд и Сийгъл постоянно спорят за последната, климактична сцена на кино лентата, където Хари хвърля значката си в океана и напуща службата. Истууд твърди, че Хари Калахан знае, че не е подобаващ за различен вид работа, само че Сийгъл го убеждава, че Хари е отчаян от правосъдната система. (По неточност, реквизитът носи единствено една полицейска значка в деня на фотосите и надлежно без опция за втори дубъл, Истууд би трябвало да снима сцената съвършено.)
…
В последна сметка „ Dirty Harry “ е в действителност незабравим филм в доста връзки. Както съвсем всеки типичен филм, неговата съществена тематика, хрумвания и герои са копирани безчет пъти през годините. Например, към този момент прекомерно публикуваната драматургична арка, в която „ независимото ченге “ е уволнено или отстранено от педантичния си шеф, тъй като „ нарушава правила “, в действителност се заражда точно в този филм.
Човек може да разбере отрицателното мнение на част от публиката към „ прекомерното принуждение “ във кино лентата и може да се каже с съображение, че „ Dirty Harry “ (и многото му продължения) не е за всеки. Независимо от това, Клинт Истууд, утвърден като прелестен режисьор и същинска кино легенда, остава един от най-хубавите и леко недооценени артисти за всички времена.
Всеки случай „ Dirty Harry “ е класика и остава своя отпечатък както в киното, по този начин и в други аспекти на живота. Арнолд Шварценегер споделя, че е базирал своята емблематична кино личност частично на Мръсния Хари, тъй като харесва характера му на „ проницателен воин, който е Закона самичък по себе си “. Във Филипините филмът се употребява в част от занятията при образование на нови служители на реда. „ Мръсният Хари “ е и жаргонен израз за фотограф (или папарак, или подобен, които снима модели) с рефлексна камера и единствено един обектив. „ Магнум 44 диаметър “ пък е жаргонен термин за SLR фотоапарат.
Част от кино лентата, където изверг отвлича група деца в учебния им рейс, в действителност въодушевява същинско закононарушение. В Канада двама мъже отвличат 6 деца с учебния им рейс. За благополучие обаче децата съумяват да избягат, а двамата мъже са хванати и наказани на затвор. Фамилията не единия от тях е „ Истууд “…
